Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
27.01.2011 17:28 - НОЩЕН ЗВУК-или моята изповед...
Автор: mileidi46 Категория: Хоби   
Прочетен: 28051 Коментари: 70 Гласове:
53

Последна промяна: 03.03.2022 18:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Тази изповед е за тези,които имат имат сетива.За тези,които като мен са останали да живеят с вината ,че не са добри хора,че не са си изпълнили мисията докрай!!

За всички ,които са усетили дъха на смъртта близо до себе си,но се страхуват да го споделят!!
Крепи ме мисълта,че имам още време ,за да поправя грешките си....Искам да ви разкажа за нея..за Смъртта!

Съдбата ме върна назад във времето,за да поправя грешките си,но допуснах нови..Може би защото бях сама- там в ,,пустошта"",бях уплашена,или бях достатъчно ,,тъпа""както майка ми успя да ми извика в последните си часове...защото не успявах да разчитам всички знаци и сигнали ,които тя с последни сили ми пращаше...

Обвинявам се,че късно разбрах сигналите и,че на моменти изпадах в гняв от злобата и ,че не ме изпускаше от поглед и ме държа един месец седнала на стол срещу нея..сега разбирам,че тя се страхуваше,страхуваше се за мен,страхуваше се да си иде и аз да не съм до нея...

А аз се дразнех,защото бях пред срив,дори и се карах на моменти...
Снимах я как седеше на леглото с провиснали и оттекли крака срещу мен,превита на две,защото само така можеше да диша,снимах я и след като една нощ ми направи генерална репетиция да я ,,пременя""и с големи усилия успях да сложа краката и на леглото...
Защото се страхуваше ,че поради оттеклите и крака няма да мога да и обуя ,,красивите "" и обувки от Италия .До последно остана така свита на две,със запалена свещ зад гърба и(за да не я види)аз на стола,за да следя дишането и...Снимах я докато видях,че смъртта промени физиономията и..

Там на леглото не беше вече моята майка...!!! Легнах до нея,защото тя говореше с някого.Отначало ми извикваше ядосано да не я ,,изпитвам"",после аз тихичко и задавах въпроси...
Понякога ми отговаряше,понякога не..
Викаше с пълен глас майка си,разговаряше с умрели близки...
Когато я попитах-кой е тук?-тя каза :събирачите на души!
Какво искат?-тя каза :смърт,смърт..
Изгони ги!-казвам и аз ,а тя каза :Гоня ги...но не искат да си тръгнат..мразят ме...лелеее,колко ме мразят..
Иде ми да се въргалям в блатото,като оная там....
Коя е?-питам аз ,онази ,дето се въргаля там в блатото..
Кой те мрази?
Всички,каза,но тук не я разбрах,защото каза на влашки една дума ,,джинери"" ,което означава зетове,а после разбирам,че е казала ,,ънджери""-ангели!!
Ядоса ми се ,че не я разбирам..после ми махна с ръка и каза :-спокойно,тръгнаха си.
И притихна...

Поиска да и изпея една песен..макар няколко думи..!!Не можех да пея...
Поиска ми цвете..
Не и дадох,а мушкатото и беше цъфнало с няколко цвята на прозореца.
Бях уплашена,блокирана...
Не след дълго извика слабо:-
ето ги,пак идват..лелеее,какви са всички тия мъртъвци тук..
За какво чакат тук..

Повдигнах леко главата и..видях смъртта.Лицето и беше чуждо..грозно..не беше на моята красива майка...Беше вече белязана,беше и дошъл реда..
Попитах я дали да не я повдигна и най-после ,след двумесечно седене превита на две,да сложа главата и на възглавницата..Кимна ми ,че е съгласна,но докато я полагах се съпротивляваше с болка..И двете знаехме,че когато легне,ще свърши...
Не искаше да си иде...
Издъхна след 10 мин.
На 24 2011г януари -в 19,20.
Написах всичко това за себе си..и за тези ,които не вярват,че в смъртта и след нея има нещо,което ние не знаем и не разбираме знаците!
Затова тя гневно ми извика:,,Лелеее,колко сте тъпи!!
Не успях преди да издъхне да я ,,пременя"",както тя искаше да си отиде..нагиздена!
Направих го веднага ,след като си отиде..
Не успях да и покажа и дам цялата обич,която изпитвах към нея...както не съм успяла да го направя с всички близки до този момент.
Просто не умея...
Може би,това беше МОЯТ урок!!
Аз затворих моята страница.
Надявам се да успея да започна да живея по друг начин,да стана по-добра,защото разбрах:
Живот след смъртта има.
Някакъв друг,не точно този ,но има!
Един ден всички ще застанем там да чакаме реда си...да ни отворят вратата към Рая или към Ада....каквото и да означава това!!!

Защото сме много ,,тъпи"" за да го разберем!
Защото не умеем да разчитаме знаците,сигналите на вселената!!
Или просто не искаме!!!
А за това,че не искаме..един ден скъпо ще заплатим!!!

