Ричард Евелин Бърд, известен на широк кръг хора като полярен пилот, откривател, изследовател и пътешественик.
Славата му дойде след 28 ноември 1929 г., когато прелетя над Южния полюс.

По това време Ричард Бърд вече е имал опит от два рекордни полета - над Северния полюс през 1926 г.
и през Атлантическия океан от Ню Йорк до крайбрежието на Нормандия през 1927 г.

След това Ричард Бърд прави още четири антарктически експедиции, включително доста странна операция от ВМС на САЩ. „Скок на височина“, който породи много слухове за летящи дискове, нападащи американския флот изпод водата край бреговете на Антарктида.

Последната експедиция с негово участие се провежда през 1956 г., а на 11 юни 1957 г. адмирал Ричард Бърд умира в дома си в Бостън

В допълнение към слуховете за операция High Jump през 1946 г., в която ВМС на САЩ загубиха няколко бойни кораба и десетки изтребители в битка с неизвестен враг, в името на Ричард Бърд беше закрепена още една мистерия.

След смъртта си той остави дневник с интересни подробности за експедицията от 1947 г., които не бяха включени в официалните записи.
И може би - включени в докладите с щампа „строга тайна“.

Тези записи показват, че по време на полет над Северния полюс през 1947 г. самолетът на Бърд е бил от другата страна на Земята.
След смъртта на адмирал Бърд тези бележки, написани от него през 1956 г. в личния му дневник, стават публично достояние.



Трудно е да се каже дали те са истински - посочената дата на отпътуване почти съвпада с датата на завръщането на птиците от експедицията за високо скокове в Антарктида и Bird трябваше да прекара дълго време в Пентагона, отчитайки операцията. Полетът през февруари 1947 г. не фигурира в публичните списъци на полярните експедиции.

 
Роден на 25 октомври 1888 г.
Починал-юни 1957г.

Може би Ричард Бърд, който е писал тези редове преди смъртта си, е изкривил някои подробности.
Или този полет не е бил включен в официалните списъци поради съображения за поверителност - невъзможно е да се каже със сигурност.
Възможно е дори написаното да е просто история, но въз основа на това, което Бърд видя в първата си полярна експедиция през 1926 г., с която „и всичко не е ясно“.
Дневникът на този полет, официален документ, беше подложен на „изтриване“и по-късно дори признат за фалшифициран и реалните събития не попаднаха в него.
И това поставя въпроса - какво всъщност видя Бърд при този полет през 1926 г.?

Текстът на дневника не може да се счита за неопровержимо доказателство за съществуването на куха Земя, но това е друго косвено доказателство за това и затова е дадено тук в две версии - в руски превод и в оригиналния английски текст.

Интересен детайл - в дневника си Bird пише, че когато стигне от другата страна на Земята, вижда мамут.
Руският писател, академик Владимир Афанасиевич Обручев, в книгата си „Плутоний“също описва мамути, обитаващи зоната на входа от другата страна на Земята.
И в епилога на романа за експедицията, завършила от другата страна, Обручев пише от свое име следните думи:
„По случайност авторът получи дневник и рисунки на един от починалите членове на експедицията.


Тази книга е съставена от тези материали”.

РУСКИ ПРЕВОД:

Пиша този дневник тайно и не разбирам напълно всичко. Отнася се за моя полет в Арктика на 19 февруари 1947 г.

Идва време, когато неизбежността на истината засенчва рационалността. Нямам право да разкривам следната документация към момента на писането … тя никога няма да бъде пусната на широката публика, но мой дълг е да напиша всичко, така че да бъде прочетено един ден.

Дневник на полета: Арктическа база, 19.02.1947 г.

6:00 Всички подготовки за нашия полет на север са завършени и ние сме вдигнати от земята в 6:10 с пълни резервоари за гориво.

6:20 AM Сместа въздух / гориво в правилния двигател е твърде богата, ощипана и двигателите на Pratt Whittneys вече работят добре.

7:30 Радиоконтакт с базата. Всичко е наред и радиосигналът е добър.

7:40 Забелязах малък теч на масло в правилния двигател, но индикаторът за налягане на маслото показва, че всичко е нормално.

8:00 Лека турбулентност, забелязана на изток на 2321 фута, променена надморска височина до 1700 фута, без повече турбуленция, но засилен опашен вятър. Малки настройки на дросела и сега самолетът се контролира перфектно.

