Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
20.02.2016 01:28 - СЕДЕМТЕ БЪЛГАРИИ,СЪЗДАДЕНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОНТИНЕНТ
Автор: mileidi46 Категория: Хоби   
Прочетен: 1140 Коментари: 4 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
СЕДЕМТЕ БЪЛГАРИИ, СЪЗДАДЕНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОНТИНЕНТ  

СЕДЕМТЕ БЪЛГАРИИ, СЪЗДАДЕНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ КОНТИНЕНТ

 Оксфордския професор Норман Дейвис пише в своя забележителен труд "История на Европа", че българите стоят “ в ядрото на европейската цивилизация”. С множество факти, той категорично доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече, според него, когато България е била вече държава, Европа е "ходела права под масата".

Макар и да сме народът, който единствен в Европа е запазил етническото си име и названието на страната си непроменени от времето на заселването си в Европа и на Балканите, ние продължаваме да бъдем срамно невежи по отношение на най-древната си история...

Посвещавам тази статия на българския народ - народът, който единствен в Европа е успял да запази етническото си име и названието на страната си непроменени от времето на основаването на първата от своите държави на Европейския континент и после на Балканите, вече цели 18 века.

 Корените на нашия народ трябва да се търсят няколко хиляди години назад преди 681г., която е определена като начало на българската държава. Българите са били една от главните движещи сили на историческите събития в света, разиграли се поне от ІІІ -то хилядолетие преди Христа, а и след това.

В световен мащаб, те са изиграли ролята на мъжкия принцип, който е "оплождал" древните народи с култура, религия и духовност. Нещо подобно се случва и по време на събитията, разиграли се на Балканският полуостров през ІV-VIII в., когато българите пренасят хилядолетните си културни и държавнически традиции и при пристигането в древната си прародина ги вливат обратно в корените на местната тракийска култура.

Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453г.). В края на шести век то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост, кана субиги – Кубрат го освобождава, обаче, от аварите !?! и създава държава, която била просъществувала едва 30 години.) От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Старата Велика България!

image

Упоеният от подобни “исторически прозрения” днешен българин, изпада в недоумение, когато чуе твърдения, като това на покойния френски президент Франсоа Митеран, че “българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета”.

Ако обаче надникнем в историческите извори от древността и средновековието, както и осланяйки се на последните археологични открития, ще видим, че българите са един от най-древните народи на земята. Притежавали са богати познания в областта на астрономията, строителството, земеделието, имали са своя писменост. Едно от най-големите им достойнства е, че навсякъде, където са спирали, са създавали държави с еднакво име (повече от 12 на брой), със свое специфично устройство, с добре подредена административна и военна структура, и със съответните титли.

В иранските учебници по история пише, че древните българи имат индо-арийски произход и са част от древната персийска цивилизация. Пише също, че древните българи достигат р. Дунав след като са изтласкани от древно-персийските земи.

В предишните части на тази история говорихме за 5-те държави на българите в Азия, за преселението им в Кавказ от далечните планини Памир и Хиндукуш и за края на древното им и прочуто царство, което индийците и арабите са наричали Балх и Балхара, арменците - Булх, а персите и таджиките - Булгар.

image

(Част втора)

СЕДЕМТЕ БЪЛГАРИИ, СЪЗДАДЕНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ КОНТИНЕНТ 
(Кубратова, Кавказка (Черна), Волжка, Панонска, Дунавска, Алцекова и Куберова)

• Едно и също ли са Велика България на хан Кубрат, създадена от него след въстанието през 632г.срещу Западнотюркския хаганат и аварите на територията, простираща се между Кавказ, Волга и Карпатите (наречена от Теофан Изповедник просто „отвъдпонтийска България”( „отвъдчерноморска България”) и Старата Велика България, държавата, която той изписва като „Древната и Велика България”("TH PALAIA I MEГAЛI BOUЛГAPIA" ), която очевидно е съществувала много преди написването на хрониката му през VІІ в., и е възникнала според „Именника на на българските канове” още през 165 г.сл.н.е. в района на Кавказко-Черноморския басейн?