image





Гласувай:
54



1. malchaniaotnadejda7 - Скъпа Милейди! Моите съболезнования!
27.01.2011 17:49
Съжалявам за тази страшна загуба. Едно искам да ти кажа - спри да се упрекваш, че не си успяла, че не си съумяла, защото НЕ Е ВЯРНО! Ти си достойна дъщеря. До последния миг си била с майка ти, а това е най-важното. Нищо друго няма значение. Най-важното е, че се била до нея. Мислиш, че не си успяла сега. Един ден ще разбереш, че си се преборила с много неща за нея, твоята майка. Прегръщам те и отново - моите най-искрени съболезнования! Светла да е паметта й ...
цитирай
2. karambol5 - Съболезнования ! Мислим си, че не ...
27.01.2011 18:04
Съболезнования !
Мислим си ,че не сме постъпили правилно ,че е трябвало нещо друго .......... , а не е така . Спри да се обвиняваш ,защото ти си направила всичко както трябва .
Просто спри !
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Не се упреквай, направила си много ...
27.01.2011 18:04
Не се упреквай, направила си много повече, отколкото разбираш сега, в този момент, когато още ти е трудно да понесеш загубата, рано е за равносметка, сега си още много емоционално претоварена. А живот след смърта има. Тези, които си отиват започват да виждат мъртвите си близки около себе си. Свекърма ми месец преди да почине казваше, че свекъра е седнал до нея и се отместваше леко, за да му направи място. Моята леля също виждаше починалия си съпруга около половин година, преди да почине и мислено разговаряше с него. Хората, преди края на своя път придобиват сякаш по-голяма сензативност и вълновото им поле се променя, работи в по-ниските честоти и това им позволява да виждат паралелните светове, които са около нас. Прегръщам те силно, за да ти влея поне малко от моята енергия, мислено се обливай с оранжева светлина, представяй си, че от теб изтича черна вода, това ще ти помогне да влезеш във форма.
цитирай
4. wonder - Разплака ме...
27.01.2011 18:09
Мир на духа й!
Твоята изповед е най-искрената болка, на която е способно доброто човешко същество.
Бъди силна, защото смъртта е само врата... към по-доброто ни съществувание там Отвъд.
А духът ни е създаден безкрайно да обича.
цитирай
5. cefulesteven - Прегръщам те, Миледи! Никой не ...
27.01.2011 18:15
Прегръщам те, Миледи!
Никой не може да даде цялата обич, но този, който го е почувствал е дал всичко от себе си!
цитирай
6. mrazekoff - Ние всички се плашим
27.01.2011 18:23
от смърта, ние всички бягаме от нея, ти си общувала с нея и се упрекваш за това, а не бива... Била си до границата от която връщане назад няма и се упрекваш...
Разказът ти е толкова картинен, че минава пред очите ми като един филм и аз го съпреживявам...
На тази тема може да се говори много, но мисля, че е необходимо вече да се насочиш в друга посока, защото ти много изстрада, а трябва да живееш друг живот - твоя собствения, а не животът на една изстрадала дъщеря...
Прегръщам те приятелски и ти вдъхвам сили за нов, по различен живот!!!!
цитирай
7. mileidi46 - Още е много близко до мен ..
27.01.2011 19:27
malchaniaotnadejda7 написа:
Съжалявам за тази страшна загуба. Едно искам да ти кажа - спри да се упрекваш, че не си успяла, че не си съумяла, защото НЕ Е ВЯРНО! Ти си достойна дъщеря. До последния миг си била с майка ти, а това е най-важното. Нищо друго няма значение. Най-важното е, че се била до нея. Мислиш, че не си успяла сега. Един ден ще разбереш, че си се преборила с много неща за нея, твоята майка. Прегръщам те и отново - моите най-искрени съболезнования! Светла да е паметта й ...

Още усещам студеният дъх на смъртта..и макар че не успях да направя всичко за нея...исках да запаметя всичко,докато паметта ми не побърза да изтрие тези моменти..Аз ще се оправя- със времето болката ще затихне..но сега,когато го написах някак си се чувствам по добре,защото и аз като много други не вярвах..не вярвах за този контакт на умиращият с умрелите..Сега се уверих!
Благодаря ти,че си тук мила..и сподели с мен мъката ми...Благодаря ти!
цитирай
8. bven - Приятелко, моите съболезнования!
27.01.2011 19:32
Още е много прясна раната - тази, която получаваш от скъп човек докато е болен , докато го лекуваш, докато издъхне. Това е живота и всеки получава своя си урок. Това, което трябва да се научи - всеки го научава по свой начин - така, както е най-добре за него. От сърце ти желая да бъдеш мъдра и да не се обвиняваш( аз също преживях тежко смъртта на майка ми) . Да не се завръщаш в мислите си за това, което отмина и да се питаш "Защо така стана..."
Желая ти много сила и съм сигурна, че ще преодолееш тези мигове. Бог да те благослови!
цитирай
9. mileidi46 - Спирам приятелю!!
27.01.2011 19:33
karambol5 написа:
Съболезнования !
Мислим си ,че не сме постъпили правилно ,че е трябвало нещо друго .......... , а не е така . Спри да се обвиняваш ,защото ти си направила всичко както трябва .
Просто спри !

Когато ехото заглъхне и стихне болката...ще стана друг човек!Обещах си си го още там ,близко до нея,но разбрах,че колкото и да си ..в съзнание'' в този момент нещо те спира и не можеш да реагираш..нещо ,,не ти дава''да се помръднеш адекватно...Когато го преживееш(не ти го пожелавам)-ще ме разбереш за какво говоря..
цитирай
10. mileidi46 - Ще те послушам мила...
27.01.2011 19:38
kasnaprolet9999 написа:
Не се упреквай, направила си много повече, отколкото разбираш сега, в този момент, когато още ти е трудно да понесеш загубата, рано е за равносметка, сега си още много емоционално претоварена. А живот след смърта има. Тези, които си отиват започват да виждат мъртвите си близки около себе си. Свекърма ми месец преди да почине казваше, че свекъра е седнал до нея и се отместваше леко, за да му направи място. Моята леля също виждаше починалия си съпруга около половин година, преди да почине и мислено разговаряше с него. Хората, преди края на своя път придобиват сякаш по-голяма сензативност и вълновото им поле се променя, работи в по-ниските честоти и това им позволява да виждат паралелните светове, които са около нас. Прегръщам те силно, за да ти влея поне малко от моята енергия, мислено се обливай с оранжева светлина, представяй си, че от теб изтича черна вода, това ще ти помогне да влезеш във форма.

Имаш право за всичко...знам че ме разбираш..знам че съм още много емоционална,но всичко исках да споделя заради онези..които не вярват и си мислят ,че са ,,божествени''...Прегръщам те и аз .
цитирай
11. mileidi46 - Мила и аз го разбрах...
27.01.2011 19:44
wonder написа:
Мир на духа й!
Твоята изповед е най-искрената болка, на която е способно доброто човешко същество.
Бъди силна, защото смъртта е само врата... към по-доброто ни съществувание там Отвъд.
А духът ни е създаден безкрайно да обича.

И не само ,а го и преживях секунда по секунда...Повярвах в онова ,в което не вярвах.Сега знам,че е така!!И споделих с вас.
Силна съм.Винаги съм била.Особено след като преживях и този кошмар,който по коледа сънувах като филм-ред по ред се осъществи..
Трябва да мислим по често за знаците...за сигналите,които на подсъзнателно ниво получаваме...
цитирай
12. universalnite000 - Приятелко, точно сега не трябва да ...
27.01.2011 19:45
Приятелко , точно сега не трябва да се упрекваш за каквото и да било . Контактувал съм с "мъртвите" и те също са ми потвърдили , че най-много се нуждаят от положителност в мислите към тях . Пожелавам ти да успееш с това нелеко предизвикателство !
цитирай
13. mileidi46 - Сигурно е така,но ми е необходимо малко време още...
27.01.2011 19:48
cefulesteven написа:
Прегръщам те, Миледи!
Никой не може да даде цялата обич, но този, който го е почувствал е дал всичко от себе си!

