Бърша дъждовните капки от очите си

да не види сушавият август 

и да ме ослепи 

пожарникари гасят огъня в теб 

евакуират спомените 

запълнили цял шкаф   

лятото е изоставена жена 

почти всички харесват шегите ѝ 

но никой не я приютява   

седя в краката на следобеда 

и гладът ме връща в реалността 

сънищата ни са различни 

тази вечер всеки ще легне