Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
01.02.2011 13:10 -
Осмисляне или безсъние...
Автор: mileidi46
Категория: Хоби
Прочетен: 12183 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 03.03.2022 18:47
Прочетен: 12183 Коментари: 30 Гласове:
39
Последна промяна: 03.03.2022 18:47
Докато търсим,,навън"" не забелязваме и губим онова,което ни е дадено,заложено в нас!!
И за да стигнем до ,,мъдростта на живота"",всеки от нас трябва да измине ,,своята пътека"" -КЪМ СЕБЕ СИ...
И все си мисля,че никой не е криел нищо през годините и вековете от нас,не крият нищо от нас и до днес!
Може би ние не сме искали да го видим ,чуем и осмислим.
Може би всичко е свързано с еволюцията на вселената.
Тя се променя..променяме се и ние.
Днес ние мислим много по различно от миналата година.
Земята ускорява скоростта си-ние нашето мислене!
Осмисляме смисъла на нашето съществуване тук и сега.
Събуждаме се.
За бъдещето.На нашите деца.На нашата планета.
Мисля си,че болката е един фактор,даден ни от Бог,който и да е той,за да се събудим,преосмислим,да приемем и ако не се променим..ще загинем.
Има един модел на Elisabeth Kьbler-Ross, наричан още „Five stages of grief.
Това са 5 етапа на мъката – 5 етапа, през които преминава човешката душа, когато изпитва мъка,страдание, трудност.
И за да стигнем до ,,мъдростта на живота"",всеки от нас трябва да измине ,,своята пътека"" -КЪМ СЕБЕ СИ...
И все си мисля,че никой не е криел нищо през годините и вековете от нас,не крият нищо от нас и до днес!
Може би ние не сме искали да го видим ,чуем и осмислим.
Може би всичко е свързано с еволюцията на вселената.
Тя се променя..променяме се и ние.
Днес ние мислим много по различно от миналата година.
Земята ускорява скоростта си-ние нашето мислене!
Осмисляме смисъла на нашето съществуване тук и сега.
Събуждаме се.
За бъдещето.На нашите деца.На нашата планета.
Мисля си,че болката е един фактор,даден ни от Бог,който и да е той,за да се събудим,преосмислим,да приемем и ако не се променим..ще загинем.
Има един модел на Elisabeth Kьbler-Ross, наричан още „Five stages of grief.
Това са 5 етапа на мъката – 5 етапа, през които преминава човешката душа, когато изпитва мъка,страдание, трудност.
1. Отказ – „Не, това няма да се случи на мен“
2. Гняв – „Защо аз,защо точно аз, не е честно?!“Няма Господ!
3. Договаряне (с Господ) – ,,прости ми сега и ще се променя""
4. Депресия
5. ПРИЕМАНЕ
Мисля, че в приемането на болката се осмисля нашето израстване,в променянето на посоката на съществуването ни или на докосването с нашето вътрешно ,,АЗ""!
В следването и разбирането на шепота на душата...
И все се надявам ,че вселената ще ни помогне,защото ние сме много,,бавни""в ПРИЕМАНЕТО...
А за да приемем,трябва да си изчистим съзнанието и да започнем да ,,НА ЧИСТО""!
Може и да греша....Възможно е!
Браво!
цитирай
2.
анонимен -
прекрасно
01.02.2011 13:31
01.02.2011 13:31
прекрасно
цитирайpisatelkata написа:
Браво!
Тя никога не ни подвежда.Благодаря ,че намина,мила!
stoyanski написа:
прекрасно
благодаря,че споделяте моето усещане...и че наминахте...
неподготвени за момента от предния момент, но всъщност сме се готвили цял живот - по различни начини
Ти си много стабилна - и винаги ще има около теб живот.
цитирайТи си много стабилна - и винаги ще има около теб живот.
Умна жена е била тази Elisabeth Kübler-Ross, нормално е да минем през всички тези етапи, колкото и да сме информирани за тях.