Време ,за да се подреди всичко в съзнанието ми...да се ,,измия'' от докосването на смъртта...Благодаря ти миличък,благодаря ти,че си тук..
цитирай
14. mileidi46 - Това е само фрагмент от последните и часове приятелю...
27.01.2011 19:53
mrazekoff написа:
от смърта, ние всички бягаме от нея, ти си общувала с нея и се упрекваш за това, а не бива... Била си до границата от която връщане назад няма и се упрекваш...
Разказът ти е толкова картинен, че минава пред очите ми като един филм и аз го съпреживявам...
На тази тема може да се говори много, но мисля, че е необходимо вече да се насочиш в друга посока, защото ти много изстрада, а трябва да живееш друг живот - твоя собствения, а не животът на една изстрадала дъщеря...
Прегръщам те приятелски и ти вдъхвам сили за нов, по различен живот!!!!

какво преживях един месец почти,без да мигна и да помръдна от нея..там сама без да имам кого да викна да поседи с мен по нощите...няма скоро да ме напусне този ужас...дори не мога да го опиша...Опитвам се само да намеря отговора.
Трябва по-скоро да си замина ...
цитирай
15. mileidi46 - Вярно е мила!
27.01.2011 19:56
bven написа:
Още е много прясна раната - тази, която получаваш от скъп човек докато е болен , докато го лекуваш, докато издъхне. Това е живота и всеки получава своя си урок. Това, което трябва да се научи - всеки го научава по свой начин - така, както е най-добре за него. От сърце ти желая да бъдеш мъдра и да не се обвиняваш( аз също преживях тежко смъртта на майка ми) . Да не се завръщаш в мислите си за това, което отмина и да се питаш "Защо така стана..."
Желая ти много сила и съм сигурна, че ще преодолееш тези мигове. Бог да те благослови!

Ще се преборя и с това...Трябва ми малко време...Благодаря ти за добрите думи..
цитирай
16. mileidi46 - Нео,благодаря ти че си тук!!
27.01.2011 20:02
universalnite000 написа:
Приятелко , точно сега не трябва да се упрекваш за каквото и да било . Контактувал съм с "мъртвите" и те също са ми потвърдили , че най-много се нуждаят от положителност в мислите към тях . Пожелавам ти да успееш с това нелеко предизвикателство !

Това,че се упреквам не значи ,че не разбирам...не разбрах само това,защо след като следвах съзнателно интуицията и исках да направя нещо,което знаех че трябва да направя...нещо ме блокирваше и не можех да се помръдна.Блокирвах се тотално и като че ли влизах в друго измерение..нещо ставаше..което не разбирах..
цитирай
17. sladyr4eto87 - kakvo da ti kaja dokato 4etox se rasplakax spomnix si za moq dqdo koito sa6to po4ina ne 4e ne si spomnqm i do dnes nqma den v koito da ne si spomnqm za nego,za
27.01.2011 20:04
neka po4iva v mir tvoqta skapa mai4ica . v takav moment nqma dymi koito da yspokoqt 4ovek ,znam bolkata ostava za cql jivot no molqte badi silna ne samo zaradi teb no i zaradi drygite .pregradki ot men i moite nai iskreni saboleznovaniq.
цитирай
18. pevetsa - Пиша и изтривам, и плача, и пак пиша, ...
27.01.2011 20:09
Пиша и изтривам, и плача, и пак пиша, искам нещо да ти напиша, а нищо не излиза ...
Прости ми, незная какво, единственното което зная, е да те ПРЕГЪРНА ТОПЛО!
цитирай
19. razkazvachka - Мир на духа й. Светъл и лек да е пътят й.
27.01.2011 20:14
Прегръдка за тебе.
Ще мине - бавно. Но ще мине. Ти си силна.
Като мине, ще видиш.
Ще разбереш.
Отчасти, но достатъчно.
цитирай
20. original - ti prosto niamash nikakav shans
27.01.2011 20:29
ти просто нямаш никакъв шанс за поправка :))))))))
не се напъвай
обречена си на гибел в собственият ти сос
цитирай
21. анонимен - ===
27.01.2011 20:31
На 26 януари преди много години сънувах сън. Тъмно. Черно. Замръзнал човек превит на две, седеше на един стол пред вратата на къщата си и не помръдваше и още го помня. Беше тъмно, сумрачно такова. На 27 се събудих, отидох на училище, но не "бях там" и съня не ми излизаше от ума. Почина на 27, а когато ми казаха аз знаех. Беше ей такава зима като тази днес, студ, сняг... Не спрях да рева цял ден. В интерес на истината не знаех защо го правя. Може би беше и от страх, после като го сънувах пак ме беше страх... Това е най-големият страх, който съм изпитвала. Едва ли мога да го опиша.
Имаш ли от онези свещички, декоративните, пални си една, две, три, много отнемат да знаеш и успокояват.
Все едно беше вчера, но друго исках да кажа. Не помня годините, ей сега ако ме питаш не мога да ти кажа в коя година беше, но най-важното е не да я помниш така както е била преди да си отиде, а да я помниш такава каквато е била в най-хубавите си моменти - здрава и жизнена. И ако "дойде" - ще "дойде" такава - млада и жизнена.
А това, което се е случило е урок и просто още една стъпка и открехната врата за...оттатък. Сигурно има какво да научиш още от това изживяване, но не се тормози, не се обвинявай, не се напрагай. Всяко нещо ще дойде с времето си.
Просто си дай почивка.

И пални свещичка ей! :)
цитирай
22. анонимен - ?
27.01.2011 20:45
original написа:
ти просто нямаш никакъв шанс за поправка :))))))))
не се напъвай
обречена си на гибел в собственият ти сос


Няма думи, които да опишат колко много си сбъркал блога, поста, човека, времето и мястото.
Ей такива като теб, аз лично не бих желала да срещам нито наяве нито оттатък.
Пази Боже! Теб...теб да пази!

цитирай
23. original - 22. goodbye - ?
27.01.2011 20:57
сигурна ли си :))
озвучаването е ужасно, но пък е в тон със всичко тук
цитирай
24. magnoliya - Моите съболезнования, вечна и памет!
27.01.2011 21:02
Не трябва да се упрекваш за нищо! Толкова време се грижи за болната си майчица! Аз нямах такава възможност, защото за 24 часа майка ми, която никога не беше боледувала си замина без да може да ми каже и дума. Три седмици преди това ми даде наставления какво трябва да извърша, когато дойде този час. Аз не го приех сериозно, а е трябвало, тя явно е чувствала края.
Не мога да те уверя, че ще преодолееш болката от липсата на майка си . . .
цитирай
25. miaa - Искрени съболезнования, скъпа Милейди!
27.01.2011 21:16
Не си виновна за нищо!Поклон пред светлата памет на майка ти!
А на теб прегръдка от мен и сила за да продължиш напред! С обич!
цитирай
26. mileidi46 - Благодаря ти ,
27.01.2011 22:05
sladyr4eto87 написа:
neka po4iva v mir tvoqta skapa mai4ica . v takav moment nqma dymi koito da yspokoqt 4ovek ,znam bolkata ostava za cql jivot no molqte badi silna ne samo zaradi teb no i zaradi drygite .pregradki ot men i moite nai iskreni saboleznovaniq.

