Пиша това за тези, които осъзнават, че локомотивът на цивилизацията с пълна сила върви към пропастта, където ще повлече всички комфортно пътуващи, унесени в дрямка...

Цивилизованият човек е стигнал до тежка заввлява и образова, докато те самите работят от 8 до 5; някой друг  в зависимост от системата и събитията от последните години показват, как тя бавно стяга примката, подчинявайки го чрез тези зависимости - хората от градовете очакват някой друг да роди децата им, да ги отгледа, да отгледа храната, да се погрижи за здравето им, безопасността им, да им оправя пътищата, да им почисти градовете, да осигури отопление, ток, вода, жилище... Ала тази система има два големи недостатъка - тя е много уязвима
освен това се крепи на безразсъдна експлоатация на природата и природните ресурси, и замърсяване на планетата, за да задоволи свръх-консумацията и удобствата на „цивилизования” човек.

НА ВСИЧКИ НИ Е ЯСНО, ЧЕ ТОВА НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ ВЕЧНО. И КОЙТО ИМА ОЧИ, ВИЖДА КРАЯТ МУ.
Това, което ще напиша по-долу е за всички вас, които усещате нуждата от генерална промяна в живота си, искате да излезете от този порочен кръг, да се махнете от системата, но не знаете откъде и как да започнете.

Ще опиша опитът ми - как го сторих аз и семейството ми. Всичко започна преди 30 години, когато се озовах в Канада, в търсене на мечтаното бъдеще. За 7 години го постигнах, но само аз си знам колко драпане с нокти и зъби ми коства, през колко отчаяние и депресия минах, и как намирах сили отново да продължа. Та, ето бленуваният момент дойде – senior позиция в американска IT компания, където бях ценен и уважаван, заплата над средната в бранша + с пълен nedical и recreation пакет + profit sharing. Имах вече възможност да се наслаждавам на удобствата на средната класа, скъпите маркови дрехи, можех да пътувам, където поискам, карах мощна и комфортна кола, купувах само еко-био препарати и био храни от всички краища на планетата, хранех се само в реномирани ресторанти в центъра на града. Когато исках нещо влизах в магазина и го получавах, не си давах дори труда да погледна цената… Смятах, че това е правилния живот, залъгвах съвестта си, че поддържам еко-био производствата, рециклирах боклука си и така запазвам планетата чиста. Отрезвяването дойде много скоро, когато осъзнах, че с труда и парите си поддържам една чудовищна система, която като раково образование задушава планетата и човешкият дух. Отвън това не се вижда, така, както и вие не виждате младите момичета работещи по 12 часа в китайските заводи, родени и живеещи в този завод, непознаващи радостта на живота, само за да можем всички ние да се наслаждаваме на любимите си играчки. Взех трудното решение да зарежа всичко, да ликвидирам "мечтата на живота ми" и да се върна в България. Не просто да се върна, но да заживея по нов начин, така както са го живели хората хиляди години у нас – когато всичко е излизало изпод ръцете им и всеки е носел отговорност за това, което прави; когато не телевизора, а природата е говорела на хората и е била техен учител. Исках да лягам и ставам с ритъма ѝ, с нейната магия, която древните са усещали и така добре са втъкали в песните и носиите си. Исках аз да изродя и възпитам детето си, аз да отглеждам храната си, да осигуря домът и семейството и заедно да правим нещата. Намерих малка къща всред природата, с всичко необходимо – овощни градини, гора, вода, тишина и започнах. Оттогава минаха 20 години, събрахме се, създадохме семейство. Дойде време да обобщя и споделя опитът ни. Преди това, държа да уточня, че не съм се върнал с дебела банкова сметка от Канада – аз бях там да живея, да се наслаждавам на живота, не на гурбет та да пестя пари. Дори новият ми дом в България, се споразумях със собственика да го изплащам. На практика разполагах с около 6000 лв. всичко на всичко.

ЦЕЛТА МИ БЕ ДА ГИ ВЛОЖА ТАКА, ЧЕ ЕДИН ДЕН ДОРИ ДА НЯМАМ НИКАКВИ ПАРИ ДА ЖИВЕЯ НОРМАЛНО И КОМФОРТНО. Та, с тези пари и с помощ от приятели сторихме доста неща:

Саниране на къщата отвън с 4 см фибран

Изграждане на ВиК система, захранваща къщата от кладенец, а наскоро и от голяма цистерна, която събира всичката дъждовна вода от покривите. С други думи – водата е без пари. Допуснах обаче една грешка, която сега отчитам. Препоръчвам ви, ако правите нова ВиК на къщата, да пуснете отделно тръби за захранване на тоалетната, пералнята и душа с дъждовна вода от цистерната от улуците, за да не се хаби тази от кладенеца или тръбопровода. Така хем няма да имате проблем с варовик, хем ще е без пари. Също така – като изграждате канализация пуснете отделна малка тръба за отвеждане на водата от кухнята, пералнята и душа навън, за да не пълни септичната яма излишно. Сапунът и препаратите от душа и пералнята убиват микроорганизмите, които разграждат органичната материя в септичната яма. Освен това мазнотиите във водата запушват почвата и след време септичната яма престава да работи и прелива.