цитирайrazkazvachka написа:
неподготвени за момента от предния момент, но всъщност сме се готвили цял живот - по различни начини
Ти си много стабилна - и винаги ще има около теб живот.
Ти си много стабилна - и винаги ще има около теб живот.
Лутам се и търся отговори и съм много нещастна...не рабирам нищо.
Но споделям тези неща, до които мисълта ми се докосва.
Може и да греша.Незнам.
kasnaprolet9999 написа:
Умна жена е била тази Elisabeth Kübler-Ross, нормално е да минем през всички тези етапи, колкото и да сме информирани за тях.
Трябва да ги преживеем и да ги осмислим.Всеки по свой начин.
Болезнено трудно.Останем ли в един стадии-обречени сме!
Със сигурност в приемането на болката се осмисля нашето израстване.
Прегръщам те, Милейди!
цитирайПрегръщам те, Милейди!
ckarlet написа:
Със сигурност в приемането на болката се осмисля нашето израстване.
Прегръщам те, Милейди!
Прегръщам те, Милейди!
Преди се страхувах от болката и отказвах да я приема..сега разбирам ,че трябва да я уважаваме и осмисляме..
Как ще приемем смисъла и-това е въпроса.Нали?
11.
stela50 -
Прекрасно ...Приемайки болката ...бавно и мъчително ,човек осмисля дните си ,
01.02.2011 16:36
01.02.2011 16:36
живота по друг начин .И достига друг етап ,неусетно ,по различен начин .
Прегръщам те ,Милейди .
цитирайПрегръщам те ,Милейди .
stela50 написа:
живота по друг начин .И достига друг етап ,неусетно ,по различен начин .
Прегръщам те ,Милейди .
Прегръщам те ,Милейди .
Колкото по- дълбока, по-продължителна е тя...толкова по -трудно е и нейното осъзнаване,приемане..но и по -мъдро..
За съжаление не винаги успяваме да се докоснем до ,,урока ''си..
няколко пъти и се помъчих да го осмисля...
Темата е голяма - огромна, но истината е една -
Всичко това са уроци, които ние трябва да научим и няма нищо случайно на този свят....
Всяка болка, всяко нещастие идва да ни покаже, че сме се отклонили от пътя...
Всяка болка трябва да се приема с благодарност, защото се получава така, че това е най-малкото, което идва да ни подсети...
Смирението и приемането трябва да бъдат нашата първа защита и тя ще се окаже най-подходящата.
Всяко едно упорство срещу болката ни се връща в много по-голяма сила...
Радвам се, че ни даваш тази информация, за тази 5 степенна скала, за да си направим сметка какъв е пътят и как трябва да постигнем по-безболезен резултат.
Благодаря ти за информацията, нека да ти са хубави и спокойни дните на хладния (поне при нас) февруари!!!!
цитирайТемата е голяма - огромна, но истината е една -
Всичко това са уроци, които ние трябва да научим и няма нищо случайно на този свят....
Всяка болка, всяко нещастие идва да ни покаже, че сме се отклонили от пътя...
Всяка болка трябва да се приема с благодарност, защото се получава така, че това е най-малкото, което идва да ни подсети...
Смирението и приемането трябва да бъдат нашата първа защита и тя ще се окаже най-подходящата.
Всяко едно упорство срещу болката ни се връща в много по-голяма сила...
Радвам се, че ни даваш тази информация, за тази 5 степенна скала, за да си направим сметка какъв е пътят и как трябва да постигнем по-безболезен резултат.
Благодаря ти за информацията, нека да ти са хубави и спокойни дните на хладния (поне при нас) февруари!!!!
mrazekoff написа:
няколко пъти и се помъчих да го осмисля...
Темата е голяма - огромна, но истината е една -
Всичко това са уроци, които ние трябва да научим и няма нищо случайно на този свят....
Всяка болка, всяко нещастие идва да ни покаже, че сме се отклонили от пътя...
Всяка болка трябва да се приема с благодарност, защото се получава така, че това е най-малкото, което идва да ни подсети...