за топлите думи! За всичко съм до болка сигурна,че ще се уталожи и стихне с времето..но не за моята болка ставаше дума ,а за това,че разбрах ,че се докоснах до вратата на отвъдното чрез моята майка..тя в моменти на отделяне от това измерение ми разказваше за онова което тя преживяваше в момента...
цитирай
27. mileidi46 - Не плачи приятелю..
27.01.2011 22:09
pevetsa написа:
Пиша и изтривам, и плача, и пак пиша, искам нещо да ти напиша, а нищо не излиза ...
Прости ми, незная какво, единственното което зная, е да те ПРЕГЪРНА ТОПЛО!

Стига ми това,че си тук до мен и че ме разбираш..Благодаря ти.Аз плаках много малко,просто не мога да плача...когато мозъка работи на пълни обороти..
Прегръдка за вас всички.Добре съм.
цитирай
28. mileidi46 - Осмислям бавно всичко,което ми се случи..
27.01.2011 22:14
razkazvachka написа:
Прегръдка за тебе.
Ще мине - бавно. Но ще мине. Ти си силна.
Като мине, ще видиш.
Ще разбереш.
Отчасти, но достатъчно.

Не съм истерична-по скоро бях много по скептична,невярваща,и на моменти дори злобна..а това ме хвърли в друго измерение,с което тепърва започвам да се запознавам.Може би,това беше МОЯТ урок.Мисля...имам време още да проумея всичко..Прегръдка за теб,приятелко..
цитирай
29. mileidi46 - Теб само мога да те съжалявам и да ти съчувствам...
27.01.2011 22:19
original написа:
ти просто нямаш никакъв шанс за поправка :))))))))
не се напъвай
обречена си на гибел в собственият ти сос

Ти си един(а) ,дето ще се въргалят в блатото,когато смъртта сложи датата и часа на твоето пътуване..към ада..
Аз нямам нужда от твоето присъствие около мен,защото те усещам оттук че си генетично недоразумение,а това не е в моята компетентност.Бог си знае работата...
цитирай
30. monaliza121 - Съболезнования Милейди. Мир на ...
28.01.2011 00:09
Съболезнования Милейди.
Мир на праха й.
цитирай
31. mileidi46 - Мила и аз го разбрах...
28.01.2011 01:13
goodbye написа:
На 26 януари преди много години сънувах сън. Тъмно. Черно. Замръзнал човек превит на две, седеше на един стол пред вратата на къщата си и не помръдваше и още го помня. Беше тъмно, сумрачно такова. На 27 се събудих, отидох на училище, но не "бях там" и съня не ми излизаше от ума. Почина на 27, а когато ми казаха аз знаех. Беше ей такава зима като тази днес, студ, сняг... Не спрях да рева цял ден. В интерес на истината не знаех защо го правя. Може би беше и от страх, после като го сънувах пак ме беше страх... Това е най-големият страх, който съм изпитвала. Едва ли мога да го опиша.
Имаш ли от онези свещички, декоративните, пални си една, две, три, много отнемат да знаеш и успокояват.
Все едно беше вчера, но друго исках да кажа. Не помня годините, ей сега ако ме питаш не мога да ти кажа в коя година беше, но най-важното е не да я помниш така както е била преди да си отиде, а да я помниш такава каквато е била в най-хубавите си моменти - здрава и жизнена. И ако "дойде" - ще "дойде" такава - млада и жизнена.
А това, което се е случило е урок и просто още една стъпка и открехната врата за...оттатък. Сигурно има какво да научиш още от това изживяване, но не се тормози, не се обвинявай, не се напрагай. Всяко нещо ще дойде с времето си.
Просто си дай почивка.

И пални свещичка ей! :)

И моят сън се сбъдна..като в кошмарен трилър...Благодаря ти ,че си тук..Не ме мисли ,ще се оправя щом оцелях след този кошмар..ще се преборя,както съм го правила винаги!!Нали знаеш-всеки има уроци да учи през целият си живот...зависи до каква степен ще успеем!
Трябва ми малко време,за да преосмисля всичко,което ми се случи...И защо всички ме оставиха сама там..Сега съм стресирана все още..но свещички си паля...обичам да имам около мен от ароматизираните..
прегръщам те миличка...
цитирай
32. mileidi46 - !!!!!
28.01.2011 01:19
goodbye написа:
original написа:
ти просто нямаш никакъв шанс за поправка :))))))))
не се напъвай
обречена си на гибел в собственият ти сос


Няма думи, които да опишат колко много си сбъркал блога, поста, човека, времето и мястото.
Ей такива като теб, аз лично не бих желала да срещам нито наяве нито оттатък.
Пази Боже! Теб...теб да пази!


Не се занимавай с този фалшив ,,оригинал'' миличка..Той няма да те разбере,увреден е генетично...
цитирай
33. mileidi46 - Тя ти е дала знак миличка,
28.01.2011 01:24
magnoliya написа:
Не трябва да се упрекваш за нищо! Толкова време се грижи за болната си майчица! Аз нямах такава възможност, защото за 24 часа майка ми, която никога не беше боледувала си замина без да може да ми каже и дума. Три седмици преди това ми даде наставления какво трябва да извърша, когато дойде този час. Аз не го приех сериозно, а е трябвало, тя явно е чувствала края.
Не мога да те уверя, че ще преодолееш болката от липсата на майка си . . .

но ние не можем да ги разберем тези сигнали!!! Мисля,че това е ,,най-хубавата ''
смърт,да си отиде така леко..не знаеш какво е да умира в ръцете ти в продължение на месеци и то в пълно съзнание..не го пожелавам на никого ...
няма скоро да забравя това...
цитирай
34. mileidi46 - Благодаря ти мила Миаа..
28.01.2011 01:27
miaa написа:
Не си виновна за нищо!Поклон пред светлата памет на майка ти!
А на теб прегръдка от мен и сила за да продължиш напред! С обич!

Може и така да е ..но няма да го забравя лесно...трябва ми време да преосмисля и да приема нещата..Прегръдка и за теб,мила..
цитирай
35. mileidi46 - Благодаря ти ..
28.01.2011 01:31
monaliza121 написа:
Съболезнования Милейди.
Мир на праха й.

