на тези, чиито постинги продължаваме да четем,
с вълнение и стаена болка, чиито стихове, разкази,
мъдри слова, споделени моменти... 
не можем да забравим... 



Спомних си днес нещо прочетено в блога на моя приятел 
и наш съблогър Васил Венински...
... Когато човещината бе повечко...
"За романтичните времена на Блога, когато надделяваше
 човещината... Не че всичко беше приказка, но наред
 със своите лични интереси  и приоритети намирахме
 време и за някои общи идеи и радости..."

Тези думи на Васко Венински ме върнаха няколко
години назад... в началото... тогава наистина беше
различно... заедно се радвахме, страдахме, обичахме,
споделяхме... беше някак по-светло и по-топло, по-истинско.
Празнувахме месеците и годините, броят на гласовете
и посещенията, отбелязвахме кръглите цифри с песни,
стихове, виртуални почерпки... спонтанно, топло и от сърце.
И днес имаме своите моменти... и в радост, и в болка,
имаме своите виртуални приятели и читатели... е, появиха се 
и недоброжелатели... почти всички блогове имат модерация...
и това може би неволно ни връща към доброто старо време...
когато човещината беше повечко...

  

Посвещавам този постинг на тези наши приятели,
които вече ги няма не само в блога... които през
изминалите няколко години напуснаха този свят...
и силно се надявам да са на по-добро място...
които оставиха незаличими следи в блоговото
пространство и в сърцата ни...
Няма определен ред на спомените, няма значение
кой ще е първи и кой - последен...
те всичките могат да бъдат първи... в незабравата...
............................

Поклон пред първия, на който спря погледът ми
в "Любими"... Дълбок поклон пред тези, с които
съм отново в спомените днес... и ги срещам с вас,
които ще спрете на моята страница...

РУМЕН РОМАНОВ


romanov.blog.bg/

Обичам да чета разказите на Романов, понякога се връщам
отново и отново... силни, вълнуващи, твърде човешки... 
Творбите му са невероятни, докосването до неговия свят -
истинско преживяване... Прекрасен разказвач !
Майстор на късия разказ с неочакван край...  Невероятен !
*
Из  "Кана лимонада"
... Нищо повече не чух. Усетих се как тичам по улиците. Сградите
прелитаха като размазани картини покрай мен. В очите ми щипеше.
Опомних се едва когато стигнах задъхан пред дома.
На алеята тъкмо спираше бял Форд. Тате излезе тържествено
от него. Поизправи рамене, гърбът му изпука. Поех с облекчение
дъх. После се засилих, метнах се на врата му и паднахме
на моравата. Скоро се показа мама и оповести времето за вечеря...
... Днес, двайсет години по-късно, никога не спирам колата си пред
къщата. Мисля си, че ако синът ми порасне без да се е научил
да ме разбира, това ще ме убие. И се надявам за него да бъда
също толкова важен, колкото беше моят баща. И че в него няма
да се влюбват жени, на които няма да може да отговори
със същото. И че няма да живее в измислица. И че дори да се
случи да боядиса нечия ограда или да препокрие покрив,
най-много да изпие кана лимонада и да се прибере в дома си.
 Силно го вярвам!

Р. Романов

romanov.blog.bg/izkustvo/2011/09/02/kana-limonada.812386

12.01.2012 06:39 - Производни на любовта
последният постинг на Романов
romanov.blog.bg/izkustvo/2012/01/12/proizvodni-na-liubovta.881189



Когато младите умират...
   ЯВОР КИРИЛОВ


jwk.blog.bg/

Явор често посещаваше блога ми, беше го избрал
в "Любими " - така ме заинтригува и написаното от него...
Прочетох всичко... постингите му разкриваха по оригинален
своеобразен начин богатата душевност на един млад човек,
преминаващ през реалността по тънката нишка на фантазия,
философия, истина... търсейки себе си. 
И до днес не мога да повярвам, че го няма... 

Из "Доживотна любов"

"Желая вярата да летя. Желая да прелетя в дъгата да се слея
с нея подобно на твоите ангели. Знам че мога да го направя
само ми е нужна вяра. Тогава може би аз ще съм теб и ти
ще съм аз. И ще тръгна сред хората с усмивка от златни листа,
ще ухая на липов цвят и най-приятното..."
-------------------

"… Когато гледам звездите усещам, че някъде там има една
безкрайност, предназначена за мен. Толкова много желая
да видя, че е така. Желая изгрев от Любов и Красота и падащи
звезди бидейки с ухание на липов цвят, а кръвта и раните
на Спасителя да бъдат заличени. Желая изгревът да донесе
това чрез неопровержим факт. Заради теб! Във всички книги,
до които съм имал достъп, пише едно и съща Истина.
Винаги доброто побеждава. А в другите, до които нямам достъп?
Предпочитам да не ги чета. И няма! Ненужни са. "