 

8:15 Радиоконтакт с базата, всичко е нормално.

8:30 Пак турбуленция. изкачих се на 2900 фута, всичко отново е спокойно.

9:10 Безкраен лед и сняг отдолу, жълтеникавите области са маркирани. Променяйки курса, за да проучите по-добре тези области, забележете червеникави и лилави области. Правим два кръга над тези места и се връщаме към курса. Радиоконтакт с базата, ние проверяваме местоположението и предаваме информация за цветния сняг и лед под нас.

9:10 Магнитният и жирокомпас спират да се клатят и да се въртят, така че да не можем да поддържаме заглавието на инструмента. Ние използваме слънчевия компас, тъй като той ви позволява да запазите курса. Самолетът е доста труден за управление, въпреки че фюзелажната обледеняване не се наблюдава.

9:15 В далечината нещо наподобяващо планина.

9:49 След 29 минути се убедихме, че това наистина са планини. Това е малка планинска верига, която никога не съм виждал!

9:55 ч. Променяме височината на 2950 фута, като отново наблюдаваме силна турбулентност.

 

10:00 Прелитаме над малък гребен, все още се насочваме на север точно, както може да се определи. В допълнение към планинската верига виждаме малка полянка с река или поток в средата. Но под нас не може да има зелена поляна! Нещо определено не е наред! Трябва да сме над лед и сняг! От пристанищната страна виждаме гора, растяща по склоновете на планините. Нашите навигационни инструменти все още се въртят, жироскопът се разклаща напред-назад.

10:05 ч. Променям височината на 1400 фута и търкалям стръмен ляв бряг, за да видя полянката под нас. Той е зелен или от мъх, или от гъсто изтъкана трева. Светлината тук изглежда различна. Не виждам слънцето вече. Правим още един ляв завой и забелязваме нещо като голямо животно под нас. Прилича на слон. НЕ!!! Той прилича повече на мамут! Невероятен! Но въпреки това е така! Слизаме на 1000 фута и аз изваждам бинокъла си, за да видя по-добре гледката към животното. Сега съм убеден - това определено е животно като мамут. Отчитаме това в базата.

 

10:30 Откриваме още зелени хълмове. Температурният манометър на борда гласи 74 градуса по Фаренхайт (забележете 23 градуса по Целзий). Продължаваме да се движим на север. Навигационните устройства вече са нормални. Озадачен съм от тяхното поведение. Опитваме се да осъществим радио контакт с базата. Радиото не работи!

11:30 Земята под нас е по-гладка и по-нормална (ако можете да я наречете така). Отпред забелязваме нещо, което прилича на град !!! Невероятен! Самолетът изглежда странно лек. Мениджмънтът не отговаря! Господи! Отстрани на крилата ни са самолети със странен тип. Те летят бързо, приближавайки се. Те са с форма на диск и лъскави на външен вид. Вече са достатъчно близо, за да видят маркировките върху тях. Това е свастика !!! Фантастично. Къде се намираме? Какво стана. Опитвам се да дръпна колелото - без реакция !!! Ние сме хванати в един вид невидима хватка!

11:35 Нашето радио започва да пропуква и се чува глас на английски с лек скандинавски или немски акцент.
„Адмирале, добре дошли на нашата територия. Ще ви приземим точно за 7 минути.
Спокойно, адмирале, вие сте в добри ръце. „
Забелязах как двигателите на нашия самолет спряха!
Самолетът е под някакъв неразбираем контрол и сега сам прави завой.
Контролите са безполезни.

 

11:40 Получи се друго радио съобщение: „Започваме процеса на кацане“и след известно време самолетът започва да трепери леко и да се спуска, сякаш е на невидим лифт.
Спускаме се много плавно и докосваме земята само с леко натискане!

11:45 ч. Правя един последен прибързан запис в бордовия дневник. Няколко мъже се приближават към нашия самолет пеша.
Те са високи с руса коса.
В далечината голям град пулсира и блести с всички цветове на дъгата.
Не знам какво ще се случи сега, но не виждам оръжия от тези, които се приближават.
Чувам глас, който вика моето име, за да отворя вратата на багажника. Аз го правя.
Край на списанието.

Оттук нататък описвам всички събития от паметта. Описаното по-долу опровергава въображението и ще изглежда пълна глупост, ако всъщност не се е случило.