Благодаря ти,че си тук..сега когато толкова много разговарях с вас...някак си се чувствам по- спокойна,по-уверена...Благодаря мила!
цитирай
36. swanlake - Много ми е мъчно от това което про...
28.01.2011 06:06
Много ми е мъчно от това което прочетох мила моя! Не,не се упреквай-няма да повярваш колко много си направила! Но каквото и да направим за хората които обичаме то никога не ни изглежда достатъчно. Дано е вече на по-добро място ,заобиколена от близки хора, а болката и да я е напуснала. Знам колко много те боли и че в такъв момент думите са излишни затова само силно ще те прегърна , ще разроша косите ти и ще те подържа близо до сърцето си! Съчувствам ти за загубата на толкова скъп за теб човек!
цитирай
37. veninski - Не винаги можем да разчетем знаците ...
28.01.2011 06:25
Не винаги можем да разчетем знаците на вселената, приятелко... За съжаление. Не се упреквай!
Моите съболезнования!
цитирай
38. misbis - не се укорявай,мила
28.01.2011 09:28
то чудесно си учиш уроците на Любовта. Много ме боли с теб и същевременно много ти се радвам за мъдростта,Любовта,истината,която струи от всяка твоя дума.
Обичам те,мила,красива душа.
И на скъпата ти майка изпращам Любов
цитирай
39. tili - O, миличка! Моите съболезнования!
28.01.2011 11:39
Ти направи повече от възможното, раздаде се докрай! Нали помниш как се запознахме преди Коледа? Още тогава бях смаяна от силата ти. Преодоля всичко със сила и достоинство! Гневът идва от нашата безпомощност да върнем нещата назад, да спасим любимите си хора. Нормално е! Сега си просвтлена и искаш да подготвиш другите. Изповедта ти е потресаваща, който има сърце ще я разбере.
Светъл път нагоре на твоята майчица! Мир на душата й!

И ако позволиш един съвет: Изтрий, унищожи всички снимки на страданието. Сложи си една хубава снимка на мама, запали си свещичките и тихичко си тъгувай. Тя вече е такава - млада и красива:) А ти направи всичко по силите човешки!
Прегръщам те!!!
цитирай
40. mileidi46 - Слънчице,знам че вече е на спокойно място,
28.01.2011 11:49
swanlake написа:
Много ми е мъчно от това което прочетох мила моя! Не,не се упреквай-няма да повярваш колко много си направила! Но каквото и да направим за хората които обичаме то никога не ни изглежда достатъчно. Дано е вече на по-добро място ,заобиколена от близки хора, а болката и да я е напуснала. Знам колко много те боли и че в такъв момент думите са излишни затова само силно ще те прегърна , ще разроша косите ти и ще те подържа близо до сърцето си! Съчувствам ти за загубата на толкова скъп за теб човек!

Знам че вече и е олекнало и се спаси от мъките...знам..но колкото и да се владея и съзнанието ми да чисто изведнъж в даден момент,без да изкам започвам да плача неистово..изглежда самият организъм изхвърля напрежението,без да мога да го контролирам..Твоята подкрепа значи много за мен..Благодаря ти..
цитирай
41. mileidi46 - Благодаря ти приятелю!
28.01.2011 11:51
veninski написа:
Не винаги можем да разчетем знаците на вселената, приятелко... За съжаление. Не се упреквай!
Моите съболезнования!

Благодаря ти.че си тук и ме подкрепяш с добри думи..
цитирай
42. mileidi46 - И аз те обичам мила...
28.01.2011 11:55
misbis написа:
то чудесно си учиш уроците на Любовта. Много ме боли с теб и същевременно много ти се радвам за мъдростта,Любовта,истината,която струи от всяка твоя дума.
Обичам те,мила,красива душа.
И на скъпата ти майка изпращам Любов

Благодаря ти,благодаря ти,че си тук..сега започвам да осъзнавам..че не съм сгрешила...Бог да я прости моята майчица..нека бъде милостив,защото плати за нечии грешки.Тя беше достойна ЖЕНА.
цитирай
43. mileidi46 - Ако знаеш какво означават думите ти мила за мен!!
28.01.2011 12:11
tili написа:
Ти направи повече от възможното, раздаде се докрай! Нали помниш как се запознахме преди Коледа? Още тогава бях смаяна от силата ти. Преодоля всичко със сила и достоинство! Гневът идва от нашата безпомощност да върнем нещата назад, да спасим любимите си хора. Нормално е! Сега си просвтлена и искаш да подготвиш другите. Изповедта ти е потресаваща, който има сърце ще я разбере.
Светъл път нагоре на твоята майчица! Мир на душата й!

И ако позволиш един съвет: Изтрий, унищожи всички снимки на страданието. Сложи си една хубава снимка на мама, запали си свещичките и тихичко си тъгувай. Тя вече е такава - млада и красива:) А ти направи всичко по силите човешки!
Прегръщам те!!!

