Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
18.06.2016 22:02 - АЛЦЕК в центъра на италиански град
Автор: mileidi46 Категория: Хоби   
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.06.2016 22:07



image

Прhttps://www.spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/4263-%D0%BA%D0%B0%D0%BD-%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B5%D0%BA-%D0%B2-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4.htmlеди броени дни бе официално открит впечатляващият паметник на кан Алцек в центъра на италианския град Челе ди Булгерия. Инициатор и мотор на начинанието е добре познатият на читателите на Списание 8 проф. Дамян Попхристов. Помолихме го да ни разкаже накратко за официалното откриване, превърнало се в голямо събитие за „българското“ италианско градче. Ето какво сподели професорът.

imageЗа нас всичко започна през 2015 г. По линия на Фондация „Български център Просветление" направихме един пътуващ семинар „По стъпките на предците ни" в Италия. Йорданка Хаджийска беше издирила много материали за българското присъствие на Апенините. Една от най-привлекателните точки беше градчето Челе ди Булгерия в южна Италия, основано от българския кан Алцек през VII век – 667 г. Посетихме го. 

image„Не можете ли да ни направите един паметник на Алцек, ние искаме да го поставим в центъра в града? Можем и сами да си го направим, но не знаем как е изглеждал..." - така завърши своя емоционален разказ за историята на градчето Челе ди Булгерия д-р Паскуале Карели – нашият гид, лекар, изкушен от историята. От тези думи започна нелекият път за реализирането на една мечта – паметник на Алцек.

image

Все пак: кой е кан Алцек и как е свързан с това италианско градче? Това е най-малкият брат на кан Аспарух и син на кан Кубрат, който поема с хората си към Апенините.  В Списание 8 вече разказахме подробно за това пътуване, но може би си струва да припомня най-важните моменти. Алцек пристигнал със своите 50 000 българи в северната част на Италия по времето на лангобардския крал Гримуалдо (662-667 г.), който, страхувайки се от българите, решил да ги изпрати далеч на юг при своя син Ромуалдо I в местност, блатиста и неблагоприятна за живот. Там Алцек и хората му намерили сравнително добър прием – било им разрешено да се заселят във владенията на херцога, но на самия кан била отказана благородническата титла, защото не можело да има двама равнопоставени владетели на едно място. Получил титлата гасталд, която според летописеца Павел Дякон (историк и теолог от VIII век) е втора по ранг след местния владетел. 

image

Алцек преглътнал обидата и бързо се утвърдил в областта като неин защитник от бандитите и пиратите. Нарекъл планината, в подножието на която се настанили хората му Булгерия, както се казва и до днес. Българите бързо облагородили местността, като пресушили блатата, сред които им било разрешено да живеят. Засели ориз, за пръв път донесен в Италия от тях, а не от Марко Поло, както пише в италианската научна литература. Направили отводнителни и напоителни канали, достроили и укрепили две стари римски крепости с голямо стратегическо значение. Едната била в града, който основали и нарекли „Челе“ заради множеството монашески килии („челе" означава „килия"), а другата била в съседното селище – днешното Рокаглориоза. 

image

Алцек създал своя администрация, спечелила си славата на най-справедлив управник в региона, затова всички се стремели да станат негови поданици. Това са известните сведения за присъствието на алцековите българи в региона, разказани ни лично от г-н Карели. 

Сега отново да се върнем към „мечтата". Идеята на д-р Карели да се направи паметник на кан Алцек в Челе ди Булгерия зарази и нас. От Фондация „Български център Просветление" решихме да направим всичко възможно, идеята така ни увлече, че много скоро се превърна в наша мечта.

Започнахме да търсим кой би могъл да изработи този паметник. Съдбата ни свърза с фирма Treasure от Варна. В лицето на нейния президент Николай Нинов и Ивелин Михайлов от Together намерихме точните хора – млади и дръзки, патриотично настроени, вдъхновени. Те много бързо приеха предизвикателството и то не просто с ентусиазъм, а със завидна решителност и енергия започнаха нелеката проучвателна работа. Включиха скулптора Дишко Дишков и се започна. 