• Знаете ли, че по-малкият брат на кан Кубрат Шам-Бат (593-653г.) създава още една България, наречена Черна България (или държавата Дулоба - страната на Дуло) между 677г. и 690г. със едноименна столица, селище, на което е съдено по-късно да прерасне в Киев, столицата на древноруската държава

• 500-годишната история на Булхар -държавата на Ванандските българи в Северна Армения

В подножията на Кавказ

Най-старото сведение за българи в Кавказ е оставил около 482г. бащата на арменската историография Мовсес Хоренаци. Той споменава, че “в дните на Аршак” в Страната на българите в Кавказ започват големи размирици и една част от тях, наречена с името Влъндур булкар, водена от Вунд, се заселва в Северна Армения, където се заселват в област с името Вананд.

Преселението на Вундовите българи в Армения става в 186 или 187г. сл. Хр по време на царуването на Валаршак и сина му Аршак (в действителност и двамата са партяни от Аршакидската династия), което ще рече през IІ век пр.Хр.

Датировката напълно кореспондира с данните от "Именника на българските владетели", който посочва, чебългарите, управлявани от династията Дуло, в 165г. вече са в Европа. Но някои косвени данни подсказват, че в Приазовието и Централен Кавказ българи е имало още в I-ви век сл. Хр. и дори столетия по-рано. Как и кога точно са се появили остава открит въпрос.

image
Карта на Армения. Територията на север от ез. Ван (защрихована в червено на територията на Арменското плато в днешна Турция) до извора на р. Кура (Cyrus), където е местността Коха (Кола), е някогашната арменска област Вананд.

Описвайки героичните подвизи на Вахаршак, арменският историк Хоренаци дава сведение, че той привършил разпоредбите си, като покорил Вананд. Съобщавайки това, Хоренаци вметва, че преди местността се казвала „Баоенан”, но заради колонизатора Вунд, който бил българин, тя започнала да се нарича на името на неговият народ „вхндур” (vh`ndur), т.е. Вананд, "като и досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”

Освен това той пише още, че през II в. пр.Хр. в Кавказ вече съществува българска държава.

Кн.ІІ, гл.9: ”В дните на Аршак (това е син на Вахаршак, т.е. значи Аршак ІІ – б.ред.) възникнаха големи смутове в пояса на великата планина Кавказ, в Страната на българите. Много от тях се отделиха, дойдоха в нашата страна и се заселиха за дълго време под Кола/Kogh/, на плодородна земя, обилна на хляб.”

Една част от ванандските българи малко по-късно се разселва към днешния Лазистански хребет южно от турския град Трапезунд. Чак до началото на миналия век тази планинска верига носи името Балхар или Болхар.

image
Армения, 2-1 в. пр.Хр.

Малко след Вундовото преселение българите отново стават обект на внимание от страна на арменските автори. В 198 г. българи, хазари и барсили нападат Армения, но при река Кура са разгромени. През лятото на 227 г. българи и барсили отново нахлуват южно от Кавказ и пак търпят поражение. Този път обаче са принудени не само да дадат заложници, но и да осигурят спомагателен контингент на арменския цар Трдат II, който го изпраща в Северна Месопотамия да воюва против персите.

Съдбата на кавказките българи се променя рязко, след като в 370г. хуните преминават река Волга и нападат аланите, а после и готите. В тези кампании българите воюват на страната на хуните, чиeто върховенство са принудени да приемат и благодарение на което още в 378-380 г. установяват първите си поселища в римската провинция Мизия, днешна Северна България.

image

За това свидетелства съвсем ясно картата на св. Евсевий Йероним, съставена около 380г., върху която при обозначаване на римската провинция Мизия, днешна Северна България стои надписа "Mesia hec & Vulgaria" ("Мизия, тук и България " ).

През 451-453 и 481-484г. българите от Вананд и легендарната ванандска желязна конница взимат дейно участие в арменските националноосвободителни въстания срещу персите. На 26 май 451г. в Аварайрската битка едно от крилата на арменската армия е командвано от българина Татул Ванандаци (Татул Ванандеца), а в 482г. в Нерсехапатската битка начело на арменския стратегически резерв е друг българин – Врен Ванандаци. Родът Ванандаци запазва силните си позиции сред арменската аристокрация чак до 887 г., когато вследствие на бунт срещу арменския цар е разорен.