Мислех си за теб ,когато написах този постинг,да не ме ,,упрекнеш'' в мрънкане,но вътрешният ми глас ме накара да споделя с вас,това което научих по времето на общуването ми със Смъртта.Аз самата нищо не знаех!Сега знам.
Снимките ще унищожа след като ги видят децата ми в Италия.Не искам да им спестявам болката,защото трябва да разберат,че живота не е завинаги ,,шики-наки''да се докоснат до болката,да я почувстват.Те имаха билети да дойдат насам,но съдбата отново не им позволи..отново бяха всички с температура..и закъсняха.Билетите бяха за вторник,в деня на погребението и..А те я обожаваха..
Благодаря ти за разбирането и съм щастлива .че те познавам.Скоро си заминавам...може пак да се видим!!
Прегръщам те и благодаря,много благодаря ...
цитирай
44. tili - Как ще те упрекна в
28.01.2011 12:30
каквото и да било! Ти стана учител на всички нас. Сега и децата ти ще получат урока си. Така, както мама ти е предала своя последен опит. Трябвало е да бъдеш сама в тези моменти. Нищо не е случайно, нали си го знаем. Ти се извиси духовно чрез физическото и психическо страдание. Не се поколеба да го споделиш тук. Малко хора са способни на това. Ще насоча приятелка, която оня ден се раздели с майка си при подобни обстоятелства да прочете това. Сигурно ще й стане малко по-леко. Дори само на един човек да помогнеш - терзанията ти си струват!!!
Ще се видим, разбира се, светът е малък. И аз съм щастлива, че те познавам, лек път:)))
цитирай
45. makont - Свършиха и мъките, Мила,
28.01.2011 16:02
покой на душата и и светла и памет. Теб те прегръщам сърдечно. Ти си герой. Ти си истинска дъщеря. Тя си е тръгнала спокойна за теб. Ние с теб ще разберем знаците, когато му дойде времето, сега не ни е дадено.
цитирай
46. vencislavomtatsat - Топла прегръдка и от мен, Милейди...
28.01.2011 17:49
Приеми искрените ми съболезнования... - наистина смъртта е голям учител и когато тя влезе в живота ни - всичко друго изгубва смисъл... - тя разпада тази реалност, в която ние живеем /в егото/ на повърхността на самите Себе си и ни показва колко илюзорно е всичко в нея и че целият ни живот е просто един миг, макар и безценен - единственото по-силно нещо от смъртта е Истинската и Безкористна Любов, която е разтопила егото и вече иска само всичко и всички да са Свободни и Щастливи Завинаги... - тогава напускаме повърхността на самите Себе си, където сме живяли в илюзията на преследването на миражи, стареенето, боледуването и смъртта и се връщаме обратно в Центъра на самите Себе си - в Едемската градина - където сме Едно с Божественото, Безсмъртието и Свободата - наистина пътя до там не е лек... - да ни дава Господ повече Любов, Радост и Виделина да си помагаме взаимно с всичко с каквото можем, докато се върнем обратно в естественото си състояние на Безсмъртие и Живот в Истината/"Истината Ще Ви Направи Свободни"/ - защото Всички сме Едно Цяло - и когато Любовта потече през клетките на Божественото Тяло - които на това физическо ниво сме Всички ние - животът ни тук в "блатото"/егото/ - ще бъде преобразен и трансформиран в това, което би трябвало да бъде... Някъде Учителят Дънов казваше, че частната собственост се е появила тогава, когато е изчезнала Любовта - оттогава сме започнали да се оплитаме в илюзията и да се отдалечаваме от себе си... - дано успеем да се грижим и да изразяваме светлата, любяща и изпълнена с чистота част от самите нас - за да се върнем обратно при Себе си в Едемската градина на Безсмъртието, Свободата и Недвойствеността. Прости ми за многословието...
Нека Пътят на Майка ти да е Лек и Светъл - Наистина сега периодът за нея е много важен - и сега е времето да и изпратиш цялата си Любов - която да я топли по Пътя към по-Светло, Добро и Изпълнено с Любов съществуване от тукашното. Бог да я Пази и да я Закриля по Пътя й! Всичко Добро и на Теб, Милейди - грижи се за Себе си - и Бъди Благословена и Щастлива!
цитирай
47. compassion - Ти направи каквото можа, мила
29.01.2011 00:43
За нея така е по-добре, че се отърва от страданията си и вече е свободна от страха. Сега ти си иди и се опитай да си починеш. След време всичко ще ти стане по-ясно. Сигурно насън ще ти се яви. Знаците и на яве са много, но не всеки ги разбира. Ти ще разбереш, защото вече си предупредена.
Прегръщам те нежно, мила приятелко.
цитирай
48. compassion - Този коментар в моя (?) постинг е за теб, скъпа:
29.01.2011 00:49
71. celestian - уфф
00:41 Милейди, добре ти е казала майка ти. Преди време хората са възприемали смъртта правилно - Бог взе душата при себе си. Сега болшинството така се е вкопчило в живота че неминуемо ще го загуби.
Има едно интересно изследване - Диагностика на кармата от Сергей Николаевич Лазарев. Ако е рекъл Бог да можете да го четете много неща ще ви се изяснят от информацията дадена там.
цитирай
49. mileidi46 - Благодаря ти за добрите думи.Много значат за мен,
29.01.2011 12:47
tili написа:
каквото и да било! Ти стана учител на всички нас. Сега и децата ти ще получат урока си. Така, както мама ти е предала своя последен опит. Трябвало е да бъдеш сама в тези моменти. Нищо не е случайно, нали си го знаем. Ти се извиси духовно чрез физическото и психическо страдание. Не се поколеба да го споделиш тук. Малко хора са способни на това. Ще насоча приятелка, която оня ден се раздели с майка си при подобни обстоятелства да прочете това. Сигурно ще й стане малко по-леко. Дори само на един човек да помогнеш - терзанията ти си струват!!!
Ще се видим, разбира се, светът е малък. И аз съм щастлива, че те познавам, лек път:)))

защото си добър човек...Не знам колко съм успяла да помогна,само следвам вътрешният си глас..На децата ми никога не съм им спестявала болката,не съм ги галила и глезила...за да бъдат силни,да са подготвени и да са наясно с действителността.Живота не е само петзвездни хотели,ривиери и скъпи питиета...един миг и ...всичко се обръща ...започваш да ровиш по кофите за боклук..Така,както ни храни ,земята в следващият момент-ни изяжда,ако не следваме законите и..Нали?
Споделям най-съкровенни терзания и болка,за да може всеки от нас да намери отговор..да мога дори аз самата да разтоваря този заряд от емоции.Споделената болка..по малко боли..Почувствах го............
цитирай
50. mileidi46 - Да мила...намери покой измъчената и душица.
29.01.2011 12:55
makont написа:
покой на душата и и светла и памет. Теб те прегръщам сърдечно. Ти си герой. Ти си истинска дъщеря. Тя си е тръгнала спокойна за теб. Ние с теб ще разберем знаците, когато му дойде времето, сега не ни е дадено.

Справих се,както можах.Не много добре,защото бях сама денонощно с нея,бях уплашена,блокирана,изморена -денонощно седнала на един стол срещу нея..на моменти умирах заедно с нея,някак си карах и на автопилот.Но свърши.Нека бъде спокойна там душицата и...където и да е...
Благодаря ти.Благодаря ти,че си тук!
цитирай
51. mileidi46 - Всичко си казал! Благодаря ти приятелче...
29.01.2011 15:57
vencislavomtatsat написа:
Приеми искрените ми съболезнования... - наистина смъртта е голям учител и когато тя влезе в живота ни - всичко друго изгубва смисъл... - тя разпада тази реалност, в която ние живеем /в егото/ на повърхността на самите Себе си и ни показва колко илюзорно е всичко в нея и че целият ни живот е просто един миг, макар и безценен - единственото по-силно нещо от смъртта е Истинската и Безкористна Любов, която е разтопила егото и вече иска само всичко и всички да са Свободни и Щастливи Завинаги... - тогава напускаме повърхността на самите Себе си, където сме живяли в илюзията на преследването на миражи, стареенето, боледуването и смъртта и се връщаме обратно в Центъра на самите Себе си - в Едемската градина - където сме Едно с Божественото, Безсмъртието и Свободата - наистина пътя до там не е лек... - да ни дава Господ повече Любов, Радост и Виделина да си помагаме взаимно с всичко с каквото можем, докато се върнем обратно в естественото си състояние на Безсмъртие и Живот в Истината/"Истината Ще Ви Направи Свободни"/ - защото Всички сме Едно Цяло - и когато Любовта потече през клетките на Божественото Тяло - които на това физическо ниво сме Всички ние - животът ни тук в "блатото"/егото/ - ще бъде преобразен и трансформиран в това, което би трябвало да бъде... Някъде Учителят Дънов казваше, че частната собственост се е появила тогава, когато е изчезнала Любовта - оттогава сме започнали да се оплитаме в илюзията и да се отдалечаваме от себе си... - дано успеем да се грижим и да изразяваме светлата, любяща и изпълнена с чистота част от самите нас - за да се върнем обратно при Себе си в Едемската градина на Безсмъртието, Свободата и Недвойствеността. Прости ми за многословието...
Нека Пътят на Майка ти да е Лек и Светъл - Наистина сега периодът за нея е много важен - и сега е времето да и изпратиш цялата си Любов - която да я топли по Пътя към по-Светло, Добро и Изпълнено с Любов съществуване от тукашното. Бог да я Пази и да я Закриля по Пътя й! Всичко Добро и на Теб, Милейди - грижи се за Себе си - и Бъди Благословена и Щастлива!

