Последните няколко дни Турлин бе зает с работа по машината на времето и нямаше представа за случващото се навън. Едва когато девойчето с клонингите му се обади по телефона, той разбра, че планът му работи и е време за втора фаза. 
- Така, така. Значи моето творение е започнал да завладява града, хихихи. Време е аз да поема командването. Само ми трябва последната съставка.
В този момент на вратата се почука, беше Мурлин.
- Братко! Тамън за теб си мислех!
- Бързо братко, залости вратата след мен, че не се знае кой може да влезе. Навън е като на война. - Мурлин се шмугна в къщичката и гледаше уплашено.
- Спокойно братко. Тук си в безопасност хихихихи. Идваш точно на време! Ела, ела.
Турлин подкара брат си, както овчар - овчиците и заедно отидоха в друга стая на къщата, в която имаше странна машина.
- Каква е тази дяволска машина братко мой? Пак ли си тръгнал по лош път?
- Ама разбира се, че не! Това е новото ми творение, седни на ей тоз стол и ще ти покажа какво прави. - Турлин подкани брат си да седне на столче в центъра на стаята.
- Аз дойдох за клонинга на Кашо, който ми обеща, а не да гледам твоите налудничави експерименти братко. 
Турлин натискаше някакви копчета по таблото и въобще не обръщаше внимание на бръщолевенето на Мурлин.
- Така! Готов ли си братко? Важно е да не мърдаш изобщо!
- За какво да съм готов, какво смяташ да пра...ААААА
Турлин активира машината, която започна да издава странни звуци, да святка и да се върти. Мурлин викаше в агония, защото машината се зареждаше от неговите сили. Изведнъж пред тях бавно се материализира човек. Турлин изключи машината и огледа индивидът пред себе си.
- Какво..направи...братко? Какво...е...това..изчадие?
- Това братко Мурлин е клонинг на мен самият от миналото. Нека ти разкажа как работи тази машина. Задават се параметри, като обект за клониране и година от която да клонира. За да се създаде клонинга се взима жизнената сила на човекът, който я зарежда - в случая, това си ти. За съжаление клонингът няма е траен и ще се разпадне за броени минути, защото ти си стар и безполезен, но това ми е напълно достатъчно за да осъществя грандиозният си план!
- Чудовище!
Турлин изрече някакви заклинания и насочи жезъла си към клонинга, изсмуквайки цялата му сила в себе си, а клонингът се разпиля на пух и прах, все едно бе направен от брашно.
- Хихихи! Каква мощ! Бях забравил каква сила притежавах едно време!
- И ти си стар, тялото ти не може да поддържа тази сила дълго време.
- Прав си братко, затова тук идва третата част от моя гениален план. Хихихи! Наскоро направих клонинг с част от моето ДНК. Той ще е достатъчно силен да удържи на моята мощ. - Турлин отиде до голямата книга със заклинания, отвори я и за последно погледна към брат си Мурлин - не се тревожи братко, ще живееш достатъчно за да видиш какво ще бъде моето царство. Хората ще ме познават, като Команданте Злодъро, но това ще е само маска за ВЕЛИКИЯТ МАГИСТЪР ТУРЛИН!!! Турлин прочете заклинанието, тропна с крак, плесна с ръце и тялото му се строполи безжизнено на земята, но Мурлин знаеше, че това далеч не бе края, защото брат му се бе преселил в ново тяло и бе по-силен от всякога.

- Ахх...- Малфред се строполи на земята.
- Малфред! Какво става? - дон Хелипе се притече на помощ на възрастния иконом и го хвана под мищницата.
- Нещо се случи господарю Хил. Не знам какво точно, но усетих появата на много силен магьосник в града. Не съм чувствал подобно нещо от хилядолетия. Сигурен съм, че Турлин е замесен.
- Този Турлин започва да ми лази по нервите. Мисля, че е време пак да го навестим. Как мислиш Малфред?
- Въобще не трябваше да го оставяме жив ако питате мен. Да не губим време, напред!- Малфред побегна към хангара нетипично бързо за възрастта му.
- ИВИ, подготви един от транспортните кораби. Ще навестим стария магьосник.
Малко по-късно двамата вече бяха пред къщичката на Турлин и чукаха по вратата.
- Отваряй негоднико, знам че си вътре! - Малфред отново не беше на себе си.
- Малфред, нека аз. - дон Хелипе отмести разгневения иконом и със силен шут изби вратата от пантите и. - Пак ще трябва да си оправя вратата. Турлин! Туурлиин. Помниш ли ни?
В къщата изглежда нямаше никой, дон Хелипе тръгна да претършува шкафовете, докато Малфред отиде в задната стаичка.
- Велики Абракадум! Господарю Хил, елате бързо!
Дон Хелипе пристъпи в стаята и видя странна машина, в центъра на която седеше възрастен господин, а на земята до него лежеше неподвижно Турлин.
- Какво е станало тук? Турлин, жив ли е?