                                      Из "Моята звезда" от Явор

**********************************************




Тя остана завинаги на 20 години...
 Румяна Алексиева


zarumitu.blog.bg/

Това не е блогът на Руми... Това е блог в памет на Руми,
създаден в дни на НЕПОНОСИМА МЪКА
от нейния баща - човекът, отгледал я от четиригодишна 
възраст. Разтърсващ е случаят на 20-годишната
Румяна Алексиева, която напуска този свят в резултат
на лекарска грешка според нейните близки, които дълго
продължават да търсят истината и доказват правотата
на думите си през ужаса на преживяното.
Отчаяният баща на Руми разказваше с болка и откровение
в постингите си за трагедията на семейството, а всеки
от нас по свой начин се опитваше да помогне... с добра
дума за утеха, подкрепа, съпричастие... така заживяхме
с мъката на семейството... а красивото момиче, което
мило се усмихва от снимката, неизживяло най-прекрасните
моменти на живота си, остана завинаги в сърцата
на всички ни... остана в света на blog.bg...
Нашата незабравима Руми...

stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/04/05/molba.722988
pevetsa.blog.bg/muzika/2011/02/27/za-rumito-pochivai-v-mir.695278


************************

Спомен за comma...

Д-р Мая Стамболис


Автор: comma
Категория: Тя и той
Прочетен: 26562
Постинги: 47
Коментари: 291
Блогът на enigma
*
Една непозната за мен жена ...Заминала на далечен път почти
година преди да стана част от вас ,преди да започна да строя
виртуалната си къщичка ... Една силна и много талантлива жена,
в чийто блог прекарах часове, и вече съм сигурна ,че я познавам
и не мога да спра да мисля за нея и да й се възхищавам. 
Много тъжни и много красиви неща е написала за малкото време,
което й е било отредено.  Но е оставила след себе си прекрасни
стихове, вълнуващи размисли, споделени преживявания...
незабравим спомен...

Ако има къде да отида след края
Ако съдника строг ме допусне във рая
Ако блеснат крилете, които съм крила
Ако болката остра превърне се в сила
Ако тленното спре да ме вика обратно
Ако празния поглед просветне внезапно
Ако мога отново свободно да тичам
И спонтанно поискам за миг да обичам
...и ако вместо покой ме обземе тревога
значи даже и в рая без тебе не мога!

Тъжен ангел съм и за мен просто няма утеха
Даже тук и дори във божествена дреха!
                                             comma

Последната публикация на Мая в блога...
11.07.2009 14:33 - РОЗИТЕ КАТО ТРОЯНСКИ КОН

comma.blog.bg/tq-i-toi/2009/07/11/rozite-kato-troianski-kon.362244
stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/12/30/sreshta-sled-smyrtta-spomen-za-comma.659323



Един незабравим приятел...

  Воинът на светлината...
 Костадин Благоев


Блогът на konstant7

Последният постинг на Констант...
16.11.2011 01:41 - Опитвам се...

 Опитвам се да обясня сълза,
 когато да си тръгне път намери.
 Опитвам се да обясня гласа,
 когато с друга честота се разтрепери...
А толкова е истинско и просто е нали?
"Остарявал съм бавно, неизменно почти"
Опитвам се... а може би успявам... дали?

konstant7.blog.bg/drugi/2011/10/08/mechta.832076
konstant7.blog.bg/drugi/2011/09/19/svijdane.822346
stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/01/24/voinyt-na-svetlinata.888669

Раздяла с приятел,
с любима ... нали.....
раздяла дори с врага
или с битка последна...
боли...
                   konstant7

Когато изпращаме приятел от блога,
когато се прощаваме с него за сетен път... 
разбираме, без да сме го виждали дори, 
колко боли... много боли.
Разбираме колко са важни уважението
и толерантността, добрината човешка...




И още един добър приятел...
Животът нерядко ни изправя пред трудни
положения, но никога – пред безизходни.
Което съвсем не значи,че изходът без друго
е в желаната от нас посока и непременно
встрани от гробищата. Макар, че наше
човешко право е да търсим изхода тъкмо
в желаната посока и – според собствения
ми девиз – да умираме само в краен случай.
Б. Райнов –

“Умирай само в краен случай”     
   Илко Карайчев


zefpet.blog.bg/

Тук, в нашето виртуално пространство
zefpet има само няколко постинга,
но блогът му беше в моите ЛЮБИМИ...
и НЕЗАБРАВИМИ.
........
Песен сред безкрая

Животът ми не свърши, ала спря,
когато тишината стана плътна.
Безгласен съм, макар и оцелял
за нашата любов, от болки спъвана.

