Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2020 08:32 - Коледни истории /3 част/
Автор: einfach Категория: Изкуство   
Прочетен: 435 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 29.01.2020 08:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Съперница

Навън вече се разсъмваше, а усещането, че пропада не преставаше. Гадеше ѝ се, но не само от голямото количество алкохол, което погълна вечерта. Това беше най-ужасното Коледно парти, на което бе присъствала. Думите на онова момиче още кънтяха в ушите ѝ :“Какво си мислеше? Дърта дебелана! Първо се погледни в огледалото! Да не смяташ, че можеш да се състезаваш с мен? Янко е мой и само мой! Набий си в тъпата грозна кратуна, че просто нямаш шанс!“
Никой, никога не беше си позволявал да ѝ говори така. Винаги беше смятала, че е красива. Е, в интерес на истината преди месец навърши 45 и след тежкия развод неусетно беше качила доста килограми, но до тази катастрофална вечер не си бе дала ясна сметка как са ѝ се отразили. Беше влюбена в колегата си от месеци. Да, той беше с година или две по-млад от нея, но ѝ се струваше, че харесването е взаимно. И за миг не беше допускала, че ще се появи толкова млада съперница. Нима можеше да се бори с едно 26 годишно момиче?
Спомни си как след грозните думи на момичето, избяга в тоалетната на ресторанта и там, в огромното луксозно огледало се видя точно такава каквато я описа младата ѝ колежка. След това опита да удави мъката си в неизмеримо количество алкохол. Смътно си спомняше как приятелките ѝ я довлякоха у дома. Но едно не беше забравила – как през цялото време, макар и завалено, подобно на мантра повтаряше: „Искам да съм млада и слаба…искам да съм…млада и слаба“. Не спря да го казва докато не заспа. Думите се просмукаха дори и в съня ѝ. Сякаш бяха особен вид противоотрова на жестоките нападки на момичето.
Таня усети, че всеки момент ще повърне. Стана от леглото и се затича към банята. Нищо не се получи, но когато погледна лицето си в огледалото за малко щеше да припадне. Цялото беше пъпчасало. Приличаше на младежкото акне от което страдаше като тийнейджърка.
- Това не може да е истина – тя се върна в леглото и се сви на топка, опитвайки се да тушира неприятните усещания и да забрави какво видя току що. – Всичко ще мине…всичко ще мине – повтаряше си докато се унесе и заспа.
Събуди се отново към обяд. Силното гадене бе поотминало и тя реши да си стопли малко от вчерашната супа. Беше чувала, че помага при махмурлук. Мина през банята без да поглежда към огледалото. После хапна, пренесе завивките си в хола и пусна телевизора. Надяваше се да се разсее с някой филм от нерадостните мисли. Така прекара и двата почивни дни – пред телевизора, избягвайки огледалото и прескачайки само до кухнята от време на време, за да си вземе нещо за хапване. Явно от постоянното лежане ластикът на пижамата се беше разхлабил и при всяко ставане от дивана се налагаше да придържа долнището с ръка, за да не се свлече.
В понеделник сутринта стана рано и влезе в банята да се изкъпе преди работа. С усилие на волята се принуди да погледне лицето си в огледалото. Все пак трябваше да помисли как да тушира нещата, но за нейна изненада нямаше нужда да прави нищо. Дори напротив. От пъпките нямаше и следа, но не само това. Кожата ѝ сияеше. Сякаш внезапно се бе подмладила с двайсет години.
И косата ѝ, въпреки че не беше я ресала от два дни приличаше на коприна. В този момент я осени една мисъл. Тя бързо отиде до голямото огледало в коридора, смъкна трескаво пижамите си и разтърка очи. Вероятно сънуваше, защото подобно нещо не можеше да е истина, а просто красив сън. Фигурата ѝ беше стегната ѝ слаба. Приличаше на онези момичета от списанията. Тя се завъртя няколко пъти очарована пред огледалото. Искаше да се наслади на мига, преди да се събуди. После се ощипа силно, но освен, че я заболя и мястото се зачерви нищо друго не последва. Беше будна, напълно будна и станалото, колкото и невероятно да изглеждаше беше самата истина.
Таня се изкъпа, изсуши косата си и се гримира. Малко се затрудни да намери подходящи дрехи, защото всички ѝ стояха като раздадени. Накрая се сети, че преди пет - шест години прибра някой от марковите дрехи, които не ѝ ставаха на дъното на раклата. Навремето ѝ беше дожаляло да ги изхвърли, макар че тогава не смяташе, че някога отново ще се помести в тях. Обу тесни тъмно сини дънки и вталена черна блуза. После измъкна високите обувки, които обуваше само по повод. От огледалото я гледаше атрактивна и изискана млада жена, жена пред която онова недодялано момиченце нямаше никакъв шанс.
Докато вървеше по улицата непрестанно усещаше погледите, които я проследяваха, а когато влезе в службата всички замлъкнаха и впериха очи в нея. Включително Янко, който демонстративно обърна гръб на младото момиче, за да я поздрави. Но това, което вероятно Таня никога нямаше да забрави, беше изцъкления поглед на младата ѝ колежка, същата онази, която само преди два дни се бе опитала да срине света ѝ.

Из "Коледни истории" Калина Иванова




Гласувай:
3


Вълнообразно


Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: einfach
Категория: Изкуство
Прочетен: 63332
Постинги: 39
Коментари: 19
Гласове: 109
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031