След 467г. инициативата за засилена военно-политическа активност преминава от централнокавказките и приазовските българи към българите от източните подножия на Кавказ (земите на днешен Дагестан).

През VII век Ананиа Ширакаци в "Арменска георграфия" споменава, че там обитават две български групи – Чдар-болкар (Кидаритските българи) и Дучи-булкар (в днешна Чечня). На запад от тях са Олхонтор-блкар (Аспаруховите уногундури). Те образували общо държавно обединение, държавата Бул(г)хар, начело на която е стояло първото племе под общото название българи. Към това обединение се числели и котрагите (котрагирите), които не били българско племе, а само сродни и подчинени на българите. Най-вероятно това подразделяне на ранните българи на групи не е на етническа основа, а по географски или смесен признак, доказателство за което е добавката БОЛГАР към всяко едно от тези названия.

Смятам че прабългарите се формират от няколко вълни мигриращи към Кавказ племена от Средна и Централна Азия, като най-ранното според арменските източници (Мовсес Хоренаци) е още във 2 в.пр.н.е. (българите на Вунд, влъндурите, пагеритите на римските автори, които идват съвместно със сираките), а най-късната – групата на оногурите, савирите, сарагурите и угрите прогонени от Согдиана, на запад към Предкавказието, от ефталитите в 463г. Там (пра)българската етногенеза протича съвместно и паралелно с тази на скитските и алано-сарматските племена. След тази дата издаването на "зелени карти" на българи за Кавказ е прекратено. Който не се е преселил от Средна Азия, остава завинаги там.

image

По-нататъшните събития показват, че една част от аланите, чиито наследници са съвр.осетинци, също свързала съдбата си с българските племена. Аланите, оказвайки се в полето на привличане на етносферата на българите, възприели техните обичаи и език, а сетне и етнонима. Асимилацията на аланите от българите протичала, от ІV в. до Х в. , особено интензивно в началото на образуването на съюза на българските племена в Северен Кавказ и през 2-та половина на VІІІ в., когато хазарите преселили част от аланите в северо-западните граници на своя каганат, в района на Горни Дон, където по това време вече живеели българи.

Очевидно е, че връзка между Българи и Алани (потомци на аланите са днешните осетинци), има. Но те далеч не са единственият народ в Кавказ, в чийто вени тече сродна или направо българска кръв.

Част от т.н. "черни българи" се оттеглят във високите части на Кавказ и формират оцелелият и до днес Балкарски народ обитаващ подножието на най-високия връх в Европа - Елбрус.

image

В централен Кавказ и до днес съществува цяла голяма област с име Балкария, напомнящо също за древната Балхара. Балкарците са кавказки българи, преки наследници на българите на Бат Баян. Населяват най-високите части на Кавказ. В етногенезисът им взимат участие и кумани и алани. По вероизповедание са сунити. Говорят на карачево-балкарски език, който днес е клон на тюркския език. Балкарски лингвисти, обаче, днес са намерили хиляди думи в Балкарския, с нетюркски, а с ирански или шумерски произход.

Между 488 и 552г. в рамките на Суварската конфедерация заедно със сувари, хазари и берсили източнокавказките българи участват в серия от военни походи южно от тази планина било като съюзници на Византия, било по-често като коалирани с персите врагове на ромеите. По време на похода от 515г. като съюзници на персите българите воюват чак в Сирия.

В 552/553 г. обаче отношенията между Персия и Суварската конфедерация се влошават необратимо и се стига до война, вследствие на която много суварски, барсилски и български пленници са заселени от персите в южноарменската област Сюник (където българите основават провинцията Балк с 2 селища на име Вананд) и в Муганската равнина в днешен Южен Азърбайджан, където доскоро или и сега съществуват хидронимът Болгару-чай (Българска река) и селищата Болхар, Болгар, Болгаркент, Болгар-кок-тепе.

image

На прага на Европа

В 558г. Суварската конфедерация е разгромена от аварите. Българите в Кавказ и Приазовието са покорени от аварите, като остават под техния ярем до 632г.