Останаха единствено слова,
които днес звучат и ме притискат.
Не ме очаквай, Обич, да снова
сред някакви неистини измислени.

Когато пак се сетиш кой съм аз –
един гамѐн, избягал с вик от Рая,
не тръгвай да ме търсиш. Моят глас
ще те открие с песен сред безкрая.
                                         zefpet

zefpet.blog.bg/poezia/2013/09/19/ne-e-maskarad.1150275
stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/02/22/sbogom-priiateliu.1241323



          В ПАМЕТ НА ПРИЯТЕЛИТЕ... 
Да е Светла паметта им, мир на душите им !

    „Животът ни разделя ..само в мига
     когато силата в устрема навлиза.
     Събира ни щастливо вечността,
     там няма граници за любовта ни...„

         беше написала в един коментар  моята любима
           виртуална приятелка  miaa. 



     ПОКЛОН, ОБИЧ... НЕЗАБРАВА ...
За всички, които ме посрещнаха в блога топло,
безрезервно, подадоха ми ръка... бяха и остават
мои приятели завинаги, които за жалост много рано
напуснаха този свят, но оставиха незаличими следи
в мислите, в сърцето ми... С обич и благодарност !

Благодаря ти за този постинг. За съжаление има още имена на блогъри, които вече не са сред нас. Поклон! Дано да са на по - хубаво място!

Дълбок поклон!

Те ще останат за винаги наши блогъри, защото са оставили тук следа от своя малък свят и защото са ни обичали. били са в нашия виртуален свят, защото са имали нужда да контактуват с нас и им е било хубаво до края. Вечна им памет!!!

Докато ги помним и са всред нас ТЕ СА ЖИВИ !!!

Те са оставили незаличима следа! Поклон!

Вечна им памет!

Поклон!
Мир на душите им!

Добрите хора оставят диря ... Да я следваме и помним ...
Светла им памет и мир за душите им!

Да... Добрите хора оставят диря... Да я следваме и помним...
това беше в мислите ми, добре си го казала, Вили...
Отдавна започнах този пост, потапях се отново и отново
в света на тези, които бяха и останаха завинаги мои приятели.
Написах за тези, които чувствах много близки, с които
ме свързват много спомени и споделености...
Моля за извинение - може би съм пропуснала неволно нещо
важно или някой, заслужаващ уважение, почит, незабрава...
Би било хубаво, ако някой ми напомни, или просто добави
в коментар имената на други съблогъри...
Поклон пред всички, оставили дълбоки следи в блоговото
пространство , напуснали този свят преди нас !
Светла да е паметта им !

на душите отлетели!
А ние ги помним.
Поклон!

въпреки загубата на тези прекрасни хора, ние ги помним с тяхното творчество, ставили следа в блога, в нас, които сме техни почитатели. Ще помним не това, че вече не са сред нас, а написаното. Светла памет!

ще помним не това, че вече не са сред нас, а написаното...
съгласна съм, Мая... Да си спомняме с обич, благодарност,
дори с усмивка...
Преди време отново прекарах дълго на техните страници,
не ме напусна мисълта да напиша нещо, свързано
с присъствието им в блога, да прочетат новите членове
на блоговото ни семейство техните публикации, а ние,
които ги помним, да ги почетем. Отдавна беше готов поста
но все ми се струваше недовършен... Някак ми е леко
и хубаво, че го направих, особено след като получих
и съобщения на лични с благодарност за представянето,
за запознаването с тези прекрасни души отлетели
/колко милоси го казала, Мег/
и изписаните страници от тях, останали завинаги в блога.

Преживявах всеки миг,когато се сбогувах макар и виртуално с тези прекрасни хора..
И не съм забравила нито един от тях..
За мен,за всички нас,докоснали се до тяхната светла душа-те ще останат завинаги тук.
В сърцата ни.
Поклон.

.

поздрави, Таня

Дълбок поклон и от мен за приятелите ни!

Да си спомним за още един от тях - fantagero / Ева/
Тя често споделяше с нас своите мисли и тревоги, но още по - често ни караше да се обичаме и да се усмихваме. Тя ни съветваше да мечтаем, да се доверяваме и поверяваме мечтите си на любимите си хора, така както ги повери тя на нас:

