Постинг
08.07.2015 19:02 -
Батулия - върховете Джуренец, Високата чукла, Рединска китка - Своге
Намислих този последен "епизод" от раннолетния ми "сезон" около Искърския пролом, гледайки картата на Западна Стара планина. Впоследствие маршрутът се оказа пълен с изненади, но за късмет този път не бях сама, така че изобщо не ми мигна окото :)
Идеята бе да тръгнем отново от Батулия, но този път покрай Кръстешката река, да се качим на Високата чукла и оттам да хванем на запад, по билото южно от Лесков дол и да слезем към Своге. Поради грешка в навигацията като бонус изкачихме и връх Джуренец. Като последовател на мечопуховската философия, това още повече увеличи възтогра ми!
И така, на 5 юли тръгнахме трима: аз, Юри и Сашо, с влака до Реброво и после - с маршрутката до Батулия. В 9:40 ч. стартирахме по пътя вляво от партизанския паметник. След 12 мин. вляво се показа голямата площадка с паметника на майор Томпсън (в момента само с постамент) и хубава чешма.
Продължихме напред (на север), трасето изглеждаше малко като лунен пейзъж...
Скоро пътят започна да изчезва в коритото на реката и да се появява пак на десния й бряг през няколко десетки метра. Тъй като водата не беше много, слизахме, минавахме през камънака и се качвахме обратно без особен проблем.
В 10:05 подминахме мост с отбивка на пътя вдясно, а нашият стана съвсем мижав. В 10:20 ч. подминахме още една чешмичка, с обрасли пейки и масичка до нея.
Цялото слизане до коритото и качване обратно на пътя ни отне малко от скоростта, но се минаваше без проблем. След около час (11:20) подминахме отбивка вдясно, с табела, на която може би е пишело "Марина мъртвина":
По-нататък по нашето трасе се появиха знаци, че пътят е затворен...
Ние обаче си продължихме. След 12 ч. се наложи да се проврем през серия паднали на пътя високи дървета:
На долната снимка се вижда как пътят се появява отново до коритото на реката (горе вдясно):
Към 12:18 ч. подминахме много стара къща...
Нататък пътят вече се изкачи високо на левия бряг на реката и ходенето по коритото приключи.
Малко преди 13 ч. стигнахме до кръстопът: трябваше да продължим нагоре към билото, но пътят там ставаше много обрасъл. Широк горски път идваше отдясно наляво. Наляво предполагах, че е връх Кръстец, а надясно - Джуренец. Gps-ът на този етап взе да бърка посоките, пречеше му високата гора. Реших да хванем надясно, но след няколко минути установихме, че слизаме. Докато се съберем, за да решим дали да се връщаме, стигнахме друг разклон и хванахме от него път право нагоре по реброто на Джуренец:
На открито машинката "проработи" отново и видях, че правим по-голяма обиколка, отколкото си мислех.
След 40 минути геройко изкачване, в 13:50 ч., за моя най-голяма радост, стъпихме на връх Джуренец (1397 м):
Ето ме и мен на върха, с връх Чукава зад гърба ми:
И малко гледки от Джуренец - на юг:
На изток - връх Чукава, първенецът на Голема планина:
И по-назад - масивът на Мургаш:
Без да се бавим, слязохме на разклона на главния билен път и хванахме негоре към Високата чукла:
Това е долът на юг от чуклата, по който трябваше да излезем, ако на разклона бяхме продължили направо. Така и не разбрах дали е проходим...
Вдясно пред нас се показа Лесковият дол и извисяващият се над него връх Издремец:
А по-назад вдясно - Ржана планина, с голямата Козница:
Към 14:30 бяхме на Виоската чукла. Компанията ми не искаше да позира за снимка...
Въпреки закъснението смятах, че имаме достатъчно време да минем останалия маршрут. Нали затова бях избрала дълъг ден и връщане с късен влак. След Високата чукла подсякохме Бранската чукла и направихме почивка за обяд под сянката на една бука. Към 15:10 ч. продължихме напред, подминавайки разклона за Кръстец, после спускайки доста стръмно през гората. С едно леко изкачване излязохме в махалата Преслап, където отново имаше хубави гледки във всички посоки:
Там има и параклис "Св. Мария Магдалина", но е в частен двор...
Още един поглед към пръснатите къщи по склона на юг от нас:
Любимият ми вид пътища: по било, по равно и с гледки :)
И може би последен поглед назад, към Козница:
Около 16 ч. поехме на последното леко изкачване към вр. Рединска китка:
Поглед назад към Издремец, извисяващ се величествено отляво на Лесков дол:
Към 16:30 стигнахме разклона за Рединска китка и оттам се отбихме за 15-ина минути до самата нея. Китката, това са няколко много високи дъба:
Освен великолепните дървета и този стар оброчен кръст в къпинака, на мястото явно в момента се строят дървени навеси...
