Постинг
03.11.2013 17:54 -
А какво след това?
Автор: harvi
Категория: Бизнес
Прочетен: 4136 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 03.11.2013 22:25
Прочетен: 4136 Коментари: 4 Гласове:
17
Последна промяна: 03.11.2013 22:25
Казват, че разбираш какво искаш, когато можеш да го формулираш в едно изречение. Този заряд на мисълта, носител на идеята, образ на бъдещия краен резултат наричат лозунг или девиз. Казват, че лозунгите или девизите мотивират масите. Особено когато са искрени, нелицемерни и отразяват ценностите на тези, които ги издигат. Днес кой е новият, вдъхновяващ лозунг?
Времето вече беше наше, вече можехме, вече бяхме заедно и можехме да успеем заедно, и „България – на гражданите“ звуча като „Вся власть советом“. Дори „Свобода или смърт“ вече изгуби силата си, защото се видя, че за нас – народа, остава смъртта, а свободата - я разбират като свободия.
Но има думи, които все още блестят като звезди в тъмата, като фар в непрогледната мъгла, неопетнени, като този, който ги изрече – „За чиста и свята република“!
Нека се замислим. „За чиста и свята република“. Да забравим настоящето. Да изпълним думите с образ, със съдържание, с копнеж, с любов, с живот... Не се ли пълнят очите ни със сълзи, не засяда ли буца в гърлото ни, не затуптява ли като в марш сърцето ни?
„За чиста и свята република“.
Започва със „За“, а не „Против“ или „Срещу“. Днес всички са „против“ или „срещу“, но никой не предлага „за“! Всички рушат, мразят и хулят. Всички отричат и отхвърлят. А любовта и грижата започват със „за“...
А какво после?...
Чиста...
Единство на мисли, думи и дела. Не да се мисли едно, да се казва друго и да се върши трето, защото четвърти иска пето. Чисто, ясно и просто. Когато мотивиращата сила е грижата. Когато на хората се гледа като на личности с права и отговорности, а не като на електорат. Когато интересите на едни не накърняват интересите на други. Когато се играе честно и се следват правилата от всички. Когато има доверие, чест и достойнство. Когато се почитат корените, обществените норми и се работи за бъдещето на децата ни.
Чиста, като детски поглед... Свята... Има ли нещо свято за нас днес? Оставихме родителите си самотни да гаснат в глухите села, обрекохме децата си да бъдат „най-нещастни“ в Европа и света, загиваме като нация, мразим страната си и не вярваме в правосъдието. Вярата за нас е червено яйце по Великден и ояждане с прасе по Коледа. Кое е свято? Знамената ни? Имаме ли такива?! Развяхме ги това лято и ни оплюха, че сме лигльовци. Развяха ги студентите и им казаха да емигрират. Кое е свято? Майката? Родината? Църквата? Не, има недосегаеми, но няма святи, защото ние забравихме да вярваме. Република... Ние като народ още носим в себе си манталитета на феодализма. И затова позволяваме на „олигарси“, „феодали“ и всякакви самозабравили се индивиди да разпарчетосват бедните остатъци от някогашната ни славна родина. Мразим чорбаджиите и по презумпция смятаме богатството за порок. Мислим като ратаи, спотайваме се като роби и се самоизяждаме от завист. Дребнотемието е нашето проклятие. Страхът – нашата проказа. Ние така и не възприехме предприемаческия дух и затова сега се скитаме немили-недраги по света, търпим поругаванията от другите народи и слушаме високопарните им слова. Но все още в сърцата има една искра, готова да възпламени света наоколо и да изтрие надписите „роб“ и „закрепостен“ от челата ни. Република. Република, не съвети, не монархии, не анархии. Свободата е отговорност и задължение. Святостта – дълг. Мотивацията – избор. А какво след това?
Чиста, като детски поглед... Свята... Има ли нещо свято за нас днес? Оставихме родителите си самотни да гаснат в глухите села, обрекохме децата си да бъдат „най-нещастни“ в Европа и света, загиваме като нация, мразим страната си и не вярваме в правосъдието. Вярата за нас е червено яйце по Великден и ояждане с прасе по Коледа. Кое е свято? Знамената ни? Имаме ли такива?! Развяхме ги това лято и ни оплюха, че сме лигльовци. Развяха ги студентите и им казаха да емигрират. Кое е свято? Майката? Родината? Църквата? Не, има недосегаеми, но няма святи, защото ние забравихме да вярваме. Република... Ние като народ още носим в себе си манталитета на феодализма. И затова позволяваме на „олигарси“, „феодали“ и всякакви самозабравили се индивиди да разпарчетосват бедните остатъци от някогашната ни славна родина. Мразим чорбаджиите и по презумпция смятаме богатството за порок. Мислим като ратаи, спотайваме се като роби и се самоизяждаме от завист. Дребнотемието е нашето проклятие. Страхът – нашата проказа. Ние така и не възприехме предприемаческия дух и затова сега се скитаме немили-недраги по света, търпим поругаванията от другите народи и слушаме високопарните им слова. Но все още в сърцата има една искра, готова да възпламени света наоколо и да изтрие надписите „роб“ и „закрепостен“ от челата ни. Република. Република, не съвети, не монархии, не анархии. Свободата е отговорност и задължение. Святостта – дълг. Мотивацията – избор. А какво след това?