"28.04.2010 21:22 - ДОМ ОТ МЕЧТИ
Автор: fantagero0000
"ВСЕКИ СИ ИМА ДОМ, СЪТВОРЕН
ОТ МЕЧТИ. EДИН ДРУГ СВЯТ, В КОЙТО ЖИВЕЕМ ПАРАЛЕЛНО С РЕАЛНИЯ. СВЯТ, БЕЗ КОЙТО ЖИВОТЪТ НИ БИ БИЛ ТВЪРДЕ СИВ И НЕЛЕК.
АЗ СЪЩО СИ ИМАМ ТАКЪВ ДОМ НА МЕЧТИ, В КОЙТО ОСТАВАМ НАСАМЕ
СЪС СЕБЕ СИ И СЪС МЕЧТИТЕ СИ.
А ТЕ СА КАТО ВАШИТЕ. МОЖЕ БИ МОИТЕ ПОНЯКОГА ДА СА ДЕТСКИ
И НАИВНИ, НО НАЛИ СА МЕЧТИ...ТЕ НЯМАТ ВЪЗРАСТ.
ЕДНА ОТ ЛЮБИМИТЕ МИ МЕЧТИ Е, ДА СЕ ПОКАЧА НА НАЙ - ВИСОКИЯ ВРЪХ НА ЗЕМЯТА, ДА СЕ ПОРАДВАМ НА НЯКОЙ ПАЛАВ СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ,
ДА УСЕТЯ ШИРОТАТА И ПРОСТОРА, ДА СЕ ПОЧУВСТВАМ БЛИЗО ДО БОГ
И ДА МУ КАЖА МОЛИТВИТЕ СИ, ЗАЩОТО СИ МИСЛЯ, ЧЕ ОТ ТАМ
ТОЙ НЕПРЕМЕННО ЩЕ МЕ ЧУЕ...ДА ПОЛЕТЯ НА НЯКЪДЕ...НАКЪДЕ ЛИ? АМИ НЕ ЗНАМ, ПРОСТО ДА ПОЧУВСТВАМ УСЕЩАНЕТО ДА ПТИЦА...НЕОБЯТНОСТТА НА
НЕБЕСНАТА ШИР, ЧУВСТВОТО ДА СИ СВОБОДЕН И ВОЛЕН И ДА
СЕ НАСЛАДЯ НА СВЕТА, ГЛЕДАН ОТГОРЕ...
МЕЧТАЯ СЪЩО ДА СТАНА ПАК ДЕТЕ И ДА ВИЖДАМ ХОРАТА И ЖИВОТА ОКОЛО СЕБЕ СИ ПРЕЗ ОНЗИ ЧИСТ И НЕПРИТВОРЕН НАЧИН И ПОНЯКОГА
УСПЯВАМ. А ТО Е КАТО ДА ЛЕТИШ!ИЗПЪЛВАМ СЕ С НЕИСТОВА РАДОСТ
И СЕ РАДВАМ НА ВСИЧКИ НЕЩИЦА, КОИТО ИНАЧЕ БИХ ПРИЕЛА КАТО
ДАДЕНОСТ...И ГЛЕДАЙКИ СВЕТА СЪС ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ, РАЗБИРАМ
КОЛКО ГУБИМ, КАТО СИ ПОЗВОЛЯВАМЕ ДА ОСТАРЕЕМ.
МЕЧТАЯ ЗА ЛЮБОВТА. ЗА ЧОВЕКА, ЗА КОГОТО ДА СЪМ ЕДИНСТВЕНАТА
И ЗА КОГОТО ДА ПОИСКАМ ДА УМРА...ЗА ТОЗИ, КОЙТО НЯМА
ДА ПУСНЕ РЪКАТА МИ, ДОРИ И ДА ПРОПАДАМ И ЩЕ СЕ БОРИ ЗА МЕН
СЪС ЗЪБИ И НОКТИ И ЩЕ МЕ ИЗМЪКНЕ ДОРИ И ОТ ДЕБРИТЕ НА АДА....
КОЙТО ЩЕ Е ДО МЕН ДО ПОСЛЕДНИЯ МИГ!
МЕЧТАЯ ДА МОГА ДА ПОДАРЯ НА ВСИЧКИ ОКОЛО МЕН ОТ ОГЪНЧЕТО,
КОЕТО НОСЯ В СЕБЕ СИ И КОЕТО ОСВЕТЯВА СЪЩНОСТТА МИ
И СЪЗДАВА МЕЧТИТЕ МИ....
МЕЧТАЯ, ДА СЪМ ЖИВА!"

Нямам думи...
... МЕЧТАЯ ДА МОГА ДА ПОДАРЯ НА ВСИЧКИ ОКОЛО МЕН ОТ ОГЪНЧЕТО,
КОЕТО НОСЯ В СЕБЕ СИ И КОЕТО ОСВЕТЯВА СЪЩНОСТТА МИ
И СЪЗДАВА МЕЧТИТЕ МИ....
МЕЧТАЯ, ДА СЪМ ЖИВА!"...
fantagero / Ева/
Непременно ще спра на страницата на Ева...
и ако ми разрешиш ще допълня постинга.
Да е Светла паметта и` !

Бог да ги прости!


Сполай ти, че ми напомни! От дъното на сърцето.