Андрей Пионтковски, Радио „Свобода“

Работата на бъдещите историци (и на трибунала в Хага) е да удостоят инициаторите на Четвъртата световна война, която е предизвикана като отмъщение за загубата на Третата (студена война), чиято начална дата еднолично обявиха (20 февруари 2014 г.), с медалчета "За анексирането на Крим." През всичките тези четири и половина години нищо в плана на тази война, която отприщи режимът на Путин срещу омразния му Запад и особено срещу САЩ, не се е променило: отстъпвайки на противника във всичко (икономически, на всички нива на евентуална военна ескалация на конфликта), той му 

обяви психологически дуел, 

за да го принуди да отстъпи и да капитулира,  шантажира го със смъртоносни ядрени удари по  милиони хора,  по свои и чужди граждани. Както руският президент каза: "Оставете да опитат известен брой (украински) войници да стрелят по свои хора ..., на чиято страна сме ние, но не пред тях, а зад тях ... Нека се опитат да стрелят по жени и деца. И тогава ще видя кой от тях ще отговори на такава заповед в Украйна."

Тази идея узрява през есента на 2013 г., когато Барак Обама зачеркна всички "червени линии" в Сирия след трика на Путин и Башар Асад с "химическо разоръжаване". Световната общественост в лицето на списание "Форбс" след това възхваляваше Путин, като правилно отбелязва, че "Обама е проявил слабост, докато Путин е действал решително на международната сцена". Сделката между Лавров и Кери за "химическо разоръжаване на Сирия" в Мюнхен бе начало на предстоящата Четвърта световна война.

Необходимо е обективно да се оцени ролята на Обама. Той и Джон Кери, който ръководи Държавния департамент тогава, носят огромна отговорност за трагичната съдба на Сирия. През 2014 г., в разгара на кремълската еуфория за "Руския свят" и реална заплаха от разрастване на агресията по посока на балтийските страни, Обама извърши необходимите действия, които в такава ситуация се изискват от един президент на САЩ и лидер на свободния свят. Срещата на върха на НАТО през септември в Уелс потвърди непоклатимото единство на всички участници в  Алианса, като се взе решение да се създадат съвместни оперативни групи с повишена бойна готовност в случай на нападение от страна на Русия на някои от тях. Ден по-рано Обама беше на държавно посещение в Талин, където каза точно тези думи, които се очакваха от него в Балтийските страни: "Защитата на Талин, Рига и Вилнюс не е по-малко важно за нас, отколкото защитата на Берлин, Париж и Лондон. Вие вече веднъж сте загубили своята независимост .. С НАТО вие повече никога няма да я загубите отново."

На срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 бяха предприети допълнителни стъпки в същата посока - увеличаване на постоянното присъствие на войски на Алианса на територията на балтийските държави и Полша, като бе съгласуван план за прехвърлянето на още по-големи военни подразделения, ако се наложи. Изглежда пред Запада вече не стоеше въпросът: "Готови ли сте да умрете за Нарва?", пренасочвайки го в обратна посока - към Кремъл. Но очевидно не така мислеха ветераните от съветските и руските специални служби. Сред тях е и един бивш майор от Дрезденската резидентура. Вероятно ветераните от специалните служби - особено същият този бивш майор - знаеха повече от записаното в протоколите от срещите на високо равнище на НАТО. ... Беше август 2016 г., президентската кампания в САЩ беше в разгара си. Конгресът на Републиканската партия се готвеше за триумфална победа на своя кандидат. Шефът на предизборния му щаб, уважаван джентълмен, който носеше едно много скъпо яке, предпазливо защитаваше в проекта на партийната програма всички формулировки за подкрепата на Украйна в нейното противодействие срещу руската агресия. Тогава той още не беше осъзнал, че след две години ще получи присъда, която дълго време ще излежава в американски затвор.

Но ние няма да го безпокоим, а ще се върнем към основната тема на нашата история - това, което е замислено в 

кремълския сценарий за Четвъртата световна война

 Успехът в тази война, който е един вид знаме на победата над Райхстага, е елиминирането на член 5 от Устава на НАТО, отказът на страните от НАТО да изпълнят задълженията си по колективната отбрана на страна - жертва на агресия. Този отказ ще бъде повратно събитие с историческо значение: това ще означава край на НАТО, край на САЩ като световна сила и гарант за сигурността на Запада, както и пълна политическа доминация на Русия на Путин, не само в границите на "Руския свят", но на целия европейски континент.