цитирай
52. mileidi46 - Радвам се,че ме усещаш и разбираш така добре...
29.01.2011 16:11
compassion написа:
За нея така е по-добре, че се отърва от страданията си и вече е свободна от страха. Сега ти си иди и се опитай да си починеш. След време всичко ще ти стане по-ясно. Сигурно насън ще ти се яви. Знаците и на яве са много, но не всеки ги разбира. Ти ще разбереш, защото вече си предупредена.
Прегръщам те нежно, мила приятелко.

Иначе нямаше да сме приятелки:))И двете знаем защо нали..???
И аз те прегръщам мила..Благодаря ти за всичко!!
цитирай
53. erato7 - Прегръщам те, миличка и ти поднасям ...
29.01.2011 17:56
Прегръщам те, миличка и ти поднасям моите искрени съболезнования!
цитирай
54. mileidi46 - Благодаря ти ..
30.01.2011 11:54
erato7 написа:
Прегръщам те, миличка и ти поднасям моите искрени съболезнования!

И аз те прегръщам!
цитирай
55. aqualia - Миличка, моите съболезнования...
30.01.2011 12:18
Да знаеш, как те разбирам! Аз много пъти съм виждла смъртта в лицето, изпратих много близки, но това, което ти си преживяла е покъртително. Наистина, те преминават в друго измерение, а от нашите светли мисли и молитви също зависи, как ще придвижат към Създателя, убедена съм вече. Не се плаши, ти си отлична дъщеря! Прегръщам те!
цитирай
56. mileidi46 - Благодаря мила..вече съм по спокойна..
30.01.2011 13:10
aqualia написа:
Да знаеш, как те разбирам! Аз много пъти съм виждла смъртта в лицето, изпратих много близки, но това, което ти си преживяла е покъртително. Наистина, те преминават в друго измерение, а от нашите светли мисли и молитви също зависи, как ще придвижат към Създателя, убедена съм вече. Не се плаши, ти си отлична дъщеря! Прегръщам те!

Преживях много..и научих,усетих че наистина има нещо,нещо което ние не можем да разберем.Или по-точно казано,нещо,което някой не иска ние да разберем..Нещо не и позволяваше да говори.и тя се дразнеше..
Благодаря ти мила,че си тук..
цитирай
57. estirbg - Бъди силна, скъпа, нищо че и аз едва възпирам сълзите в очите си в момента...
30.01.2011 18:22
Еклесиаст 1:14
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
Еклесиаст 2:17
Затова намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.
Еклесиаст 3:19
Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета. ...
цитирай
58. takaini - Съжалявам, mileidi46! Трудно ...
30.01.2011 18:44
Съжалявам,mileidi46!
Трудно бихме разбрали другите светове,защото те не са материални!Но те съществуват!Красиви са,със много цветя,дивни...спокойни!
Душите са енергийни ноти...те пътуват и търсят "своята"-Лунна соната...
цитирай
59. mileidi46 - Да,така е мила..всичко е суета!!!
30.01.2011 19:32
estirbg написа:
Еклесиаст 1:14
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
Еклесиаст 2:17
Затова намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.
Еклесиаст 3:19
Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета. ...

Токова близо беше смъртта,видях лицето и,клеймото и върху лицето на моята майка...и безсилието да направя каквото и да било...ме съсипа.
Трудно ще забравя това,което преживях през тези два месеца...Трудно.
цитирай
60. mileidi46 - Ох мила..
30.01.2011 19:38
takaini написа:
Съжалявам,mileidi46!
Трудно бихме разбрали другите светове,защото те не са материални!Но те съществуват!Красиви са,със много цветя,дивни...спокойни!
Душите са енергийни ноти...те пътуват и търсят "своята"-Лунна соната...

Можеби тя виждаше някакви цветя,защото ми поиска,поиска ми цвете,пойска да и пея песен...много странни неща казваше докато душата и пътуваше и търсеше ,,своята''-Лунна соната.Много неща не искаше да ми казва...
Благодаря ти,че намина..
цитирай
61. ckarlet - Сега разбирам за загубата ти, Ми...
31.01.2011 20:49
Сега разбирам за загубата ти, Милейди, и те прегръщам силно!
цитирай
62. mileidi46 - И аз те прегръщам мила..
01.02.2011 14:28
ckarlet написа:
Сега разбирам за загубата ти, Милейди, и те прегръщам силно!

Благодаря ти.
цитирай
63. mamas - Приеми и моите съболезнования, миличка!
06.02.2011 16:41
Пред мен е снимката, кояти ми изпрати преди време - цялото ви семейство, милата ти майчица в средата, широко усмихната (както и всички останали на снимката), сякаш закриляна от двете страни от дъщерите си... Сигурна съм, че приживе тя е получила цялата любов, на която сте били способни, и ти няма за какво да се упрекваш. Успокой душата си, за да бъде спокойна и нейната по светлия път, който я очаква. Тя винаги ще бъде с теб и ще те пази, вярвай го!
Прегръщам те и съжалявам, че толкова съм закъсняла, но се надявам да ми простиш...
цитирай
64. mileidi46 - :((((
06.02.2011 20:14
mamas написа:
Пред мен е снимката, кояти ми изпрати преди време - цялото ви семейство, милата ти майчица в средата, широко усмихната (както и всички останали на снимката), сякаш закриляна от двете страни от дъщерите си... Сигурна съм, че приживе тя е получила цялата любов, на която сте били способни, и ти няма за какво да се упрекваш. Успокой душата си, за да бъде спокойна и нейната по светлия път, който я очаква. Тя винаги ще бъде с теб и ще те пази, вярвай го!
Прегръщам те и съжалявам, че толкова съм закъсняла, но се надявам да ми простиш...

