Религия аз имам си своя,
човек един е Богът мой жив,
олтар в себе си ще му устроя –
огнище на любов и свят красив.
С ореол обви го почитта ми,
във молитвите ми е сърцето,
остана най-велик в рода ми,
извечен и издигнат до небето.
Той самият е върхът човешки
и на Свободата е Апостол;
на борбата в часовете тежки
бе Левски народен спасител.
Кръстьо, с черната душа подлецът,
защо ли между хора се роди
и на наш’та нация венецът
с гнусната си подлост той уби!
Между светците Дяконът е пръв –
на делото е всичко свое дал
без жал дори живот, любов и кръв
и наш’та свобода бе той мечтал.
Роди се в робство, но не стана роб
истинският този Бог потайнствен,
намери рано земния си гроб,
но в душата ми ще е безсмъртен.
Звезда никога в сянка не е –
тъй както моята горе блести,
и най-ярък е пламъкът неин
всред небесните други звезди.
Черен гологан..
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 669 Не свързани мисл...