Смирението и приемането трябва да бъдат нашата първа защита и тя ще се окаже най-подходящата.
Всяко едно упорство срещу болката ни се връща в много по-голяма сила...
Радвам се, че ни даваш тази информация, за тази 5 степенна скала, за да си направим сметка какъв е пътят и как трябва да постигнем по-безболезен резултат.
Благодаря ти за информацията, нека да ти са хубави и спокойни дните на хладния (поне при нас) февруари!!!!
Темата е голяма - огромна, но истината е една -
Всичко това са уроци, които ние трябва да научим и няма нищо случайно на този свят....
Всяка болка, всяко нещастие идва да ни покаже, че сме се отклонили от пътя...
Всяка болка трябва да се приема с благодарност, защото се получава така, че това е най-малкото, което идва да ни подсети...
Смирението и приемането трябва да бъдат нашата първа защита и тя ще се окаже най-подходящата.
Всяко едно упорство срещу болката ни се връща в много по-голяма сила...
Радвам се, че ни даваш тази информация, за тази 5 степенна скала, за да си направим сметка какъв е пътят и как трябва да постигнем по-безболезен резултат.
Благодаря ти за информацията, нека да ти са хубави и спокойни дните на хладния (поне при нас) февруари!!!!
И ние трудно се преборваме с болката,трудно осмисляме и приемаме.Зависи от много неща според мен.От силата на болката най-вече.И от начина ни на осмисляне,защото познавам човек,който просто не иска да разбере защо се случват някой неща.Страхлив и комплексиран и винаги се крие зад агресията.Говоря за собственият си брат,Той и сега се скри зад мен остана назад и ме остави сама.Сложно е приятелю,всеки за себе си ще отговаря.Сам.На някой е просто невъзможно да се обясни..защото,,не чуват''.Смирението също не е решение,то се наслагва.И има опасност да останем на едно място,без развитие..Или както казах,всеки има своя пътека да извървява...нали?
Отдай се на тъгата си. Процесът е река - ще те изведе на брега някога. Отпусни се и си потъгувай, миличка!
Прегръдка:)))
цитирайПрегръдка:)))
ПРИЕМАНЕТО Е ПЪРВАТА,НАЙ ВАЖНАТА И ОГРОМНА КРАЧКА.
ОБИЧАМ ТЕ
цитирайОБИЧАМ ТЕ
Познавам всичко това, за което пишеш по-горе..
..Искрени поздрави за постинга! Както и за песните към него...
Прегръщам те!
цитирай..Искрени поздрави за постинга! Както и за песните към него...
Прегръщам те!
НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ "НА ЧИСТО"!
През „Five stages of grief" преминават повечето от нас, защото съзнанието (на обикновения човек) не може да приеме веднага с отворени обятия загубата, страданието и болката. Мноого опит и мъдрост трябват, за да си осъзнал, че страданието е НЕОБХОДИМОТО стъпало нагоре и да си достатъчно силен, за да не му се противопоставиш. Абсолютно съм съгласна с коментара на mrazekoff... благодарност, смирение и приемане ... Това е реакцията на мъдрия. Затова казах, че грешиш като мислиш, че Трябва да започнеш на чисто. Ние често се заричаме, че ще станем (от утре, от понеделник, от нова година) нов човек, но истината е, че си оставаме все същите стари докато не променим начина си на мислене. Само тогава става ТРАНСФОРМАЦИЯТА. Необходимо условие е преодоляването на фазата на его-развитието. Разбираш ли? Ти не можеш да си със същото старо Его, което ще "започва на чисто" с все същия си егоизъм. НОВ човек си, когато разбереш и преодолееш егото си, изпълнен със състрадание и любов към другите.