Като се върнахме на нашия път, направихме още една малка почивка и към 17 ч. продължихме с голямото слизане. На поляните край пътя огромни китки равнец като че ли се опитваха да съперничат на дървесните!
Срещу нас вляво стърчеше връх Могилата от Малата планина, с двете антени:
А вдясно в маранята се извисяваше планината Понор:
Подминахме някакви стари антени...
И заслизахме към вр. Могилата, последен на нашето било:
Край него има два нови кръста и няколко маси с пейки под буките...
Успяхме да хванем пряката пътека вляво от масите за пикник и се заспускахме стръмно надолу - през поляни, гора, обрасли дворове... Пред нас се показа и река Искър:
Към 18:15 ч. стръмното сюркане през махала Текьова нива приключи на шосето, точно при пътната табела за град Своге. Тръгнахме на север, подминахме ВЕЦ Прокопаник и отбивката от Лесков дол. Питахме първите хора, които видяхме, как да идем до спирка Орлин и се оказа, че е трябвало да минем по бента на ВЕЦ-а. Тъй като искахме да минем и през някакъв магазин, накрая изтрамбовахме шосего до центъра на Своге. Жегата през последните часове ни беше поизпила, водата ни беше свършила (чешма не видях никъде следобеда, може би трябваше да си изпрося от някой двор в махалата Преслап). В 19:05 стигнахме гарата, вече заредени с вода и с бира, и зачакахме влака в 20 ч. за София. Настъпилите най-сетне юлски жеги определено не са най-подходящи за тези части на планината, но отново се прибрах доволна - за мен всяка частица новопридобит опит е особено ценна.
Идеята бе да тръгнем отново от Батулия, но този път покрай Кръстешката река, да се качим на Високата чукла и оттам да хванем на запад, по билото южно от Лесков дол и да слезем към Своге. Поради грешка в навигацията като бонус изкачихме и връх Джуренец. Като последовател на мечопуховската философия, това още повече увеличи възтогра ми!
И така, на 5 юли тръгнахме трима: аз, Юри и Сашо, с влака до Реброво и после - с маршрутката до Батулия. В 9:40 ч. стартирахме по пътя вляво от партизанския паметник. След 12 мин. вляво се показа голямата площадка с паметника на майор Томпсън (в момента само с постамент) и хубава чешма.
Продължихме напред (на север), трасето изглеждаше малко като лунен пейзъж...
Скоро пътят започна да изчезва в коритото на реката и да се появява пак на десния й бряг през няколко десетки метра. Тъй като водата не беше много, слизахме, минавахме през камънака и се качвахме обратно без особен проблем.
В 10:05 подминахме мост с отбивка на пътя вдясно, а нашият стана съвсем мижав. В 10:20 ч. подминахме още една чешмичка, с обрасли пейки и масичка до нея.
Цялото слизане до коритото и качване обратно на пътя ни отне малко от скоростта, но се минаваше без проблем. След около час (11:20) подминахме отбивка вдясно, с табела, на която може би е пишело "Марина мъртвина":
По-нататък по нашето трасе се появиха знаци, че пътят е затворен...
Ние обаче си продължихме. След 12 ч. се наложи да се проврем през серия паднали на пътя високи дървета:
На долната снимка се вижда как пътят се появява отново до коритото на реката (горе вдясно):
Към 12:18 ч. подминахме много стара къща...
Нататък пътят вече се изкачи високо на левия бряг на реката и ходенето по коритото приключи.
Малко преди 13 ч. стигнахме до кръстопът: трябваше да продължим нагоре към билото, но пътят там ставаше много обрасъл. Широк горски път идваше отдясно наляво. Наляво предполагах, че е връх Кръстец, а надясно - Джуренец. Gps-ът на този етап взе да бърка посоките, пречеше му високата гора. Реших да хванем надясно, но след няколко минути установихме, че слизаме. Докато се съберем, за да решим дали да се връщаме, стигнахме друг разклон и хванахме от него път право нагоре по реброто на Джуренец:
На открито машинката "проработи" отново и видях, че правим по-голяма обиколка, отколкото си мислех.
След 40 минути геройко изкачване, в 13:50 ч., за моя най-голяма радост, стъпихме на връх Джуренец (1397 м):
Ето ме и мен на върха, с връх Чукава зад гърба ми:
И малко гледки от Джуренец - на юг:
На изток - връх Чукава, първенецът на Голема планина:
И по-назад - масивът на Мургаш:
Без да се бавим, слязохме на разклона на главния билен път и хванахме негоре към Високата чукла:
Това е долът на юг от чуклата, по който трябваше да излезем, ако на разклона бяхме продължили направо. Така и не разбрах дали е проходим...
Вдясно пред нас се показа Лесковият дол и извисяващият се над него връх Издремец:
А по-назад вдясно - Ржана планина, с голямата Козница:
Към 14:30 бяхме на Виоската чукла. Компанията ми не искаше да позира за снимка...
