1. Обещанията. Не се скъпете, не се срамувайте, обещавайте всичко, каквото ви дойде на ум! Обещавайте, че ще върнете властта на народа чрез референдуми; обещавайте, че ще намалите депутатите наполовина, а субсидията на партиите – 10 пъти; обещавайте, че с колкото намалите субсидиите на гадните политици (от които и вие ще станете част, след като ви изберат), с толкова ще увеличите минималната заплата; обещавайте, че няма да закривате губещи болници и училища, а напротив – ще отворите нови за радост на малчуганите от всички малцинства и мнозинства. Обещавайте смело, защото никога няма да ви се наложи да изпълните обещанията си. Първо, избирателите още на следващата сутрин след изборите няма да помнят какво сте им обещали. Второ, дори и някой да помни и в края на мандата да ви попита: абре, байно льо, защо не ми вдигна заплатата?, ще отговорите: защото суверенът (народът, българинът) не ми даде необходимата власт, не ми даде конституционно мнозинство. Как при това положение да си изпълня обещанията?!

Прибавете накрая и неколцина „лидери на обществено мнение“ да споделят честно и обективно (и разбира се положително) мнение за „новия политически проект“ и сте готови. С достатъчно пари и придържайки се дисциплинирано към тази рецепта, всеки може да създаде „нов политически проект“. Хората обаче не са идиоти и най-вероятно проектът ви ще остане под бариерата за влизане в Парламента или пък в най-добрия случай ще вкарате десетина депутати, които на втората седмица ще ви зарежат.