цитирайПрез „Five stages of grief" преминават повечето от нас, защото съзнанието (на обикновения човек) не може да приеме веднага с отворени обятия загубата, страданието и болката. Мноого опит и мъдрост трябват, за да си осъзнал, че страданието е НЕОБХОДИМОТО стъпало нагоре и да си достатъчно силен, за да не му се противопоставиш. Абсолютно съм съгласна с коментара на mrazekoff... благодарност, смирение и приемане ... Това е реакцията на мъдрия. Затова казах, че грешиш като мислиш, че Трябва да започнеш на чисто. Ние често се заричаме, че ще станем (от утре, от понеделник, от нова година) нов човек, но истината е, че си оставаме все същите стари докато не променим начина си на мислене. Само тогава става ТРАНСФОРМАЦИЯТА. Необходимо условие е преодоляването на фазата на его-развитието. Разбираш ли? Ти не можеш да си със същото старо Его, което ще "започва на чисто" с все същия си егоизъм. НОВ човек си, когато разбереш и преодолееш егото си, изпълнен със състрадание и любов към другите.
Така Е! Само този, който е изпитал на собствения си гръб болката, се променя!
Но преди това,назрее ли болката, тя трябва да бъде приета!
Болката е болезнена тема...И въпреки всичко, пожелавам на теб и на всички хора по света, да не стигат до там, да я изпитат често...Само любовта е истинска/ често го повтарям/.Само тя може да ни излекува от всички човешки несъвършенства/ страх, гняв, завист и пр./ и да породи сила, , дух и състрадание, да ни направи по- добри , за да оцелеем :) С обич:)
цитирайНо преди това,назрее ли болката, тя трябва да бъде приета!
Болката е болезнена тема...И въпреки всичко, пожелавам на теб и на всички хора по света, да не стигат до там, да я изпитат често...Само любовта е истинска/ често го повтарям/.Само тя може да ни излекува от всички човешки несъвършенства/ страх, гняв, завист и пр./ и да породи сила, , дух и състрадание, да ни направи по- добри , за да оцелеем :) С обич:)
tili написа:
Отдай се на тъгата си. Процесът е река - ще те изведе на брега някога. Отпусни се и си потъгувай, миличка!
Прегръдка:)))
Прегръдка:)))
Надявам се да успея мила,да стигна до брега....Лошото е,че не знам да плувам..сега се уча..разчитам само на интуицията и на инстикта за самосъхранение!Затова искам да чувам гласовете ви...Не обичам да съм сама..
Благодаря ти,че си тук!Обичам те.
misbis написа:
ПРИЕМАНЕТО Е ПЪРВАТА,НАЙ ВАЖНАТА И ОГРОМНА КРАЧКА.
ОБИЧАМ ТЕ
ОБИЧАМ ТЕ
Точно сега имам нужда от гласовете ви.От присъствието ви.От думите ви.
Благодаря ти ...
candysays написа:
Познавам всичко това, за което пишеш по-горе..
..Искрени поздрави за постинга! Както и за песните към него...
Прегръщам те!
..Искрени поздрави за постинга! Както и за песните към него...
Прегръщам те!
Прегръдката ти ми стига и това,че си тук...Благодаря ти.Благодаря на всички.
compassion написа:
НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ "НА ЧИСТО"!
През „Five stages of grief" преминават повечето от нас, защото съзнанието (на обикновения човек) не може да приеме веднага с отворени обятия загубата, страданието и болката. Мноого опит и мъдрост трябват, за да си осъзнал, че страданието е НЕОБХОДИМОТО стъпало нагоре и да си достатъчно силен, за да не му се противопоставиш. Абсолютно съм съгласна с коментара на mrazekoff... благодарност, смирение и приемане ... Това е реакцията на мъдрия. Затова казах, че грешиш като мислиш, че Трябва да започнеш на чисто. Ние често се заричаме, че ще станем (от утре, от понеделник, от нова година) нов човек, но истината е, че си оставаме все същите стари докато не променим начина си на мислене. Само тогава става ТРАНСФОРМАЦИЯТА. Необходимо условие е преодоляването на фазата на его-развитието. Разбираш ли? Ти не можеш да си със същото старо Его, което ще "започва на чисто" с все същия си егоизъм. НОВ човек си, когато разбереш и преодолееш егото си, изпълнен със състрадание и любов към другите.