Въпреки закъснението смятах, че имаме достатъчно време да минем останалия маршрут. Нали затова бях избрала дълъг ден и връщане с късен влак. След Високата чукла подсякохме Бранската чукла и направихме почивка за обяд под сянката на една бука. Към 15:10 ч. продължихме напред, подминавайки разклона за Кръстец, после спускайки доста стръмно през гората. С едно леко изкачване излязохме в махалата Преслап, където отново имаше хубави гледки във всички посоки:
Там има и параклис "Св. Мария Магдалина", но е в частен двор...
Още един поглед към пръснатите къщи по склона на юг от нас:
Любимият ми вид пътища: по било, по равно и с гледки :)
И може би последен поглед назад, към Козница:
Около 16 ч. поехме на последното леко изкачване към вр. Рединска китка:
Поглед назад към Издремец, извисяващ се величествено отляво на Лесков дол:
Към 16:30 стигнахме разклона за Рединска китка и оттам се отбихме за 15-ина минути до самата нея. Китката, това са няколко много високи дъба:
Освен великолепните дървета и този стар оброчен кръст в къпинака, на мястото явно в момента се строят дървени навеси...
Като се върнахме на нашия път, направихме още една малка почивка и към 17 ч. продължихме с голямото слизане. На поляните край пътя огромни китки равнец като че ли се опитваха да съперничат на дървесните!
Срещу нас вляво стърчеше връх Могилата от Малата планина, с двете антени:
А вдясно в маранята се извисяваше планината Понор:
Подминахме някакви стари антени...
И заслизахме към вр. Могилата, последен на нашето било:
Край него има два нови кръста и няколко маси с пейки под буките...
Успяхме да хванем пряката пътека вляво от масите за пикник и се заспускахме стръмно надолу - през поляни, гора, обрасли дворове... Пред нас се показа и река Искър:
Към 18:15 ч. стръмното сюркане през махала Текьова нива приключи на шосето, точно при пътната табела за град Своге. Тръгнахме на север, подминахме ВЕЦ Прокопаник и отбивката от Лесков дол. Питахме първите хора, които видяхме, как да идем до спирка Орлин и се оказа, че е трябвало да минем по бента на ВЕЦ-а. Тъй като искахме да минем и през някакъв магазин, накрая изтрамбовахме шосего до центъра на Своге. Жегата през последните часове ни беше поизпила, водата ни беше свършила (чешма не видях никъде следобеда, може би трябваше да си изпрося от някой двор в махалата Преслап). В 19:05 стигнахме гарата, вече заредени с вода и с бира, и зачакахме влака в 20 ч. за София. Настъпилите най-сетне юлски жеги определено не са най-подходящи за тези части на планината, но отново се прибрах доволна - за мен всяка частица новопридобит опит е особено ценна.
Какво знаем за COVID-19
гр. ЕТРОПОЛЕ-вр. СВЕТИ АТАНАС-хижа СТРАЖ...
ОБЩИ ПРИРОДНИ ЗАКОНИ С КРИТИКА КЪМ КВАНТ...
гр. ЕТРОПОЛЕ-вр. СВЕТИ АТАНАС-хижа СТРАЖ...
ОБЩИ ПРИРОДНИ ЗАКОНИ С КРИТИКА КЪМ КВАНТ...
Следващ постинг
Предишен постинг
За съжаление пътят за с. Кръстец миналото лято го отнесе наводнение, причинено от сечта на гората. Сега се ползва високия път от разклонението още в с. Реброво, който води на високите махали и след тях на с. Кръстец.
Ще Ви предложа един много красив преход от с. Бакьово. Тръгва се по долината на р. Елешница и в дясно се поема към Локорския връх. Има и друго отклонение за вр. Драгуната. Ако се пропусне разклонението долу при рекаата и се продължи се стигаа до друг бисер, старият път от Ябланица за с. Локорско.
Софийският Балкан - Голема и Мала планина - е по-голям по площ от Витоша и много по-заплетен. Но да се ходи сред тези безкрайни ридове и деретини си заслужава.
Радвам се, че сте били и на оброка на Рединската китка, а после на новия в началото на рида Редина.
Коста
цитирайЩе Ви предложа един много красив преход от с. Бакьово. Тръгва се по долината на р. Елешница и в дясно се поема към Локорския връх. Има и друго отклонение за вр. Драгуната. Ако се пропусне разклонението долу при рекаата и се продължи се стигаа до друг бисер, старият път от Ябланица за с. Локорско.
Софийският Балкан - Голема и Мала планина - е по-голям по площ от Витоша и много по-заплетен. Но да се ходи сред тези безкрайни ридове и деретини си заслужава.
Радвам се, че сте били и на оброка на Рединската китка, а после на новия в началото на рида Редина.
Коста
Вярно казват, че апетитът идвал с яденето. Ще гледам да се възползам от препоръките ти :)
цитирай