Тагове:
ЧИСТЕТЕ Синята зона ! Всеки ден !!!
Как се сади и бере желязо ?!
Онази България вече я няма. Подаде остав...
Как се сади и бере желязо ?!
Онази България вече я няма. Подаде остав...
1.
анонимен -
Поредния постинг в който има разум и ...
03.11.2013 18:58
03.11.2013 18:58
Поредния постинг в който има разум и призив за разбирателство. Стават все повече. Развам се и ти благодаря! Куш
цитирайВсе пак сме най-старата цивилизация в Европа и от най-старите в света! Време е всички заедно да надигнем глава и да се запитаме какво искаме и как бихме могли да го постигнем. След това - да запретнем ръкави. И да платим цената.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Прекрасно описание на днешния ден, но колко хора мислят по този начин?...Аз лично не съм голям оптимист, децата ни избягаха от този абсурд, наречен държава. Едва ли ще се върнат..А след 15-20 години ние ще сме малцинство на фона на плодящите се роми, турци и емигранти. Не мразя никой народ, но геноцидът в България почти е постигнал целта си - застаряваме, обезлюдяваме се и ни населват с други етноси и култури.. Когато, ако евентуално , стигнем до пенсионна възраст, ние няма да имаме пенсии, малкото кадърни българи ще са напуснали отдавна този потъващ кораб..Знам, че звучи доста песимистично, но това, което наблюдавам през последните 24г. не ми дава основание за по-добри мисли.
Поздравления за поста, както винаги - много силен!
А дано, ама...
цитирайПоздравления за поста, както винаги - много силен!
А дано, ама...
Еми, вчерашните митинги доказаха написаното. Роби, зависими и феодали. Страх ме е, че ако студентите не получат подкрепа от обществото, ще настъпи последната и най-мрачна апатия, защото те трудно ще се вдигнат още веднъж. Децата показаха, че искат истинска промяна, но не знаят какво точно искат. Надеждата ми е в техните преподаватели - толкова много от тях застанаха с имената си зад своите възпитаници. Всеки един от нас е отговорен тази промяна да се случи - независимо от партийните ни пристрастия или надпартийна апатия.
Благодаря ти за коментара и извинявай за късния отговор! (ДДС - нали знаеш...) Поздрави!
цитирайБлагодаря ти за коментара и извинявай за късния отговор! (ДДС - нали знаеш...) Поздрави!
Търсене
Блогрол
1. Моите пет извънредно позитивни идеи
2. Как оправих България
3. Как да си оправим държавицата
4. Антикризисни мерки
5. 12 макроидеи за промени в държавата ни.
6. Ако бях премиер
7. Не четете този постинг
8. По банкета на куц крак
9. Mоите 5 идеи да излезем от кашата.
10. Заедно можем да променим България
11. Десет неща
12. Как да се оправи държавата ли?
13. Как измъкнах България от калта, когато управлявах #stoineff
14. Бъдещето... помоему
15. Искам
16. Как да се подобри икономическото състояние на България ако зависеше от мен... (от hristo27)
17. Президент за един ден :))
18. 5 позитивни идеи за развитието на България
19. Да започнем от себе си
20. Ако бях министър-председател...
21. Арт визитки от blog.bg - kushel
2. Как оправих България
3. Как да си оправим държавицата
4. Антикризисни мерки
5. 12 макроидеи за промени в държавата ни.
6. Ако бях премиер
7. Не четете този постинг
8. По банкета на куц крак
9. Mоите 5 идеи да излезем от кашата.
10. Заедно можем да променим България
11. Десет неща
12. Как да се оправи държавата ли?
13. Как измъкнах България от калта, когато управлявах #stoineff
14. Бъдещето... помоему
15. Искам
16. Как да се подобри икономическото състояние на България ако зависеше от мен... (от hristo27)
17. Президент за един ден :))
18. 5 позитивни идеи за развитието на България
19. Да започнем от себе си
20. Ако бях министър-председател...
21. Арт визитки от blog.bg - kushel