През „Five stages of grief" преминават повечето от нас, защото съзнанието (на обикновения човек) не може да приеме веднага с отворени обятия загубата, страданието и болката. Мноого опит и мъдрост трябват, за да си осъзнал, че страданието е НЕОБХОДИМОТО стъпало нагоре и да си достатъчно силен, за да не му се противопоставиш. Абсолютно съм съгласна с коментара на mrazekoff... благодарност, смирение и приемане ... Това е реакцията на мъдрия. Затова казах, че грешиш като мислиш, че Трябва да започнеш на чисто. Ние често се заричаме, че ще станем (от утре, от понеделник, от нова година) нов човек, но истината е, че си оставаме все същите стари докато не променим начина си на мислене. Само тогава става ТРАНСФОРМАЦИЯТА. Необходимо условие е преодоляването на фазата на его-развитието. Разбираш ли? Ти не можеш да си със същото старо Его, което ще "започва на чисто" с все същия си егоизъм. НОВ човек си, когато разбереш и преодолееш егото си, изпълнен със състрадание и любов към другите.
Но процеса е труден и непознат за мен,както казах на Тили,сега се уча да плувам в тази река,страхувам се защото не умея да плувам и имам нужда от напътствията ви...от гласовете ви...да ме напътстват.не се срамувам ,че съм слаба и безпомощна...Прегръщам те с обич.
miaa написа:
Така Е! Само този, който е изпитал на собствения си гръб болката, се променя!
Но преди това,назрее ли болката, тя трябва да бъде приета!
Болката е болезнена тема...И въпреки всичко, пожелавам на теб и на всички хора по света, да не стигат до там, да я изпитат често...Само любовта е истинска/ често го повтарям/.Само тя може да ни излекува от всички човешки несъвършенства/ страх, гняв, завист и пр./ и да породи сила, , дух и състрадание, да ни направи по- добри , за да оцелеем :) С обич:)
Но преди това,назрее ли болката, тя трябва да бъде приета!
Болката е болезнена тема...И въпреки всичко, пожелавам на теб и на всички хора по света, да не стигат до там, да я изпитат често...Само любовта е истинска/ често го повтарям/.Само тя може да ни излекува от всички човешки несъвършенства/ страх, гняв, завист и пр./ и да породи сила, , дух и състрадание, да ни направи по- добри , за да оцелеем :) С обич:)
Болката и любовта се редуват...Мисля,че колкото по силна е болката,толкова по -силна става и любовта..но може и да сгрешим в момента на балансиране.Мисля че момента в който приемем и осмислим болката..може да тръгнем по обратният път..грешният..
Прегръщам те и аз мила и ти благодаря,че си тук.
25.
miaa -
Любовта не се влияе от болката, скъпа Милейди!Болката е отражение на нашето човешко несъвършенство и незнание:)
02.02.2011 14:42
02.02.2011 14:42
Любовта и болката не винаги са зависими една от друга! Eдна интересна и дълга тема!Любовта е красива, естествена проявана най- доброто у Човека!
Даваме живот, чрез болка! Самото раждане е процес на усъвършенстване на съзнанието и неговата еволюция! Но да обичаш е естествено/ дете, човек/ и не трябва да бъде съпроводено с болка! За мен това не е нормално!
Това е моето мнение, скъпа приятелко! Не е миродавно:)
цитирайДаваме живот, чрез болка! Самото раждане е процес на усъвършенстване на съзнанието и неговата еволюция! Но да обичаш е естествено/ дете, човек/ и не трябва да бъде съпроводено с болка! За мен това не е нормално!
Това е моето мнение, скъпа приятелко! Не е миродавно:)
miaa написа:
Любовта и болката не винаги са зависими една от друга! Eдна интересна и дълга тема!Любовта е красива, естествена проявана най- доброто у Човека!