За да бъде елиминиран член 5-и, е достатъчно е да бъде преформатирано мисленето само на няколко души в нужната посока. И още по-точно, самоа на един човек - американският президент. Ако тази цел бъде постигната, всички съществени фактори на военната мощ на САЩ (огромен военен бюджет, ядрени арсенали, самолети, невидими самолети, огромния арсенал от най-съвършени конвенционални оръжия) губят всякакъв смисъл и значение.

Как този отказ от член 5-и би могъл да изглежда, демонстрира по време на предизборната кампания външнополитическият гуру на кандидата за президент Доналд Тръмп - Нют Гингрич, който нарече Естония "предградие на Санкт Петербург, за което той не е готов да воюва в евентуална ядрена война с Русия." Чудя се кой сложи в устата Гингрич  и съответно в ушите на Тръмп тази толкова изкусна фраза, свързваща органично елементи на ядрен шантаж от страна на Кремъл? Между другото, по едно време Гингрич бе горещ привърженик на членството на балтийските страни в НАТО, при все че тогава все още няма, както изглежда, толкова дълбоки познания за географското им положение.

Както и да е, операцията "Трампнаш“ се превърна в неразделна част от Четвъртата световна война, нещо повече  - зададе основната посока, постигна желания успех. Нека се опитаме да оценим резултатите от днешна гледна точка. Те са изключително противоречиви. Операцията тотално се провали - във всичките й аспекти, освен в един, който е изключително важен за Кремъл.

Затова нескритият триумф на внука на Молотов, който си позволи да прекъсне заседанието на Държавната Дума, съобщавайки за победата на Тръмп на президентските избори,  и последвалото празнично отбелязване на успеха му с шампанско от страна на руските депутати, съвсем на бяха без основание. След два месеца президент на САЩ официално щеше да стане човек, чиито външнополитически послания перфектно пасваха на желанията на Кремъл. Президентът на САЩ наистина е много влиятелен служител. Но САЩ е развита демокрация, с многостепенна система на проверки и баланси. Републиканците разполагат с мнозинство в Конгреса, но значителна част от членове на Републиканската партия в Конгреса се противопоставят решително на путинофилските  фантазии на Тръмп, въпреки че те все още са готови да го подкрепят по много други въпроси.

Толкова единодушната позиция на демократите срещу Кремъл пък до голяма степен се дължи на вътрешнополитически съображения. Основният враг за тях е Тръмп, а не Путин. Странната путинофилия на Тръмп – това е  уязвимото му място, а те съзнателно и безмилостно го удрят директно в слънчевия сплит. В резултат на това американският естаблишмънт излезе с консолидирана позиция по отношение на Русия на Путин, а Тръмп не може да направи нищо срещу нея. В последствие Конгресът прие почти единодушно един жесток пакет от санкции срещу Кремъл. Такива са настроенията и нагласите не само в Конгреса, но и в администрацията на Тръмп.

Но има една област, която е много важна за плановете на Москва, в които една дума на американския президент, независимо от положението на други американски фигури или институции, го прави най-важният военен и политически фактор. Това е 

личното отношение на американския президент към НАТО и член 5-и от неговата харта

 За балтийските страни гаранциите на НАТО на практика са еднозначни с гаранциите на Съединените щати. А гаранциите на САЩ са гаранциите на американския президент. Само президентът може да нареди използването на американска военна сила, за да отблъсне агресията срещу държава-членка на НАТО. И нито Конгресът, нито кабинетът, нито президентската институция ще могат да го принудят да действа, ако по някаква причина избере да не действа. Е, може би тогава той ще бъде обвинен, че не е изпълнил задълженията си на държавен глава, но през това време всяка една страна, членка на НАТО, може да бъде окупирана.