Радиооператорът и аз бяхме изведени от самолета, но се отнасяха с нас много топло и уважително.
На следващо място се качихме на вид превозно средство, наподобяващо платформа, но без колела.
Тя ни пренесе към блестящия град с голяма скорост.
Когато наближиха, изглеждаше, че градът е направен от някакъв материал, наподобяващ кристал.
Скоро пристигнахме в голяма сграда, чиито харесвания не съм виждал през живота си.
В архитектурата тя приличаше на произведенията на Франк Лойд Райт (забележете, американски архитект, известен с необичайни проекти като Fallingwater или Solomon Museum) или дори фантастични кратки истории за Бък Роджърс (забележете, героят на американските научнофантастични романи) !!!
Дадоха ни някакви топли напитки, които нямаха вкус като нещо, което съм опитвал преди.
Възхитително!
След около 10 минути се появиха нашите необичайни придружители и казаха, че трябва да ги последвам.
Нямах друг избор, освен да се съглася.

Напуснах радиооператора си и след малко влязохме в нещо, което приличаше на асансьор.
Слязохме за малко, след което кабината спря и вратата се издигна беззвучно!
След това продължихме по коридора, залят с розова светлина, която сякаш се излъчваше директно от самите стени.
Един от нашите придружители посочи да се спре пред голяма врата.

На вратата имаше табели, които не можах да разбера.
Голямата врата безшумно се отвори и аз трябваше да вляза вътре. Един от придружителите каза: „Не се страхувайте, адмирале, Учителят ще ви приеме“.

Влизам вътре и виждам ярка, необичайна светлина, която изпълва цялата стая.
След като очите ми свикнат със светлината, забелязвам какво ме заобикаля.
Това, което видях, беше най-красивото нещо, което съм виждал през живота си.
Беше ми прекалено красиво, за да го опиша.
Тя е фина и изтънчена.
Мисля, че няма думи, които да опишат ИТ с цялата точност и правдоподобност!
Мислите ми бяха леко прекъснати от топъл мелодичен глас: „Приветствам ви в нашата земя, адмирале“.
Виждам възрастен човек с приятни черти на лицето.
Той седи на голяма маса. С движение ме покани да седна на един от столовете.
След като седнах, той събра пръсти и се усмихна.
Той продължава да говори с тих глас и предава следното.

"Разрешихме ви да стигнете до тук, защото сте благородна личност и сте добре познати на повърхността на Земята, адмирале." Повърхността на Земята, аз ахнах
! - Да - отговори шефът с усмивка,
- Вие сте в земите на Ариани, вътрешния свят на Земята.
Няма да ви отнеме много време от вашата мисия и безопасно ще се върнем на повърхността на Земята на известно разстояние.
Но сега, адмирале, трябва да ви обясня защо сте тук.
Започнахме да наблюдаваме вашата Раса веднага след като първите атомни бомби избухнаха в Хирошима и Нагасаки в Япония.
Именно по това бурно време изпратихме нашия самолет, Flugelrad, във вашия повърхностен свят, за да разберем какво се е случило с вас.
Разбира се, това е в миналото, скъпи ми адмирале, но трябва да продължа.
Виждате ли, ние никога преди не сме се намесвали в грубостта и войните на вашата Раса,но сега сме длъжни да направим това, тъй като сте се научили да боравите с една сила, която не е за хората, аз говоря за ядрената енергия.
Нашите пратеници вече са изпратили съобщения до силите на вашия свят, но все още не са ни послушали.
Днес сте избрани да бъдете свидетел, че нашият свят наистина съществува.
Както можете да видите, нашата култура и наука са много хиляди години пред вашите, адмирале. "
Прекъснах го:
"Но как това може да има нещо общо с мен, сър?"

Очите на Учителя сякаш проникваха в съзнанието ми и след пауза той продължи.
„Вашата Раса е достигнала връщането, тъй като има такива сред вас,които по-скоро биха унищожили целия ви свят, отколкото да се откажат от силата си, тъй като знаят за него“, аз кимнах и Учителят продължи:

„През 1945 г. и по-късно се опитахме да напуснем да се свържете с вашата Раса, но опитите ни бяха посрещнати враждебно, нашите Flugelrads бяха уволнени.
Да, дори преследвани от вашите бойци с цел да унищожат. Ето защо, сине мой, съобщавам, че във вашия свят се събира голяма буря, черна ярост, което няма да се изчерпи много години. Няма да има отговор в оръжието ви, науката ви няма да ви защити.