В същата тази година - 632г. - владетелят на всички българи кан Кубрат Велики вдига успешно въстание срещу аварите и възстановява независимостта на българската държава, ползвайки се и от подкрепата на византийския император Ираклий, от когото получава сан патриций. Българите отново могат да изпитат сладостта да имат собствена независима империя!

Армиите им настъпват откъм Приазовието и Централен Кавказ навсякъде – на изток към Каспийско море, на север към Средното Поволжие и Северски Донец, отвъд който живеели славяните и русите, на запад към река Днепър, на Юг - към Черно и Азовско море.

image

Старата Велика България

В “Именник на българските канове” пише, че българите са имали своя държава в Европа 515 години преди Аспаруховите българи да преминат Дунава (680 г.). Текстът гласи “Тези пет князе управляваха оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.” Тази българска държава възникнала през 165 г. в района на Кавказко-Черноморския басейн.

Арменският историк Мовсес Хоренаци (V век) пише, че още II в. пр. Хр. в Кавказ е имало българска държава.

Подобни сведения откриваме в картата на Евсевий Хиероним (268 г.), а също и в летописите на Егише Вартапет (V век), Захарий Ритор (VI век), Михаил Сирийски (VII век).

Арменският историк Вардапет Гевонд(VIII век) приравнява скитите и сарматите с българите, установили се трайно в Кавказ най-късно до І век пр. Хр. по времето на двама поредни арменски владетели: Вахаршак и синът му Аршак ( т.е. Артавазд II и Арташес II). От цялостният контекст на творбата му, се вижда ясно, че говори за същите територии, владени от Стара Велика България, в които остава най стария от синовете на Кубрат - Бат Баян. В същият дух е и съобщението на Арабския летописец Абу-л-Фарадж Григориус Бар Гебрей (1226-1286):

"Народът, който били скити, ромейте, наричали българи" .

В Кавказ и северното Черноморие са открити останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище, както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан.

image

Така за създател на Стара Велика България според „Именника на на българските канове” се смята Авитохол, а неин последен владетел е кан Кубрат.

Защо тогава в науката се твърди, че Велика България е държава създадена от Кубрат?

Просто защото е наложена догмата, че първото държавно обединение, създадено от българите в Предкавказието и Приазовието, е държавата на Кубрат. При това тази държава, благодарение на съветската историография, е обявена за номадска, при условие, че много преди нейното създаване имаизвор от средата на VІ в. на сироезичният автор Псевдо-Захарий Ритор, който твърди, че в този регион, на север от аланите, българите имат градове.

image
Велика България на Хан Кубрат

Търсенето на началната година на създаването на „древна Велика България” може да бъде съотнесено, на основание на „Именикa на българските канове”, единствено към предходникът на Орган и Кубрат, т.е. към „Ирник от рода Дуло”.

Проучването на сведенията за Ирник, чиято дейност в същият приазовски регион датира след 465г. (Приск, Прокопий) е изумително, понеже същият предкавказки народ, който сироезичните автори Мар Абас Катина и Псевдо-Захарий Ритор в периода ІV – VІ векове, наричат „българи”, са известни при гръкоезичните автори от VІ в. и VІІ в. Прокопий, Агатий, Менандър, Теофилакт...чрез термина „утигури”.

Тоест, гръкоезичните сведения за ранното минало на утигурите преди 375г., дадени от Прокопий Кесарийски и тяхната история през времето след 465г., е всъщност единственият гръкоезичен летописен първоизвор, който трябва да бъде интегриран със сироезичните летописни сведения за българите, за да бъде формирана вярна на първоизворите история за произхода на ранните кавказки българи.