Военната подкрепа на Запада при отблъскването на възможна руска агресия в Балтийските държави е гарантирана през  2003 г. практически само от един човек. И това първо е Джордж Буш, а след това - Барак Обама. Сега този човек се казва Доналд Тръмп, но вече повече от две години той прави всичко, за да подкопае доверието в тази гаранция. Говоренето за "Остаряващият НАТО" и "Естония като предградие на Санкт Петербург" определи тона на антинатовския курс на Тръмп по време на предизборната кампания. Като действащ президент той досега  не е проронил и дума за поемане на ангажимент към спазването на член 5-и от хартата на НАТО. За това пък десетки пъти  заплаши, че при определени обстоятелства той не би изпълнил съюзническите си задължения. Заради това той даже сътвори мита (вероятно поради невежеството си и свое убуждение) за някакъв "бюджет на НАТО", за който американските съюзници не плащат достатъчно. В действителност няма "бюджет на НАТО", а става дума за част от военните разходи, които отделят от своя бюджет страните членки на Алианса, които много преди Тръмп са се договорили тези вноски пропорционално да се увеличават. И графикът на това увеличение се спазва. Ho това не е важно за Тръмп - най-важното за него е постоянно и неуморно да подкопава психологически и политически гаранциите за сигурност на новите страни-членки на НАТО. 

И няма никакво значение дали Тръмп прави това по свое собствено "разбиране" или под въздействието на нечии постоянни препоръки. Апотеоз на коварното му 

предателство към съюзниците от НАТО

 беше скандално интервю, дадено на придворния журналист Тък Карлсон на третия ден след историческата среща с Путин в Хелзинки. Не беше ли тогава осенен Тръмп от мисълта за "агресивните черногорци", които непременно ще вкарат НАТО в световна война?

Това интервю предизвика шок не само сред източните, но и сред всички европейски съюзници на Съединените щати в НАТО. Отговорните политици в Германия за първи път сериозно започнаха да говорят за възможността за придобиване на ядрено оръжие. Като друг вариант бе обсъдено да се формира общ европейски (англо-френски) възпиращ фронт с участието на Германия в неговото финансиране. Политиците в Европа разбраха, че с такъв американски президент няма американски гаранции за сигурност. А в Москва се убедиха, че никога няма да има по-удобен човек в Белия дом в случай на кампания на "любезни зелени човечета" в Балтийските държави.

Денят на провала на операцията "Тръмпнаш" е 15 юли 2018 г. На сцената в Хелзинки, пред гражданите на града и целия свят, се появиха двама души - един много малък и един много голям. Това е илюстрация в учебник по психопатология на междуличностна  комуникация. Но нито един от милионите телевизионни зрители не е имал съмнение кой от двамата е доминантният самец и кой е в сериозна психологическа зависимост от него. Това беше 

денят на позора за Америка и денят на политическата смърт на Доналд Тръмп

 Животът след смъртта ще продължи още няколко месеца след 6 ноември, време, необходимо технически да бъде подготвено искането за  импийчмънт на президента от новия състав на Конгреса. Тези месеци ще бъдат много драматични не само за Съединените щати. Москва най-накрая ще осъзнае, че е започнало вече обратно летоброене за управлението на Доналд Тръмп, затънал в сериозни проблеми в Белия дом. Заедно с него ще си отиде завинаги и така желаният шанс за „победа“ в  Четвъртата световна война. Какви ли действия могат в този момент да предприемат в бункера на Кремъл?

Превод: Faktor.bg

logoreq vsledstvie na sbyrkan misloven model. sori za majmujnicatza, ot ofisa v nemsko.

i"Istina" v nesvyrzanite iqvleniq na razni pionki nqma. Vseki znae, 4e podobni propagandni psevdoanalizi sa otzhivelica. Obgraden sym s umni hora (evropejci) koito se nadsmivat nad evtinata antiruska retotika, sponsorirana ot USA. Kakto kazah, ima ne6to mnogo sbyrkano- tova 4e "evropejskite" politici vse op6te obsluzhwat interesite na USA e naj-trevozhnoto i vodi do tezhki za Evropa posledtviq.

Не американците и не европейците водят антируска реторика а именно руснаците водят антиамериканска и антиевропейска риторика. Може би трябва да ти припомня някои факти - Абама ЧМО, Гейропа, Можемповторить, США в радоактивная пепель и тд и тд. Може би това са благопожелания, недобре разбрани от нас, европейците? Нима не виждаш и не разбираш, че днешна Русия избуя невиждана омраза към целия Свят, към Запада, САЩ? И това не е от вчера а от 100 години насам. Умишленото сатанизиране на Щатите и ЕС, да не говорим за Украйна, е задача номер едно на всички официални руски медии, вменена от задкулисните путински съветници, които са чисти фашисти - като Александър Дугин, например. Трябва да страдаш от изострена форма на дебелоочие за да твърдиш обратното.