Бурята може да бушува, докато всяко цвете от вашата култура бъде потъпкано, докато цялото човечество бъде потъпкано в безкраен хаос.Последната ви война беше просто прелюдия към това, което ще трябва да преживее вашата Състезание.
Тук виждаме всичко по-ясно на всеки час. Мислите ли, че греша?"

"Не", отвърнах му, "това се е случвало и преди, идваха тъмните векове и те продължиха повече от петстотин години."

 

"Да, синко мой", отвърна Учителят, "Тъмните векове, които ще дойдат сега, ще покрият Земята с тъмен воал, но вярвам, че някои от вашата Раса ще оцелеят в тази буря, не мога да кажа нищо друго.

В далечината виждаме нов свят, прероден на руините на вашата раса, търсейки изгубените легендарни съкровища и те ще бъдат тук, синко ми, в нашата опека.
Когато дойде това време, ние ще излезем отново, за да ви помогнем да съживите вашата Раса и култура.

Може би дотогава ще осъзнаете безсмислието на войните и съперничеството … и може би след това някои части от вашата култура и наука ще ви бъдат върнати, за да започнете отначало.

Ти, сине мой, трябва да се върнеш в повърхностния свят с това съобщение …”.

С тези думи нашата среща изглежда е приключила. Стоях известно време сякаш насън … и въпреки това знаех, че това е реалност, и по някаква странна причина леко се поклоних или от уважение, или от смирение, все още не разбрах защо.

Изведнъж отново забелязах, че двама мои придружители стоят до мен.
- Хайде, адмирале - каза един от тях.

Преди да тръгна, погледнах отново Учителя. Усмивка премина през мъдрото му лице и той каза:
„Сбогом, сине мой!“и махна с ръка към мен в знак на мир и срещата ни свърши.

Бързо напуснахме големите врати на квартирата на Учителя и отново влязохме в асансьора. Вратата се затвори тихо и веднага тръгнахме нагоре.

Един от придружителите ми каза: „Сега трябва да побързаме, адмирале, Учителят не иска повече да ви задържа и вие трябва да се върнете с това съобщение на своето Състезание“.

Нищо не казах.
Всичко беше напълно подвеждащо, но отново мислите ми бяха прекъснати, когато спряхме.
Влязох в стаята и отново бях до моя радиооператор.
На лицето му имаше притеснено изражение.
Преминах и казах: „Добре е, Хауи, добре е“.
Двама придружители ни придружиха до чакащо превозно средство и скоро отново бяхме до нашия самолет.
Двигателите бяха изключени и веднага се качихме на борда.

Въздухът около него вече беше наситен с чувство за неотложност. Веднага щом вратата на багажника се затвори, самолетът започна да се издига във въздуха с невидима сила, докато стигнем височина от 2700 фута.
Два самолета от двете страни ни придружиха на връщане.

Тук трябва да отбележа, че индикаторът за скорост показа, че не се движим, въпреки че всъщност се движим с много висока скорост.

14:15 Дойде радио съобщение:
„Сега ви оставяме, адмирале, контролът ви отново работи, Auf Wiedersehen !!!!

“Гледахме как флугелрадите изчезват в бледо синьото небе за известно време.

Самолетът внезапно се разтресе, сякаш е паднал във въздушна дупка. Бързо изравнихме самолета. Мълчахме известно време, всеки мисли за своето …

ВКЛЮЧВАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ БОРГ ПРОДЪЛЖАВА:

14:20 Отново сме над огромни области от лед и сняг и на около 27 минути от базата.
Излизаме с тях на радио контакт.
Отчитаме, че всичко е наред … добре.
Базата казва, че е облекчена да бъде отново във връзка с нас.

15:00 Кацаме меко в основата. Имам мисия …

КРАЙ НА БЪЛГАРСКИ ЗАПИСИ НА Борда.

11 март 1947 г.

Току-що присъствах на среща на персонала в Пентагона.
Напълно съм докладвал за своето откритие и съобщение от домакина.
Всичко беше надлежно записано.
Това беше докладвано на президента.
Сега съм в ареста няколко часа (по-точно 6 часа 39 минути).