Изумително е, но учените и до днес наричат държавата на Кубрат, която е била създадена през 629г. – Велика България. Теофан Изповедник, обаче, говори за две държави. Държавата, която превземат хазарите към 669г. е наречена от Теофан „отвъдпонтийска България” (отвъдчерноморска България”), докато държавата, която той изписва „Древна Велика България” очевидно е съществувала много преди VІІ в., защото автора на хрониката е от края на VІІ в. и едва ли може да нарече „древна” („стара”) една държава, която е създадена през същият този VІІ в., каквато е държавата на Орган и Кубрат.

image
Древната Велика България

Древна Велика България” е държавата създадена от 165г. и просъществувала до 565г. в Боспор (Прокопий) и Предкавказието, в която има множество български градове (Псевдо-Захарий Ритор) и за срам на българската историческа наука за тази държава не се знае нищо, а за нейният владетел Ирник (упоменат в „Именникът на българските канове”) дори мастити професори говорят нелепици, че бил „митична личност”, при положение, че в западната историческа наука (Бийор, Макуарт, Рънсиман, Вернадски, Мюсе) отдавна е изказана правилната хипотеза, че Ирник от „Именникът на българските канове” е всъщност Ернак, третият син на Атила. Това фактически е източната част на империята на хуните на кан Атила (443-453 г.), която се простирала от горното течение на р.Рейн до Индия, в която българите воювали заедно с хуните.

След смъртта на Атила през 453 г. и разпада на хунската империя, се оформят две ядра на прабългарския етнос – едното в Панония, а другото – в Приазовието и Прикаспието.

image

Още латинският писател Енодий Тицийски (473-524г.) говори, че преди Теодорик Велики да ги разбие (към 490г.), българите били непобедими и владеели всичко, включително Среден и Долен Дунав и Черноморските пространства.

В заключение, можем да кажем, че Ста̀ра Велѝка Бълга̀рия (на гръцки: Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία), както е наричана от византийските автори, е ранносредновековна българска държава, възникнала според „Именника на на българските канове” и други древни текстовете на римски, арменски, византийски, арабски и сирийски летописи, още през ІІ век, след 165 г.сл.н.е. в района на Кавказко-Черноморския басейн, простираща се в земите между Кавказ, Волга и Карпатите. Тя представлявала военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, част от големия масагетски масив (крайдунавските скити – масагети – хуни -гети - мизи, мирмидони, кимерии). Тук припомням и думите на летописеца Йордан от 6 век, който пише: "От земите на българите излезе хунската ярост".

image

Основните източници за историята на Велика България са хрониките на Теофан от VІІІ век и на патриарх Никифор от началото на IX век, като се предполага, че и двете са използвали общ по-ранен първоизточник.

През 632 година хан Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий, с който Византия признава независимостта на българите от Аварския хаганат.

Някои подробности за Кубрат и отношенията му с Империята се съдържат в етиопски превод на хрониката на Йоан Никиуски, а българските племена през VII век са изброени в арменската географска книга „Ашхарацуйц“.

image
Около 636 г. тази българска империя била в своя апогей – простира се от Дербент на Каспийско море до Днепър и от Централен Кавказ до средното течение на Волга. Уви, величието е само временно.

Според Теофан Изповедник, преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове Бат-Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката на баща си. Кана субиги – Кубрат умира около 668г. Най-големият му син, Батбаян, оглавява Велика България. През 671г. от изток нахлуват армиите на Хазарския хаганат и за по-малко от година разгромяват българската държава, като завладяват основната част от територията ѝ.

Защо това се случва ли ?

В средата на VII век Велика България, която не е единна държава, започва постепенно да се разпада. Хазарите успяват да си върнат част от земите около устието на река Волга. В района на Дагестан се обособява едно полунезависимо българско княжество, само формално подчинено на Кубрат. По-страшни се оказват раздорите между неговите наследници.

В 668/669 г., още приживе, кан Кубрат разделя държавата си между големия си син Баян, по-малкия Аспарух и брат си Шам-Бат (593 - 653г.). Последният владее Запада, Баян – Центъра, а Аспарух – Изтока.

imageСребърният орел - най-ценната находка от гроба на кан Аспарух/Еспор във Вознесенка

Ето какво пише в хрониката си Теофан Изповедник:

"И тъй първият син на име Батбаян, като запазил завещанието на баща си, останал до днес в праотеческата си земя...Когато по тоя начин държавата на Кубрат се разделила на пет части и синовете му се разпръснали, големият хазарски народ потеглил от Верзилия, най-вътрешната страна на първа Сарматия, завладял цялата отвъдна страна до Понтийското море и като направил първия брат Батбаян, княза на първата България, свой поданик, принуждава го досега да му плаща данък."

