Трите точки в заглавието са заради един казус, на който юристите и социалните експерти в МО трябва да дадат отговор, за да не се стига до поговорката „Който каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи”.

В Благоевград на среща с военнослужещи от тамошното военно формирование, според съобщението на Пресцентъра на МО, министърът на отбраната Велизар Шаламанов казал „Няма окончателно решение, свързано с ранното пенсиониране на военнослужещите.” От тук идват и трите точки в заглавието.

Според мнението на експерти, изразено по време на същата дискусия през есента на 2012 г., военнослужещият няма нищо общо с ранното пенсиониране. Възможностите за ранно пенсиониране у нас са уредени в Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Те са за работилите първа и втора категория труд. Там военнослужещите не са споменати поради това, че те не влизат в т.нар. категорийни работници.

Друг е въпросът, че, не от вчера или от днес, има натиск военнослужещите да бъдат вкарани в графата на т.нар. категорийни работници, т.е. те и останалите им колеги от МВР и спецслужбите да излязат от чл. 69 на КСО. Тогава въвеждането на възраст, като изискване за придобиване право на пенсия, е неминуемо. Точно това би трябвало да бъде печелившата позиция на МО, ако не иска промени в кодекса. При военнослужещите няма място за понятието „ранно пенсиониране”. Те просто придобиват право на пенсия при определени условия, регламентирани в сегашния текст на чл. 69 от КСО, които са пряко свързани и с всички ограничения, които Законът за отбраната и Въоръжените сили налага на хората с пагони.

Добре е да се разбере от политиците, експертите и от онези слоеве от обществото, които са настроени негативно към армията, че законите у нас не са сами за себе си. Евентуалното утежняване на режима за пенсиониране на военнослужещите, би трябвало да се съпроводи паралелно с изменения и допълнения на Закона за отбраната и Въоръжените сили, които да приравнят воннослужещите по права и свободи с категорийните работници, в която група искат да ги вкарат синдикатите например.

Хубавата новина от Благоевград е, че все пак, макар и със закъснение повече от месец, министърът на отбраната Велизар Шаламанов е поискал от министъра на труда и социалната политика Йордан Христосков на всички срещи, на които се обсъжда темата с промяната на ранното пенсиониране на военнослужещите да присъстват експерти от Министерството на отбраната. „Ще настоявам да се работи по реалистични варианти, които да бъдат обосновани, за да се защитят интересите на военнослужещите, съобразно опита в страните от Европейския съюз“, заявил министърът на отбраната Велизар Шаламанов, цитиран от Пресцентъра на МО. По думите му, на този етап въпросът е по-скоро на експертно ниво.

Другата хубава новина е, че министър Шаламанов не подкрепя отпадането на т.нар. 20 заплати. „На въпрос, свързан с изплащането на 20-те заплати при пенсиониране, министърът на отбраната заяви, че неговото мнение е, че те не трябва да отпадат.”, съобщава Пресцентърът на МО. Тук също има едно неразбиране. Първо, заплатите не винаги са 20. И второ – условието за получаването им не е пенсиониране на военнослужещия. Законът за отбраната и Въоръжените сили е много ясен в това отношение: „При освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.” Не след всяко освобождаване от военна служба следва пенсиониране и както личи от текста става дума за обезщетение. Законодателят е преценил, че военната служба оказва определен негативен ефект върху военнослужещия, за да му предвиди обезщетение. Заобикалянето на този факт, т.е. неспоменаването на думичката „обезщетние”, води до неправилното мнение, че става дума за привилегии на военнослужещите, което съвсем естествено създава настроения сред обществото.

Да се върнем към повода за създаденото напрежение, което предизвика реакцията на полицаите и недоволството сред военните. Дори бе поискана оставката на социалния министър. Вярно е, че Европейската комисия прие пакет от препоръки за бюджетни мерки и икономически реформи за преодоляване на кризата и стимулиране на растежа. Препоръките са специфични за всяка страна, като отчитат конкретната ситуация в държавите-членки и дават насоки на всяка държава как да увеличи потенциала си за растеж, конкурентоспособността си и създаването на работни места през 2013-2014 г. Като цяло, те представляват амбициозен план за икономически реформи в ЕС.

Втората от седемте препоръки за България през периода 2013-2014 г. е ”Да премахне постепенно възможностите за ранно пенсиониране, да въведе една и съща законово установена пенсионна възраст за мъжете и за жените и да прилага активни политики по заетостта, които да позволят на по-възрастните работещи да останат по-дълго на пазара на труда. Да въведе по-строги критерии и механизми за контрол при отпускането на пенсии за инвалидност, така че да се ограничат ефективно злоупотребите.”

Както стана ясно от думите на социалния министър Йордан Христосков, експертите от Консултативния съвет за оптимизиране на осигурителната система са решили, че ранното пенсиониране се отнася и за военните и полицаите. На което, вече стана известно, от всички министри в кабинета „Близнашки” се възпротиви единствено вътрешният. И още едно мнение, макар и по-общо. То е на бившия министър на труда и социалната политика д-р Хасан Адемов, който не е по-малък експерт по въпросите на осигурителната система: „Такива предложения за изравняване на възрастта за пенсиониране между мъжете и жените, за преосмисляне на ранното пенсиониране, мерки във връзка с намаляване на инвалидните пенсии – тези предложения на ЕК са традиционни, но основното им изискване е да има финансово стабилна , устойчива и адекватна пенсионна система”.