Бях интервюиран от Службата за сигурност и екип от лекари.
Беше тест !!!
Поставен съм под строгия контрол на Службата за национална сигурност на САЩ!
ПОРЪЧЕНОми беше  да бъда мълчалив за ВСИЧКО, КОЕТО НАУЧИХ! Невероятно!
Напомниха ми, че съм военен и трябва да се подчинявам на заповедите.

30 декември 1956 г., последен запис:

Последните няколко години след 1947 г. не са лесни …

Сега искам да направя последния си запис в този дневник.
В заключение искам да кажа, че през всичките тези години вярно пазех тази тайна.
Това беше против моите желания и ценностите ми.

Сега усещам, че дните ми са преброени, но тази тайна няма да отиде с мен до гроба, но като всяка истина рано или късно ще триумфира.

Това може да се окаже единствената надежда за човечеството. Видях истината и това укрепи духа ми и ме освободи!
Отдадох почит на чудовищната машина на военно-индустриалния комплекс.

Дългата нощ наближава сега, но няма да свърши.

Щом свърши дългата арктическа нощ, ще засияе ослепителен диамант на Истината и онези в тъмнината ще се удавят в нейната светлина …

ЗАЩОТО СЕ СЪДЪРЖАХ, че ЗЕМЯТА НАПЪЛВА ПОЛЕТА, ТОЗИ ЦЕНТЪР НА ВЕЛИКИЯТ НЕИЗВЕСТЕН.

 

PPS

Мисля, че е важно да се различи разликата от СЕВЕРНИЯ АРТИЧЕСКИ ПОЛЕТ на адмирал Бърд и тогава повечето хора ще го объркат с експедицията му до Антарктика.
Този дневник е неговият полет в Северна Арктика, където той намери входа към Средната земя.

До ден днешен не можете да отидете в дълбоката Арктика без разрешение от канадските правителствени власти.
==========================================================

Последното видео долу е със възможност за инсталиране на БГ в настройките под самото видео:
Нямам възможност да проверя останалите,защото се приготвям за полет...

В него е прочетен оригиналният текст на ДНЕВНИКА  на английски и е доста по различен и точен,защото този текст,дето аз съм превела го взех от уикипедия ...,а в моя превод ги нямаше тези данни..

Последният оцелял член на експедицията на адмирал Бърд до Антарктика навършва 102 години в Атлантик Бийч

Шефът Робърт Джонсън навърши 102 години тази година
Той беше почетен на тържество в Beach Diner в Атлантик Бийч.

Телевизионното интервю на адмирал Бърдс от 1945 г. е очарователна информация за много неща, които той знаеше за района точно тогава, преди Договорът да спре почти никакво споменаване на района. Случайни неща няма.

Порталът е известен като звездна врата.
Порталът отива към друга галактика, наречена Андромеда.
Звездната врата е построена от древните.
Изгубеният град Атлантида е плаващ град, който древните са пренесли до Андромеда и са го потопили под водата, но го поддържат с щитове. Задвижван от екзотичен материал, извлечен от друго измерение.
Антарктида е открита от руска експедиция, ръководена от Тадеус Белингсхаузен и Михаил Лазарев на 16 януари 1820 г. А езерото "Восток" е открито от руски учени. Авторите на това видео го знаят добре, но не казаха нито дума за това, защо?

https://bg/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86_%D0%A7%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B7_(%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0)

при раждането си майка му ,му е подарила земя в Арктика...!!!

Скоро ще започнат да бушат за шистов газ и там...

Научих интересни неща.
А има ли съмнения около смъртта му?
В работата му е имало и секретни моменти.
Постингът ти ми спомни за Бермудския триъгълник, за който отдавна не се пише.

и да е имало нещо съмнително...никога няма да разберем!!
Логично е да се отхвърля такава теория,защото личният му дневник го е публикувал синът му...след като е починал!!!
А той не е бил сам!!!
Не забравяй,че тук се говори за 1926 ,27 до 57 ,когато той умира...
После там са летели само военни ...И до ден днешен ,дори да си милиардер,може да стигнеш до там,само с разрешение от Пентагона...

По него време българите се придвижваха до близките градове само с конска или волска каруца....

Всички негови полети са били секретни...
Никога няма да разберем истината,дори за това,което днес се случва по света...

Гледай видето горе,и си прави изводи...