- Не сър, а това е брат му Мурлин. Има още малко живец в него. Ще се опитам да го изцеря. - Малфред извади дългия жезъл изпод шлифера си и започна да реди заклинания. Изглежда имаха ефект, защото Мурлин придоби по свеж цвят на кожата и се събуди.
- Ахх, какво става? Турлин, ти ли си братко, не те виждам добре? 
- Мурлин, стари приятелю, поеми си дъх и ни кажи какво е станало тук.
- Чакай, ти не си Турлин...Малфред?! Малфред, какво правиш тук, какво става? - в този момент Мурлин видя тялото на Турлин, което лежеше на земята - о, велики Абракадум, спомних си! Трябва да спрем Турлин!
- Турлин е мъртъв, лежи ето тук. Успокой се приятелю и си припомни какво се е случило.
- Не, не ти не разбираш. Това не е Турлин, или по-скоро вече не е. Той се пресели в друго тяло!
- Какво??!!!
Мурлин стана от стола и отиде до безжизненото тяло. 
- Турлин използва тази дяволска машинария за да направи свой клонинг от миналото, изцеди му силите и прехвръли същността си в онзи побъркан клонинг, който сее разруха из града.
- Злодеят! Казваш, че Турлин се е преселил в Злодеят?
- Не просто преселил, той Е Злодеят. Клонингът е направен от неговото ДНК. Всичко ми разказа, той се е побъркал. Иска да завладее света.
- Господарю Хил, трябва да го спрем. Ако Турлин притежава силите си от своите млади години, значи целият свят е в опасност.
- Ще ни трябва план Малфред, тези магии са новост за мен и ми трябва време да измисля как да се справя с тях.
- Нека се върнем в базата сър и да вземем Мурлин с нас, ще съставим план заедно. Но първо да унищожим тази пъклена машина! - Малфред се приготви да изрече някакво заклинание, но дон Хелипе го спря.
- Чакай Малфред, машината може да ни е полезна.
- Нима смятате да използвате това дело на дявола?!!
- Момент Малфред. Имам план за спасяването на Купойко. Мурлин, как работи тази машина?
- Не ги разбирам много тези работи, но батко каза, че избираш човек и година от която да се направи клонинга. Трябва някой да седи на онзи стол там, защото от него черпи енергия за да създаде копието.
- Добре, слушайте сега. Злодеят, Команданте, Турлин...какъвто е там, иска нас с Добъро мен за размяна с Купойко. Предполагам, че дори сега, като е изцяло Турлин, желанието да ни убие пак ще надделее и би пуснал Купойко ако му се предадем.
- Но сър, как може да обмисляте да преговаряте с този луд!
- Не съм свършил! Та, той не знае как изглеждам сега. Бях пред него и не ме позна, така че планът ми е да използваме машината за да направим клонинги на мен и Добъро от време, което ще сме му познати и аз, дегизиран като член на паравоенния му отряд ще ги заведа там, все едно съм ги заловил.
- Аа момент, бях забравил нещо. - Мурлин се почесваше по брадата. - клонингите не са много трайни, в зависимост от това колко жизнена сила изцедят от теб, ще траят до няколко дни максимум и после ще се изпарят.
- Хмм, добре. Малфред, ти ще използваш магията си за лекуване, докато машината черпи от моята сила за да не ме убие.
- Това е много опасно господарю Хил, не съм съгласен с този план.
- Довери ми се приятелю, налага се. - дон Хелипе отида до машината, за обекти избра себе си и Добъро и като година посочи 2010. Седна на стола и се приготви. - когато си готов Малфред.
- Сигурен ли сте сър? Ами ако нещо се обърка?
- Натисни бутона Малфред.
Малфред с охота натисна бутона, машината започна да святка, да се върти и да бръмчи, а дон Хелипе викаше от болка. Малфред насочи жезъла към него и започна да реди заклинания за лекуване, които успешно успокоиха болката на неговият господар, а пред тях бавно започнаха да се оформят силуетите на двама човека. 
Дон Хелипе стана от стола и макар да беше видимо изтощен, той доволно погледна клонингите. Това Малфред, са Нео Хил и Онзи с косата или иначе казано версиите ни от преди 11 години.
- Какво става тук ей? Някой да каже как се озовахме тук, че иначе ще ви водя в метрото да ви ступам! - онзи с косата имаше къс фитил и се беше разпалил.
- Спокойно Метромен, всички сме приятели тук. Нека ви обясня какво става. - Дон Хелипе започна да разказва историята, без да пести детайли, защото знаеше, че клонингите пред него обичат честните и точни хора. Макар да бяха озадачени, те повярваха на думите му, след като им показа доказателства за това коя година е и ги разведе из лабораторията на Турлин. Те се съгласиха да помогнат и всички заедно тръгнаха към транспортния кораб, който ги чакаше отвън. На излизане Малфред се обърна, изрече някакво заклинание и голяма огнена топка излезе от жезъла му и изпепели къщичката на Турлин. Така възрастният иконом се надяваше, че експериментите на неговия съперник ще престанат, но дори не подозираше какви приключения очакваха нашите герои идните дни.