Изграждане на локално парно – правих си го сам, само ми начертаха схемата кое как трябва да бъде. Не е сложно. Специално търсих такава с водна риза ПОД дървата, т.е. там където е жарта, защото КПД-то е по-високо. Намерих камера за вграждане от http://www.kaminikron.com – отлична изработка, вече 20 години топли 7 радиатора + бойлер. Като сложиш един пън поддържа топло часове наред, дори да има само жарава отдолу – това е заради водната риза под жаравата. Радиаторите накупих евтино по обяви.

Слънчев колектор на покрива, който да топли вода в бойлера от слънцето. Взех от евтините – турски, нещо подобно на този https://www.olx.bg/…/solaren-kolektor-za-topla-voda… Не виждам смисъл от скъпи инвестиции, след като системата работи безотказно 18 години и цяло лято имаме БЕЗПЛАТНО вряла вода, целодневно. За бойлер взех такъв с 1 серпентина, на Матев (https://boileri-matev.com/) – горещо препоръчвам, 20 години работи безотказно! Цялата система с бойлера, колектора, помпата и диференциалния термостат (https://intiel.com/…/differential-thermostat-for-solar…) не струваше повече от 600 лв. Сам си я сложих, само стойката ми я изработиха по поръчка.

Пералнята – взех такава на LG, напълно автоматична, с горно зареждане и вертикален барабан (нещо като тази https://www.lg.com/in/washing-machines/lg-T90SJSF1Z#none) – тегли горещата вода направо от бойлера, не хаби ток и време за подгряване. А когато и водата и топленето ѝ е без пари, тогава переш колкото си искаш. Пералнята е наистина уникална, не е спирана вече 20 години и работи безотказно, без никаква профилактика.
Септичната яма я копах с помощта на цигани, които наех. Зидаха я със суха зидария, доста голяма и дълбока, с две камери (преграда през средата) да отделя твърдата и течната материя и с преливник.

Наскоро, с помощта на приятел, изградих и малка фото-волтаична система, която да покрива нуждите на къщата. Така сметките за ток се свеждат до 18 лв. месечно, а при прекъсване на тока можем да поддържаме хладилник, осветление и компютри. Горе-долу това се сещам по къщата.
В следващите част 2 ще прочетете за домашното раждане на Самуил:
https://www.facebook.com/myPath2017/posts/pfbid0ousRTAGpCbF4rJt25hUSu2rUbrdGxh53dFKcTxtJUFdtLe3WqhPUGq1EMfykoNcml

В 3 и 4 ще разкажа доколко успяхме да постигнем заветната цел – да сме независими от пари и работа, как отгледахме детето си без ясли и градини, как от градски хора станахме градинари, как живяхме без пари, и от тях 6 години в 3 различни къщи и още интересни неща…



"Сега можем да пристъпим към една нова визия за самите нас и нашата роля в природата. Ние сме вид, който се приспособява към всякакви условия, същества, които измислят, създават и разрешават проблеми.
Тези щедри дарове, паднали се единствено нам и дошли от еволюционната матрица на планетата, не са за нас - нашата облага, удовлетворение и най-голяма слава.
Те са за живота;
те са нашата отлика и принос към великата общност на органичното съществувание, ако ще ставаме грижовния градинар и майка на собствената ни майка, каквато е живата планета.

И тук се случва едно велико тайнство. Сред бавно променящата се пустош на неразумната природа ние сякаш за първи път съзираме себе си.

Едни такива колоритни, своенравни и изпълнени с надежди и мечти, които, поне доколкото знаем, са нещо уникално във Вселената.

Толкова дълго сме спали, смазани от властта, която сме поверили на най-убогите части на телата си, но и на най-убогите сред самите нас.

Време е да ставаме, време е да приемем факта, че трябва и можем да променим своето съзнание.

Дългата, нощ на човешката история най-сетне свършва. Вятърът е утихнал, а на изток розовее настъпващата зора.

Но затова пък в света, който винаги сме познавали, мракът ще става все по-дълбок и сенките все по-дълги, за да настъпи и онази нощ, която не ще познае своя край.

По един или друг начин историята на глупавата маймуна приключва завинаги. Нашата съдба е да обърнем гръб без капчица съжаление на онова, което е било, и тогава ще видим не друг, а самите себе си, своите родители, любими и деца, ще съберем сечивата, добитъка и своите стари мечти, и ще продължим пътя си през умозримите селения на познанието.

Да се надяваме, че там, където винаги сме се чувствали най-уютно и най-вече като самите себе си, нашето дирене на смисъла в безкрайния живот на въображението най-сетне ще се увенчае с успех, докато лудуваме на воля по полята на възвърнатия Рай.."

Терънс Маккена

Овчарят бавно води стадото към ... кланицата.
В хода на прочита на статията не можах да схвана част лични преживявания ли. Ако не, то бойлерите на Матев са известни чак на Т. Маккена.
Аз пък напуснах село и шест пРезидентски мандати живях в града с най-голямото действащо предприятие на Балканския полуостров. Завърнах се и вече три дупедатски мандати съм пак на село. Тук е живота.
Гражданите са живи благодарение труда на селяните. Всички благинки идват от село.
От селянията гладуват всички.
Дълга тема.
:)))

писаното е от две преживявания...но не мои:)
Купих си къща във Франция на самата граница с Люксембург,но все повече и по-вече ми иска да се върна в моето си село...

https://www.facebook/watch?v=250458472224053