Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2017 17:15 - ЗА ПРЕПУСКАЩИЯТ С,, ПЕПЕРУДЕНИ КОНЕ"...
Автор: mileidi46 Категория: Хоби   
Прочетен: 2642 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 02.11.2017 17:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Не съм те забравила приятелю!!
 Не спря се   като ,,Шурец сред звездите"!
Продължи  в,,Жарава за причастие",за да гориш в изпепеляващият  огън на Мъката по бащино огнище..
Не съм те забравила приятелю...
Загубих ти следите ,но пак те открих!!
Обичам те!!

image

повече информация тук:
http://chujdozemec.com/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-uk-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F/%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82-%D0%BA%D0%BE/


ТРИ ЖЕЛАНИЯ

В гроба ми сложете три неща -
цигари, водка... снимката на мама.
Бързо ме завийте със пръстта,
да мога само с тях да си остана.

Пороците ли? Нужни са ми там,
а мама ми е нужна за съвети...
Аз грешен съм - това прекрасно знам,
затуй ще си ги стискам във ръцете.

Снимката сложете до сърцето,
за да усещам майчиния пулс...
Не зная как е там в небитието,
но с мама и безвкусното е с вкус...

Сега навярно тя ще се разплаче.
Не иска да говоря за смъртта...
Животът като хвърленото зарче
завърта се, но спира във пръстта...

И затова, щом вече хвърлен, зарът
все още като пумпал се върти,
не е порок ни водка, ни цигара...
Любов са всички майчини сълзи...

Не напразно три неща желая,
дано със думите ви заразя...
Животът и спринтиращ не измаря,
щом има белег даже под пръстта...

Валентин Йорданов
image

image
ЗАВЕТ
Завият ли очите ми с дантела,

посипят ли ковчега ми със пръст,
загледай се в крилете на орела,
разперени като надгробен кръст,

 и запомни, че мъж не се жалее
с пресипнал глас и сълзи във очи.
Мъжът обича вино да се лее.
Мъжът обича песен да звучи.

Мъжът обича с вятър да се бори.
Мъжът обича мирис на тютюн.
Той никога на колене не моли.
Заклева се във хляб и във куршум.

На колене мъжът е като знаме,
пречупено сред бойното поле.
Мъжът е мъж, когато се изправи
и тръгне пред препускащи коне.

И ако ти в орела ме познаеш,
снагата си – топола – изправи,
запей ми песента, която знаеш,
единствено от нея не боли.

Разлей ми вино, за да се опия.
Цигара запали – да ми дими.
Повикаш ли ме – няма да се скрия.
Поискаш ли ме – хляба целуни.

image

Научих се да хапя хоризонта,
за да достигна края на света,
да разговарям само със икони,
изпразнен от идеи да тежа.

Научих се крилете да си влача,
да пия даже собствената кръв,
да припознавам изгрева във здрача,
дори последен, да изглеждам пръв.

Научих се да правя от скалата най-меката завивка за плътта,
да вярвам във очите на децата,
да различавам гняв от доброта.
 Научих се да разговарям с мрака,
да слушам как луната ми мълчи.

Научих, като бързам, да не чакам,
а бързината как да не личи.
Но как да се науча да живея, далеч от моята обичана страна?…

Днес Райна, вместо знаме да развее,
попива с кърпа моята сълза.

ЕДИН,,ПОЛЕТ КЪМ ЛУНАТА"...за ТЕБ ВАЛ!!








Гласувай:
6
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Прекрасни стихотворения...
10.11.2017 18:04
Поздрави за този пост, Милейди !
цитирай
2. mileidi46 - Така е мила!!
10.11.2017 18:33
stela50 написа:
Поздрави за този пост, Милейди !

Като твоите...:))
прегръдка от дъждовен и намусен Люксембург и..от мен!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mileidi46
Категория: Хоби
Прочетен: 4537551
Постинги: 987
Коментари: 12697
Гласове: 27661
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031