" Същия, като запазил завещанието на баща си, останал в праотеческата си земя и до днес" 
/Никифор/

Днес, може би един от синовете на Кубрат, за който се говори най малко е Бат Баян. Сякаш той е по-малко важен от който и да е друг владетел на българските групи. Бат Баян е уникален в Историята, с това че като щит, успява да осигури сигурен излаз на братята си, към новите земи, а сам себе си се изтегля къмвърховете на Кавказ при крепостта Хумар. По този начин, българите придобиват контрол над търговските пътища, от Константинопол в посока запад, и от Уралските проходи в посока отново запад. Тази задача е била успешно изпълнена от Аспарух, Котраг и Кубер, като българите заемат ключовите места по пътищата между Ориент и Европа, между Изтока и Запада.

В именника на Българските Канове, Бат Баян е споменат под името Безмер:

Безмер 3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.

image

В централен Кавказ днес съществува цяла голяма област с име Балкария, напомнящо също за древната Балхара. Българите винаги спазвали традицията по именуване на своите градове, защото и град Балх етимологично означава "бял, блестящ" град. Балкарците, които също са наш сроден по кръв народ, се наричат сами себе си Малкарци , по стария обичай, "Б" да се обезвучава и да преминава в друг звук, както Бактрия-Пактрия, или Плискова града, което по логично звучи Бляскава града. Последната хипотеза е подкрепена от факта, че Плиска е била наричана "слънчевград" в средновековната книга "Пророческо сказание" от Пандех, а византииците са наричали Плиска - Плискова и Плискува.

image
Всъщност, многобройните названия "Бял град" на ранните български градове идват от семантиката на българския етноним (българ = бял) и означават "Български град", те били разположени все по границата на новото българско землище . В своята книгата си професор Дейвис твърди, че още с основаването си, Аспарухова България е включвала и цяла Румъния.

От изток през 671г. нахлули армиите на Хазарският каганат. Първият удар понесли племената на оногури, обитаващи източните части на Велика България и утигури, обитаващи югоизточната част на страната, или племената на Аспарух и Котраг.

Тяхната съпротива била прекършена бързо - Аспарух отстъпил с оногурите и част от кутригурите на запад и се спрял отвъд Днепър, Котраг пък, с част от утигурите и кутригурите се изтеглил на север, в междуречието на Волга и Кама. През 672г. Бат Баян бил победен и се признал за васал на хазарите. Той управлявал самостоятелно едва три години в периода 668 - 671г.

Настъплението на хазарите обаче, се оказва фатално и разсича на две Българската империя. Надигат глава и доскоро кротуващите алани. Като васал Баян запазва властта си между Средното Поволжие и река Днепър. Част от тези т.н. "черни българи" се оттеглят във високите части на Кавказ и формират оцелелият и до днес Балкарски народ обитаващ подножието на най-високия връх в Европа - Елбрус.

image
Връх Балкар (Уллу Малкар) в Централен Кавказ, където са се заселили българите на най-стария Кубратов син - Бат Баян - в днешна Балкария.

Интересна е съдбата на онези българи, от западната част на империята, които след разпада на Велика България останали в Северен Кавказ, Приазовието, долното течение на Дон и Северното Причерноморие.

Водени от по-малкият брат на кан Кубрат Шам-Бат (593-653г.) те създават още една България, наречена Черна България (или държавата Дулоба - страната на Дуло) между 677г. и 690г. със едноименна столица, селище, на което е съдено по-късно да прерасне в Киев, столицата на древноруската държава.

image
Крепостната стена на киевската крепост Бащу,построена от брата на Кан Кубрат – Шамбат

През ІХ - Х век византийският император Константин Багренородени в своето съчинение и древноруският летопис ги наричат “черни българи”, а арабо-персийските автори - “вътрешни българи”.

От договора от 945г., сключен между киевския княз Игор и византийския император, може да се съди, чеЧерна България е граничела непосредствено с Киевска Рус откъм Черно море, заемайки и земите по Северски Донец.