Срещите ни с кмета на Челе ди Булгерия – г-н Джино Марота, преминаха „като по вода" - паметникът се оказа и негова мечта, това гарантираше пълната му съпричастност. Личната му активност доведе до това, че всички необходими процедури за неговото поставяне бяха много бързо придвижени от италианска страна. Това, което особено ни развълнува, беше решението на местния градски съвет не просто да постави паметник на кан Алцек в града, а и да преименува площада, където ще стои той на името на владетеля - Piazzetta Khan Alzeco. 

Дойде моментът за съгласуване на процедурата и с българската страна. Тук се включи нашият посланик в Рим г-н Марин Райков. От разговора се оказа, че поставянето на паметник на Алцек в Челе ди Булгерия е и негова мечта, защото през осемдесетте години баща му - Райко Николов, тогава посланик на България в Рим, пръв посетил, макар и неофициално Челе ди Булгерия. А преди 2 години самият той бил в градчето и предложил да се направи такъв паметник. Италианците приели идеята „хладно" и тя изглеждало като много далечна мечта. 

Минало обаче време и д-р Паскуале Карели издал своята книга за историята на града, където специално място е отредено на Алцек. Трудът се радва на огромна популярност и вече е в почти всички домове в градчето. Тогава се намесил кметският комисар сеньор Амантея, който казал: „Защо да не възродим паметта на Алцек? Опазиш ли паметта, ще опазиш и културата". И така в града се заговорило за паметник.

Ето ни вече пред прага на мечтата - 6 юни 2016 г. На следващия ден ще се открие паметник на кан Алцек в Челе ди Булгерия.

На входа на града ни посреща табела: „Град Челе ди Булгерия" и отдолу: „побратимен с град Велики Преслав (България). 

Побратимяването беше друга идея на Фондация „Български център Просветление", която се реализира само преди месеци – през април, в рамките на проведения във Велики Преслав международен форум „Българският Дух в Европа през вековете". 

Четем надписа и за миг дъхът ни спира, това не сме очаквали. Продължаваме по прясно асфалтираната главна улица… и гледката отново ни спира дъха. Цялата улица е осеяна с български и италиански знамена, даже в началото трудно се ориентираме, защото цветовете са същите, но в различен ред. Но не, няма грешка – българският трибагреник е редом с италианския.

Продължаваме… и знамената,   и те продължават да ни приветстват, развявани от вятъра. Този път и сълзи напират в очите ни. Пристигаме нетърпеливи на площада, където ще бъде открит паметникът. Тук Йорданка Хаджийска ахва – тя помагаше с превод при монтирането му и сега не може да познае мястото – площадът е напълно преобразен само за 10 дни. Превърнат е в амфитеатър, мястото е изцяло облагородено с цветя, много цветя. Транспаранти и фотоси го обграждат, подредени са стотици столове за гостите и жителите на града, от прозорците на най-високата сграда висят пет големи знамена – на едното пише „Челе ди Булгерия" с герба му, на другото „Велики Преслав" с герба му, висят знамето на Европейския съюз и от двете му страни - националните знамена на България и Италия. Наоколо по пилоните на уличните лампи – български и италиански флагове. На най-видното място на площада се възправя триметровата статуя на кан Алцек, все още завита и готова за церемонията.

Мечтата изглежда вече толкова близка.

image

Денят е 7 юни. Целият град е в очакване на официалната церемония, вълнението се усеща навсякъде, всички чакат да стане 18 часа – времето за началото. Часът е 17 и... завалява дъжд, обилен дъжд, дошъл от планината Булгерия…

- Няма проблем – казва секретарката на градския съвет Джанфранка ди Лука. – Обещаха, че дъждът ще спре след половин час.

Оказва се права – скоро се показва слънцето… и то очаква церемонията.

- Малко дъжд – мислим си ние, – значи всичко ще върви по вода, нали така е по български!

Площадът е пълен с народ. Д-р Карели е тук и също се вълнува:

- Толкова много народ не си спомням да се е събирал тук – възкликва той. - Има много хора и от съседните градчета... - след това се усмихва. – Присъстват осем кметове на други селища, това пък никога не се е случвало, защото тук политиката играе особена роля. Но сега… ето ги там, на първия ред са седнали, тези с лентите…

Поглеждаме натам, хора с ленти и униформи заемат местата по първия ред. Оказват се не само кметове, а и областният управител, бивши кметове на града, управителят на националния парк „Чиленто", в рамките на който се намира планината Булгерия, и още много други. Сред официалните лица, дошли за церемонията, са и двамата български посланици в Италия – г-н Марин Райков в Рим и г-н Кирил Топалов във Ватикана. Тук е и д-р Александър Горчев, който като кмет води българската делегация от Велики Преслав. 

image

Тук са и главните виновници това тържество да го има – хората от фирма Treasure начело с Николай Нинов и Ивелин Михайлов. Авторът на статуята – скулпторът Дишко Дишков, стои скромно някъде назад. 