Благодаря ти мила приятелко!Всичко свърши...
Утре отлитам с празно сърце..Не се обвинявай за нищо...
всичко е наред!
цитирай
65. zlodeika - ...
11.02.2011 19:16
... Ти, вече си друг човек... докосната си...
цитирай
66. mileidi46 - Dobre do6la v moq blog,mila..
11.02.2011 23:08
zlodeika написа:
... Ти, вече си друг човек... докосната си...

Dobre do6la v moqta virtualna ka6ti4ka..
Blagodarq ti!
o6te neznam,dali 6te me promeni slu4iloto...i kak 6te jiveq ottuk natam..
Sega sum o6te pod silen stres..mnogo upla6ena i oburkana....
цитирай
67. jullyitsme - zdravej mileidi46
23.02.2011 19:24
Dobri hora, az poznavam tazi jena :)), jenata, koqto pove4eto ot vas poznavat pod psevdonima "mileidi46"! Cheta vsi4ko tova i iskam da kaja mnogo ne6ta, ne znam otkade da zapo4na...i moga da kaja samo: POKLON! Mileidi, ti znae6 otgovorite na vsi4ki vaprosi, koito zadava6 i po tova si prili4ame...i ne samo :)....., dali slu4iloto se 6te te promeni :)), ti ve4e use6ta6 promqnata i tova te obarkva, 4ovek kato teb sviknal da kontrolira jivota si, 4ovek kato teb sazdava6t vpe4atlenie u vsi4ki, 4e nqma ne6to, koeto da go raztarsi, sviknal da posre6ta bolkata s usmivka, za6toto vinagi e bil po-silen, otkolkoto moje da ponese..........poznavam tozi tipaj hora i znam, 4e tova sa naj-emocionalnite i 4uvstvitelni hora! 4etejki napisanoto ot teb, use6tam silnata bolka i straha v krasivite ti o4i, ot tova 4e izpusna kontrola! Ti si silna jena i te obi4am mnogo! Nqma6 vina za ni6to, prosto tova e jivota... Blagodarq ti, 4e te ima....i poneje iskam da kaja o6te mnogo ne6ta, no ne znam otkade da zapo4na....ti kazvam POKLON za tova, koeto si....ti 6te me razbere6:)) Obi4am te!
цитирай
68. mileidi46 - Mila,tvoqt komentar me razstroi...
25.02.2011 01:24
jullyitsme написа:
Dobri hora, az poznavam tazi jena :)), jenata, koqto pove4eto ot vas poznavat pod psevdonima "mileidi46"! Cheta vsi4ko tova i iskam da kaja mnogo ne6ta, ne znam otkade da zapo4na...i moga da kaja samo: POKLON! Mileidi, ti znae6 otgovorite na vsi4ki vaprosi, koito zadava6 i po tova si prili4ame...i ne samo :)....., dali slu4iloto se 6te te promeni :)), ti ve4e use6ta6 promqnata i tova te obarkva, 4ovek kato teb sviknal da kontrolira jivota si, 4ovek kato teb sazdava6t vpe4atlenie u vsi4ki, 4e nqma ne6to, koeto da go raztarsi, sviknal da posre6ta bolkata s usmivka, za6toto vinagi e bil po-silen, otkolkoto moje da ponese..........poznavam tozi tipaj hora i znam, 4e tova sa naj-emocionalnite i 4uvstvitelni hora! 4etejki napisanoto ot teb, use6tam silnata bolka i straha v krasivite ti o4i, ot tova 4e izpusna kontrola! Ti si silna jena i te obi4am mnogo! Nqma6 vina za ni6to, prosto tova e jivota... Blagodarq ti, 4e te ima....i poneje iskam da kaja o6te mnogo ne6ta, no ne znam otkade da zapo4na....ti kazvam POKLON za tova, koeto si....ti 6te me razbere6:)) Obi4am te!

Ne znae6 kolko me razvulnuva ,razplaka me..I az te obi4am.Mnogo.Blagodarq ti.
цитирай
69. zvezdichka - Тази изповед е
14.03.2011 15:34
много силна Милейди! Търсех да те прочета, защото отдавна не бях влизала в блога ти... Моите съболезнования! Аз не съм имала такива преживявания, защото родителите ми са все още живи, но последния месец и по скоро началото на март имах сблъсък със смъртта. Леля ми Бог да я прости зимата заболя от тумор в главата и за много кратко време се влоши. Оперираха я уж успешно, но след като изследваха тумора казаха, че е злокачествен. Тя самата през целия си живот е задържала всичко в себе си като мъка и трудове и не е смеела да си каже какво й тежи, дори да го каже на хората, които й го причиняват и си мисля, че именно това доведе и до болестта й. А и самата тя нямаше желание да се бори с нея. Нали знаеш, когато човек е отаян от живота, той не може да осъзнае че е дар. След операцията за бързо време се влоши и не можеше вече да разпознава хората около себе си. Когато отидох да я видя, тя в 1-я момент ме позна, но после пак се пренесе в собствения си свят, в който беше заживяла, в смисъл, че ти я питаш нещо конкретно, а тя не чува твоя въпрос и започва да говори нещо друго несвързано. Беше се променила от лятото, когато бяха ни дошли на гости за сбора. Майка ми и тя са две сестри и много се имат. Но пак ми беше мила. Исках да й кажа важни за нея неща, но в момента тя не можеше да ме чуе... През почивните дни майка ми се обади, че е починала и тъй като бяхма на Елена на връщане минахме през Г.Оряховица да си взема последно сбогом с нея. Това, което ме порази е, че сякаш беше друг човек, чужд... Не можех да я позная. Тогава наяве осъзнах какво е човек да бъде жизнено дихание! Живот вдухнат му от Бога! И когато този жизнен дух си отиде човек става неузнаваем...
След това си четох от книгата на Димитър Маринов - "Народна вяра и религиозни обичаи", кято бях взела от библиотеката по случай едно мое изследване на обредните хлябове. Много интересни неща пишеше в нея за задгробния живот, именно за нещата, които и ти споделяш за преживяванията си със твоята майка и това, което вижда
цитирай
70. zvezdichka - Със сигурност
14.03.2011 15:40
животът ни не е само тук на земята и има отвъдност, която не можем все още да разберем или осъзнаем, но понякога я предвкусваме.
А ти не се обвинявай за нищо. Направила си най-важното. Дала си любовта си на твоята майка и въпреки нейните страхове си направила това, което си иска от теб. Никак не ти е било лесно и виждам, че и душата ти е преминавала през различни състояния, но си останала вярна на майчината обич! Дано майка ти е на светло място! Мир на праха й! Мир и на душата ти!
Прегръщам те!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mileidi46
Категория: Хоби
Прочетен: 8319404
Постинги: 2045
Коментари: 15596
Гласове: 32617
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031