Н. Я. Мерперт, позовавайки се на ръкописа на анонимната персийска география от края на Х в. “Худуд ал-Алам” (“За пределите на света”), дава следното описание на границите на Черна (Вътрешна) България: “...източната граница на народа на вътрешните българи се оказва долното течение на Дон, западната - Днепър, течащ през страната на славяните (сакалибите), северната - Северски Донец, отвъд който живеели славяните и русите, а Южната - Черно и Азовско море.

Само едно такова разположение оправдава самия термин. Народът “вътрешни българи” се намирал между външните (дунавските) и волжските българи , към които, както показват сведенията на “Худуд ал-Алам”, този термин не би могъл да се отнася”. “Този народ е смел, - пише персийският автор, - войнствен и внушаващ ужас. Характерът им е подобен на този на тюрките, живеещи до страната на хазарите. Вътрешните българи воюват с всички руси, но търгуват с всички, които живеят около тях ”.

image
Волжка България

Вторият син на Кубрат - Котраг, потегля на североизток и се заселва по средното течение на р. Волга. Тук след 660г. поставя. началото на т.нар. Волжко-Камска България.

От тези земи през VІІ век ще се обособи още една наистина Велика българска империя – наречена Волжка България. Тя ще просъществува цели 10 века - като през 30-те години на XIII в. е разгромена от татаро-монголското нашествие, възстановена е през 15 век под името Казанско ханство или Велики Болгар, а по-късно, през 16-ти век е завладяна от Иван IV Грозни, (Велик княз Московски), след което той започва да се титулува Цар Болгарский, титул запазен от руските царе до 1917 г. !

И така, за няколко години възстановената с оръжие от кана Кубрат Велика България отново е разбита на късчета.

Всичко на изток остава за хазарите. Аспарух пресича реките Днепър и Днестър и през 70-те години на VII в. се заселва в т.нар. Онгъл (Оглос, Онглос) - земите около делтата на Дунава в днешна Румъния и/или днешна Южна Бесарабия. През 675г., той е принуден да изсели повечето уногундури и немалка част от дагестанските българи около дунавската делта, където огромният им брой ги изправя пред гладна смърт. Така за Аспарух остава единствен изход – да си пробие път на юг, отвъд Дунава, към териториите, владени от ромеите, където го чакат сънародници, вече заселили се тук в предходните 3 столетия.

image

Още през IV век българи се заселват в Панония и създават Панонска България около V-VI в., по времето на Атила. По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат до Апенините и територията на днешна Франция. След смъртта на Атила в 453г., българите започват системни нападения на земите на юг от Дунав. През 493–499–502г. български отряди нахлуват в Тракия, а от началото на ІV век датират и първите им трайни поселения на Балканския полуостров. .

Вече видяхме, че на картата на св. Евсевий Йероним, по това времето около 380г., когато е била съставена, при обозначаване на римската провинция Мизия, днешна Северна България ВЕЧЕ стои надписа "Mesia hec & Vulgaria" ("Мизия, тук и България " ).

През 480–486г. византийският император Зенон сключва съюз с панонските българи срещу остготите.Известна част от прабългарските племена - утигурите и кутригурите остават в Панония и след разгрома на хуните.

image

500-520г. българите проникват на Апенините. Планината Булгерия на юг от Неапол, е най-западното планинско гнездо на древните българи още от 568–569г., когато група панонски българи, включени във войската на лангобардския крал Албоин, се заселват в Северна Италия. Именно затова в тази държава, има и много селищни имена и фамилии като Болгаре, Болгери, Боргери.

В средата на VI век част от панонските прабългари, водени от кан Алцек се заселва в земите на баварците, подвластни по това време на франкския крал Дагоберт I, който по-късно нарежда те да бъдат избити. Оцелелите бягат в Северна Италия, в околностите на Венеция. Дружината се заселва в Беневент и Кампобасо в градовете Сепиниум, Бовианум и Изерния. На Алцек е присвоена титлата "дукс". За двуезичието на тези българи чак до края на VIII в. свидетелствува Павел Дякон. Нещо повече — в съчинението си "Български преселници в Италия през VI в."(1933) Винченцо Д"Амико съобщава, че дори до началото на XV в. в Италия е имало българи съхранили народностното си самосъзнание. На 23.V.1417г. - пише авторът — българските благородници от гр. Верчели полагат клетва пред дука на Милано. Дни по-късно същото задължение поемат и българите жители на Милано. Към 1933г. Д"Амико брои потомците на древните българи, живеещи в Италия, на около 3 милиона души.

image
Карта на наименованията с основа Булгар в Италия.