Тук са и тези, чиято заслуга е най-съществената – спонсорите на паметника. Без тях, без тяхното патриотично чувство никога нямаше да го има, защото статуята е изцяло и само тяхно лично дарение за хората от Челе ди Булгерия. Те са осигурили и транспорта на статуята до Италия, и монтажа ѝ. Идеята за български паметник, първия, както се оказва, на български владетел извън България, е станала и тяхна мечта…

Жестът им, независимо от впечатляващата им скромност и благородство, ме задължават да спомена поне някои от имената: Ивелин Михайлов, Пламен Кънчев, Стефка Стоименова, Сотир Немов, Александър Гонев, Силвия Попова, Милен Врабевски, Христо Андонов, Теодор Замфиров, Мартин Сребров, както и „Геотехмин ООД", „Сезам Трейд ООД", „Арес Груп ООД" и др….

БЛАГОДАРИМ ВИ! ДОБРЕ, ЧЕ ВИ ИМА, ЗА ДА Я ИМА И МЕЧТАТА!

Г-н Джино Марота – кметът на Челе ди Булгерия, не може да скрие вълнението и притеснението си… По-късно ще си признае, че такова събитие в неговия град никога не е имало. Той грабва микрофона и обявява началото на церемонията. Появява се духовият оркестър на града, който навлиза на площада с тържествен марш… и следва нова изненада. Хор от децата на Челе ди Булгерия запява нашия химн на чист български език!Сълзите в очите не могат да изкажат цялото ни вълнение. Думите звучат ясно и точно, с учудваща дикция, изпълнението е музикално прецизно и ритмично…

- Тези деца са истинско чудо – възкликва Йорданка. – Предния път аз им написах текста фонетично и работих с тях има-няма един час, а те пеят и наизуст!

Целият площад е на крака. Следва италианският химн, после деца представят танцовите традиции на областта. Продължава се с кратка церемония по преподписване на договорите за побратимяване между Челе ди Булгерия и Велики Преслав. Д-р Александър Горчев в кратко слово затвърждава посланията към италианската страна, направени още в Преслав, и поднася на домакините подаръци. 

Идва ред и на речите за откриването на паметника. Започва кметът Джино Марота, говори бързо по италиански, вълнува се, благодари. После нашите посланици Марин Райков и Кирил Топалов, почетните консули, бившият кмет, а от името на Фондация „Български център Просветление" поднасяме шепа българска пръст като символ на духовния мост, който изграждаме между нашите два народа.

Накрая думата има скулпторът Дишко Дишков – като всеки истински творец, той говори малко и скромно. Делото на ръцете му красноречиво говори за себе си.

Вълнението е завладяло вече всички – и българи и италианци. Кметът Марота, кметът Горчев и посланик Райков дръпват лентите, платното бавно разкрива мощната бронзова снага на българския воин... Кан Алцек в пълно бойно снаряжение поглежда гордо напред – към планината Булгерия, откъдето започва всичко. А зад гърба му се простира долината, населявана някога от гордите му българи…

Спокойният му поглед обаче гледа и напред, към бъдещето. Към едно приятелство между два народа, между хора от различна националност, но с общи исторически корени. Бъдеще, което да ги сплоти, обедини и обогати…

Една мечта на толкова много хора – италианци и българи, намери своята реализация благодарение на българското родолюбие. Триметровата бронзова статуята на кан Алцек се изправя сред площада на Челе ди Булгерия, за да увековечи българския дух.

Българи и италианци с основание могат да бъдат горди.  

Проф. Дамян Попхристов 

Български център Просветление

Източник: spisanie8











Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mileidi46
Категория: Хоби
Прочетен: 5909339
Постинги: 1405
Коментари: 13547
Гласове: 29484
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031