Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2007 06:30 - Джемал Сюрея
Автор: pafffka Категория: Изкуство   
Прочетен: 3308 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.09.2007 23:06


САН 

Червена птица е дъхът ми
В кестенявите небеса на косите ти.
Поемам те във своите обятия
Неописуемо се издължават краката ти.

В червен жребец се превръща дъхът ми
По пламтенето на лицето си разбирам
Бедни сме, нощите - много къси
Трябва на галоп да се любим.

 __________

ЦЕЛУНИ МЕ, СЛЕД ТОВА МЕ РОДИ

Свян
завързват сега
класовете на руси момчета.

От полето -
нехаен люляков дъх от полето
връща нашето слънчице.

Преливайки от къщи и балкони
настанява се в гласа ми то.

Бучинишът гъвкав на гласа ми
Бучинишът пъстър на гласа ми.

А вятърът: слонова кост
Устремена към птиците.
Планина: слънчев скелет.

Сред дъсчените статуи
малкото на морето - огромно.

Виждам кръв виждам камък
сред всички тези статуи
кошмарът е хладнокръвeн новак
- млечната пращяща смокиня на безсънието -
и нито капчица в пчелните кошери.

Невръстно момче бях, когато мама почина
целуни ме, след това ме роди. 

© Джемал Сюрея
© Кадрие Джесур, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2007, № 7 (92)

http://liternet.bg/publish21/d_siureia/index.html 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pafffka
Категория: Изкуство
Прочетен: 634739
Постинги: 167
Коментари: 125
Гласове: 1079
Архив