Позорният договор за Ромейската империя, подписан в 681г. с българите бележи края на една война, а не някакво начало. Кан Еспор/Испер рих (Аспарух) се е качил на трона на Дунавска България три десетилетия по-рано през 70-те години на VII в.,, когато започват походите му начело на оногундурите на юг, отвъд Дунава, където вече имало значителни български поселения.

На следното лято, когато българските конници започват да палят вилите на ромейските патриции в предградията на Константинопол, императорът е принуден да си купи позорен мир с българите. Занапред ще плаща не само данък, но и ще признае, че отвъд Хемус има нова държава.

image
Българските царства ок. 800г.

Държава, основана от кана Аспарух, в която жреците измерват най-добре времето в цяла Европа, защото познават движенията на небесните тела, държава, в която за разлика от позлатения Версай 1000 години по-късно хората се къпят в нарочни обществени бани, държава, в която умеят да строят крепости и градове, държава горда, сурова и държелива, устояла на времето вече 13 века, тя била наречена още Дунавска България, в отличие от Волжка България, или І-ва българска държава на Балканите - нашата България.

Около 80-те години на VII век остатъкът от панонските българи, начело с Кубер, въстават срещу аварите. На страната на българите застават и част от пленниците, взети от аварите във войните с Византия.Вероятно затова Кубер и подвластните му племена се насочват на юг, към земите на Македония, в близост до днешния град Битоля. Кан Кубер установява мирни отношения с Византия и се премества в околностите на Солун. Така заселването на куберовите българи в Македония води до създаването на военно-племенен съюз със склавините - "местните славянски племена" на територията на империята, насочен срещу византийците.

/Във връзка с израза "местните славянски племена" - нека си припомним, че през V-VI век, всъщност в т.н.българска група на "южните славяни", влизали племената наследници на северните траки - даки и гети, които заедно с част от антите заселват ОТНОВО Мизия, Тракия и Македония, а също Панония, Далмация и Илирик, както и голяма част от Македония и Тесалия, където се смесват с потомците на автохонното население траките – пеласги, мизи, фриги, етруски, илири




Гласувай:
14
0



1. zaw12929 - Подробен, подреден, ценен за всеки ...
20.02.2016 13:50
Подробен, подреден, ценен за всеки българин материал.
цитирай
2. mileidi46 - Просто го споделих..
20.02.2016 14:57
zaw12929 написа:
Подробен, подреден, ценен за всеки българин материал.

благодаря!
цитирай
3. leonleonovpom2 - Поздрави, Милейди!
20.02.2016 18:11
Интересен и заслужаващ внимание материал!
Чудесно, показано е ,че Аспарух не е узурпатор, идва при свои!
За съжаление картата с Българските названия или топоними свързани с Българи не е много видима
Бих те посъветвал, ако имаш време и възможност разбира се, да направиш един постинг само на тази тема: Българите и Българското в Италия

Хубава вечер!
цитирай
4. mileidi46 - Здравей Лео!
21.02.2016 18:55
leonleonovpom2 написа:
Интересен и заслужаващ внимание материал!
Чудесно, показано е ,че Аспарух не е узурпатор, идва при свои!
За съжаление картата с Българските названия или топоними свързани с Българи не е много видима
Бих те посъветвал, ако имаш време и възможност разбира се, да направиш един постинг само на тази тема: Българите и Българското в Италия

Хубава вечер!

Благодаря ти за доверието и ще се постарая заради теб..
Някак си се отдръпнах от този сайт и почти не влизам вече тук,защото не ми е интересно..
Атмосферата е угнетяваща,няма какво да се научи ,да се прочете с интерес.
Шепа хора останаха да се борят тук с простащината,а аз си имам мои интереси на други места ..
Бъди здрав и дано издържиш в това блато..
Поздрави.И лека вечер..:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mileidi46
Категория: Хоби
Прочетен: 5891285
Постинги: 1398
Коментари: 13535
Гласове: 29457
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728