Какво разбираме под „Страх от Бога“

И като наближаваше Пасхата, Исус се изкачи към Ерусалим и намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби и тези, които разменяха пари; и като направи бич от върви, изпъди всички от храма… изсипа парите на тези, които разменяха пари, прекатури масите им и каза: Махнете ги оттук и не правете Бащиния Ми дом, дом за търговия… Йоан2:17.

Пасхата била замислена да научи грешниците на удивителната Божия любов, чрез жертвата на Неговия Син за света, но водачите на Израил превърнали това в начин да се обогатят, за сметка на народа. От всяко семейство се изисквала жертва. За да може някой да си купи агне, трябвало да обмени местната валута за храмовия сикъл. Това дало възможност на продавачите да повишат цената на жертвените животни. Бедните се чувствали измамени от хората, от които се очаквало да ги учат на Божията благодат.

Докато Исус наблюдавал сцената в храма, сърцето Му се наскърбило, защото Евангелието било превърнато в търговия. В реакцията Му е представен един аспект на Божия характер, който безспорно е неразбран. Исус обичал хората, които вършели тези зли дела, но за да може да ги спаси, те трябвало да осъзнаят своя грях: „… там, където се умножи грехът, много повече се умножи благодатта;“ Римл. 5:20.

Използването на камшик не било с цел хората да бъдат физически наранени, а за да осъзнаят греховността на своите действия. Никой не бил убит, нито наранен, но било едно предупреждение, че това, което вършат ги унищожава. Спасителят копнеел те да се обърнат от греховете си, да се върнат от нечестивите си дела и да бъдат спасени. Вместо това, хората се уплашили и побягнали от присъствието Му, отказвайки да се покаят и избирайки да останат с греховете си.

Онези, които се покаяли, останали при Него; те нямало нужда да бягат, защото не чувствали осъждане в присъствието Му: … няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Исус. Римл. 8:1

За съжаление, свещениците и управниците отказали Божия Дух да очисти сърцата им и избягалите от Неговото присъствие. Духът се приближавал към тях за съд, за да ги спаси, но колкото по-близо идвал, толкова повече те изпадали в страх: И Аз ще се приближа до вас за съд и ще бъда свидетел против баячите и прелюбодейците; против кълнящите се лъжливо и онези, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, онеправдават чужденеца, и не се боят от Мен, казва ГОСПОД на Силите. Мал. 3:5.

Четейки този стих, естествените ни мисли са, че Бог ще унищожи нечестивите, които не се боят от Него. Словото на Бога отново действа като огледало. Текстът казва: „Аз ще се приближа до вас за съд.” Нашият Баща иска да дойде по-близо и да разисква с нас относно греховете ни. Да си в присъствието на Някой, толкова милостив и любящ, не оставя други възможности, освен да се покаеш или да избягаш. Онези, които се вкопчват в греховете си, бягат за това, което смятат за спасение на живота си, но всъщност бягат към смъртта.

Очистването на храма отразява сцените в небето, когато Луцифер и ангелите му се разбунтували срещу Бога. Войната се съсредоточила върху Луцифер, който се опитвал да лансира своята търговия в Божия храм: От голямата ти търговия вътрешността ти се изпълни с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те унищожих отсред огнените камъни, херувиме засеняващ! Ез. 28:16. Ако Луцифер би признал бунта си срещу управлението на Бога, щял да бъде спасен. Но той отказал да откликне на убеждаващия Божи Дух, избягал от присъствието Му и закоравил сърцето си, унищожавайки сам себе си. Когато Духът прави усилие да достигне душата, а тя категорично откаже, тъмнината веднага нахлува в нея и я поробва.

Как да разбираме в Писанието смисъла на това, че хората биват обхващани от страх в присъствието на Бога: Ще изпратя пред теб страх от Мен и ще обезсиля всичките народи, между които ще отидеш, и ще направя всичките ти врагове да обърнат гръб пред теб. Ще изпратя и стършели пред теб и те ще изгонят отпред теб евейците, ханаанците и хетейците. Изх.23:27-28. Еврейската дума „обезсиля“ има смисъл на: премествам шумно, обърквам, смущавам, дразня, смазвам, унищожавам, безпокоя. Страхът, който Бог щял да вложи всред тези народи, щял да бъде като това, което направил Исус, очиствайки храма. Много народи около Израил били напълнили чашата със своето беззаконие, а страхът, който Бог вложил в тях, бил Неговото убеждение за греховете им. Духът на Бога се приближил към тях за съд, опитвал се да ги убеди в греха им, за да  се покаят и да ги спаси, но те отказали да се покорят. Отказът им довел до закоравяване на сърцата им, и по този начин те избрали смъртта вместо живота. Убежденията за грях били като стършели в душите им. Пренебрегвайки ужилванията на съвестта, те побягнали от присъствието на Бога към ръцете на унищожителя Сатана и в резултат на това, загинали.

При Червено море Господ смутил египтяните. Това е същата дума, споменаваща, че Бог щял да изпрати страх върху народите.  Но…Господ погледна към египетското войнство и смути египтяните. Той извади колелата от колесниците им и те се теглеха мъчно, така че египтяните казаха: Да бягаме от Израил, защото Господ воюва за тях против нас! Изх.14:24-25. Египтяните били точно толкова обичани от Бог, колкото и израилтяните. Господ издигнал огнения стълб, за да им попречи да атакуват израилтяните и те трябвало да видят в това предупреждение да се приберат у дома. Уплашили се, но отказали да се покаят. Когато подгонили израилтяните, Господ изпратил ангелите Си да извадят колелата на колесниците им, за да ги забави и да им попречи да продължат напред. Той направил всичко възможно, да им попречи да влязат във водите, но в упорития си отказ да се оттеглят, отишли в дълбочината на образувалата се бездна и погинали, когато водите се събрали.

Когато израилтяните тръгнали да завладеят Ханаан, те се уплашили от великаните на земята и отказали да се доверят на Бога. А доверието в Бога е почивка – почивка от тревоги и грижи. Бог ги предупредил, че поради неверието си, няма да влязат в обещаната земя. Но те отказали да влязат в Божията почивка, закоравили сърцата си, постоянно се тревожели за живота си и повтаряли, че Бог иска да ги убие в пустинята. Както отсъдили, така и получили. Бог позволил това да им се случи и в продължение на 40 години Духът Му ги умолявал с надеждата, че ще видят грешката си, ще се покаят и ще Му се доверят. Но чрез упорития си отказ, накрая погинали в пустинята поради неверието си, загубвайки вечния живот. Колко тъжно!

Когато Спасителят идва при вас с едно дълбоко убеждение за грях, не се обръщайте със страх и не закоравявайте сърцето си. Вярвайте, че вашият Баща прощава и очиства от грях, и се радвайте на мира и свободата от прощението. Наслаждавайте се на небесния мир в храма на душата си и се радвайте, че Той е готов да ви очисти, заради славата Си и чрез славата Си. В тези последни дни по света се носи една вест, която ни казва „да се боим от Бога и да Му отдадем слава” (Откр.14:7). Когато позволим на Божия Дух да ни убеди за греховете ни и не се съпротивляваме на Неговите апели, ще бъдем благословени и ще започнем да разбираме мъдростта; защото четем, че: Страхът на Господ е начало на мъдрост: и познаването на Святия е разум. Пр 9:10.
(следва продължение)

За това ,че се вглеждате в тази материя. Това е важно. Много важно. Стига да сме лентяйствали и спали духовно на тази земя. Наистина Твореца е Любов .

Радвам се, че смятате за много важно познаването на любящия характер на небесния ни Баща.