Даваме живот, чрез болка! Самото раждане е процес на усъвършенстване на съзнанието и неговата еволюция! Но да обичаш е естествено/ дете, човек/ и не трябва да бъде съпроводено с болка! За мен това не е нормално!
Това е моето мнение, скъпа приятелко! Не е миродавно:)
Даваме живот, чрез болка! Самото раждане е процес на усъвършенстване на съзнанието и неговата еволюция! Но да обичаш е естествено/ дете, човек/ и не трябва да бъде съпроводено с болка! За мен това не е нормално!
Това е моето мнение, скъпа приятелко! Не е миродавно:)
И преживяваме.Затова не сме еднакви..всеки е уникален в своите възприятия и преживявания...всеки по своята пътека достига до своето израстване,ако някой изобщо успее...и не се залута...Аз мисля ,че любовта към дете,човек понякога се преплита с болка...С една единствена дума ще го кажа:Загуба!Именно оттук любовта се преплита с болката,вървят ръка за ръка...И именно в този прозес става осмислянето ...и на двете..
Аз така мисля сега.Преди мислех по друг начин................
Уважавам това което мислиш.Може в един следващ миг,да промениш мисленето си,като мен.Благодаря ти.
В предишния мой коментар, не ставаше дума за физическата загуба/ смърт/.
А за всички останали прояви на любовта и болката в живота ни. С обич те прегръщам!
Благодаря ти за вниманието!
цитирайА за всички останали прояви на любовта и болката в живота ни. С обич те прегръщам!
Благодаря ти за вниманието!
miaa написа:
В предишния мой коментар, не ставаше дума за физическата загуба/ смърт/.
А за всички останали прояви на любовта и болката в живота ни. С обич те прегръщам!
Благодаря ти за вниманието!
А за всички останали прояви на любовта и болката в живота ни. С обич те прегръщам!
Благодаря ти за вниманието!
Благодаря ти ,че си тук сега...
която ни срязва изведнъж, докопвайки се до най-милото ни, искайки да ни нарани, да ни заболи. Но именно чрез нея човек може да се вразуми, да се спре, да се замисли и смири дори от непокорството си в даден момент и да потърси правилния начин, който да го осмисли. Болката може много да говори на този, който търси отговори. И то наистина е свързано с нашето израстване, с промяна на погледа ни за някои неща.
цитирайzvezdichka написа:
която ни срязва изведнъж, докопвайки се до най-милото ни, искайки да ни нарани, да ни заболи. Но именно чрез нея човек може да се вразуми, да се спре, да се замисли и смири дори от непокорството си в даден момент и да потърси правилния начин, който да го осмисли. Болката може много да говори на този, който търси отговори. И то наистина е свързано с нашето израстване, с промяна на погледа ни за някои неща.
V bolkata namirame sebe si..izrastvame...Tolkova mnogo boli oba4e..:(((
Търсене
Блогрол
1. За лютите чушки
2. ЗА ИНСУЛТА
3. За рака
4. SIMONCINI
5. АЙНЩАЙН
6. за папата
7. кебапчета
8. За пречистване на кръвта
9. Помощ при инсулт
10. ЗА СЪРЦЕТО
11. лек за рака
12. Rak
13. Рецепта за сърцето
14. ИНТЕРИОР
15. Люспи от лук
16. soda
17. ZA RAK
18. Любим линк
19. Любим линк
20. Мама
21. НОЩЕН ЗВУК
22. ОСМИСЛЯНЕ
23. Любим линк
2. ЗА ИНСУЛТА
3. За рака
4. SIMONCINI
5. АЙНЩАЙН
6. за папата
7. кебапчета
8. За пречистване на кръвта
9. Помощ при инсулт
10. ЗА СЪРЦЕТО
11. лек за рака
12. Rak
13. Рецепта за сърцето
14. ИНТЕРИОР
15. Люспи от лук
16. soda
17. ZA RAK
18. Любим линк
19. Любим линк
20. Мама
21. НОЩЕН ЗВУК
22. ОСМИСЛЯНЕ
23. Любим линк