Прочетен: 2708 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2018 22:27
Чешмата със слънцето, известна още като Чешмата на султана (Султан Мехмед Чешмеси) е построена през 1836 на мястото на днешния централен площад “Независимост”. Тя е изградена в чест на султана, възстановил Варна. Намирала се е срещу конака, за който вече писах в блога си. По време на руско – турската война от 1828 до 1829 и обсадата на Варна през 1828 старата варненска крепост Ески кале била разрушена, а повечето жилищни сгради, църкви и джамии са сринати от руската обсадна и корабна артилерия. При оттеглянето си през 1830 руснаците разрушават също и средновековната крепост Кале ичи. Непокътната останала само цитаделата Барутхане. През 1832 – 1837 по времето на Султан Махмуд ІІ крепостта била възстановена и разширена на север и запад. Наричала се Йени кале (новата крепост). Изградени са казарма, военни складове, хамбари и военна болница. Чешмата представлява монументален паметник. Тя била изградена от мрамор и имала три чучура. В горната лицева част майсторите чешмари изобразили лъчи на изгряващо слънце. Самата чешма била обърната на изток, откъдето изгрява слънцето. На самия връх е поставена мраморна Тугра – монограм на Султан Махмуд ІІ. Чешмата със слънцето била под закрилата на Варненското археологическо дружество. Братята Шкорпил я наричат “мраморната чешма с хубави архитектурни украшения”. Дружеството иска през 1918 от Общината чешмата да се премести в съседната градска градина. През 1925 обаче е взето друго решение и чешмата била преместена в Морската градина в района на днешния алпинеум. Там тя става известна като “чешмата на въздишките”, защото се намирала до известното мостче на въздишките. Около нея били поставени красиво изработени каменни колони и саксии за цветя, дело на варненския скулптор Васил Ставрев. Мястото става любимо и посещавано от ученици и влюбени двойки. В алпинеума чешмата престояла цели 33 години. За съжаление през 1958 другарите разрушили чешмата заради мраморния материал. Така тя била безвъзвратно загубена. От нея били запазени само две плочи с калиграфски надпис на арабица.