Всички чакахме 2000-та година. Тя дойде и... оттогава минаха почти 20 пълни години. Усетихте ли ги? Ами! Животът е като упойка, докато ни оперира Смъртта. Сега всички чакаме 2020 година, която ще деноминира 2019-та. Както 1999 година бе деноминирана от 2000-та, въпреки че беше много по-интересна от нея. От 2000-та година какво си спомняме, освен празничните салюти в новогодишната нощ? И измисленият “проблем 2000”, който щял да доведе до гибел всички компютри, а оттам и апокалипсис за цялото човечество.
Докато през 1999-та... да припомням ли?
В началото й българското правителство (Иван Костов) избра да подкрепи в Косовската криза съюзените сили на НАТО, вместо сръбския комунист Слободан Милошевич. И получи неочаквано бърза дата за приемането на страната ни в Североатлантическия Алианс - само след пет години. Което отвори пътя за членството ни в Европейския Съюз след още три години. Общо 8 години за всичкото. За сравнение Македония чака 27, при това засега. Косово е същата история, а дори не е признато още от ООН за самостоятелна държава.
В средата на годината 1999-та бяха премахнати три нули от стойността на българския лев и фиксирано съотношението 1 евро = 1,96 лева. Направената тогава договорка се спазва и до днес. И ще се запази до приемането ни в Еврозоната, когато ще се откажем от националната валута и ще приемем общоевропейската.
В края на годината се навършиха 10 години от Промяната на 10 ноември 1989.
Върви ни на деветки. 2009 година пък ще бъде първата цяла година от управлението на ГЕРБ. Вчера (2019) гледам по телевизията 49-я конгрес на БСП – ей още една девятка.
И като тръгнаха в главата ми едни аналогии.
Парите могат да се преброят. Те са измерима величина. Като количество. Като качество обаче са нещо съвсем относително. Не говоря за това с колко от тях мога да си купя дадено щастие и дали ги имам. Говоря за това, че даденото “щастие” - нещото, трябва в продължителен период от време да се купува с едно и също количество пари. Ако години наред покупателната способност на единица пара остава горе-долу еднаква, то това е Пара. Когато обаче качеството на Парите започне да спада, т.е. едно и също нещо започва да се купува срещу повече пари, това се нарича инфлация. Ако правителството не взема сериозни мерки срещу инфлацията, които могат да бъдат само икономически и в никакъв случай печатането на нови количества пари, инфлацията ще расте до безконтролната граница над която вече се нарича хиперинфлация. Оттам се излиза много трудно, имам предвид, че падат в началото политглави, после политики, системи и строеве, надежди и мечти. След като инфлацията бъде овладяна, обикновено следва една принудителна мярка за изчистване, не за изземване, на огромното количество вече излишни пари. От номиналната стойност на инфлационните пари се отнемат една, две, три... шест нули (колкото трябва толкова), така че новите пари да са в разумно потребителско количество. Този процес наричат деноминация.
След българската хиперинфлация 1996-1997 години, която струва главата на Жан Виденов и оглушителния крах на комунистическите политики, идеали и бъдеще на стогодишната партия, дойде “Новото начало”. Някои си мислеха (не написах “надяваха”, за да не съм много груб), че ТОВА е временно, че нещата пак ще се завъртят към Комунизма – още повече, че ДСБ на Костов беше модерен вариант на БСП-Луканов... Не бяха прави. Бяха разочаровани много и отново ще бъдат! Няма да влизам в спор. Само ще ви обърна вниманието пак, този път изрично, че българското “Ново начало”, както и управлението на ГЕРБ, се контролира(ше) - можех да го напиша по-меко, напр. “наблюдава(ше) изкъсо” - от НАТО и Брюксел, казано съвсем профанизирано, но е вярно. Кой е луд да не наложи правилата, които той самият е създал и спазва, на своите съседи. Още повече, когато е достатъчно силен да постигне този успех! И съседите щат не щат, ще приветстват това. А децата след време ще им благодарят. На хубавото лесно се свиква.
Точно в този смисъл разглеждам и въвеждането на Валутния борд в България(1997). Който НЕ Е българско политическо решение. Наложен е отвън и представлява ВЪНШНИЯ КОНТРОЛ на Западна Европа върху възможни изкушения на българското правителство да започне пак да печата “количествени пари”. Т.е. мога да запиша, че въвеждането на Международен Валутен Борд в България е също така обвързваща ни с демократична Европа стъпка, каквато ще бъде логистичната подкрепа за операцията на НАТО в Югославия и последващото ни членство в НАТО и в Европейския Съюз.
Не говоря наизуст тези неща. Запълнил съм стотици страници с цитати на хора, които са против този западен контрол върху българските вътрешни проблеми. ВСИЧКИ критикуващи с доводи “против”, са до един от “Съветска България”! Трябва да сте нечестни, ако отричате тези факти. Или мечтатели безумни.
Да завърша с деноминацията на парите ни.
На 27 януари 1999г. Народното Събрание одобри на първо четене Закона за деноминация на лева. Съгласно него от 1 юли 1999г. от българския лев се отнемат три нули. 1000 “стари лева” ще се заменят с 1 нов лев. Валутният курс на новия лев се фиксира за: 1 DM = 1 лев и 1 евро = 1,96 лева. Курсът на лева спрямо $ остава плаващ. Деноминацията се отнася за всички величини в български левове – цените на стоките, заплатите, приходите и разходите на всички физически и юридически лица, стойността на активите и задълженията, които ще намалеят 1000 пъти. И нищо повече.
Разбира се! Както написах вече, денономинацията е подразбираща се мярка, чиято цел е единствено да премахне смехорията една вафла да струва 500 лева и по всички счетоводни документи на купувача й, да се въвежда заплата 500 000 лева. (Това е само пример.) Може естествено, тарикати винаги има, продавачът на вафли да използва суматохата и да обяви цената на “новите” вафли, вместо по 50 стотинки, по 1 левче. Но това са временни неща, които не са проблем за една пазарна икономика. Неща от ТАКЪВ род трябва да бъдат разяснявани на населението, а не да се пишат “глупости” (меко казано, защото част от тях са направо съставомерни) от рода на – една такава следва. При това, намирам тази... глупост, не в жълтата семкаджийска преса, чиято цел е оглупяване на народа, а в единствения вестник на “новото начало” от ония времена, който дори със заглавието си заявява точно това. (Всички следващи цитати са от в.“Демокрация” от 28.01 на 1999г., 9-та страница. Подписал се Пламен Петков.)
- “Деноминацията е акт, който погребва инфлационните очаквания, заяви премиерът Иван Костов.” (Не е вярно. Ако не са премахнати условията за нова хиперинфлация, деноминацията какво ще помогне? )
- “Истинският замисъл на всяка деноминация е да се приключи с недоверието у населението към паричната система. Българинът е свикнал да работи със скъпи пари, левът да е с голяма покупателна способност, това показва 120-годишната история на БНБ, каза премиерът.” (Бла, бла. Приказки за прости хора. Премиерът не е разбрал, че избирателите му са четящи, мислещи, честни хора, демократи много повече от самия Него. Такъв премиер няма никакво бъдеще в Нова България. )
- “Интересно е, че тези, които са против деноминацията, са и за прекратяване на валутния борд, и това е много характерна връзка, отбеляза министър-председателят.” (Министър-председателят просто лъже – той Самият бе против въвеждането на Валутен борд в началото на 1997-ма, има го фиксирано в негови цитати. Иначе в основното е прав: “Това е много характерна връзка.” – Казвам го във връзка с него. Тъжно иронично.
- Министър-председателят Иван Костов продължава да лъже: “Приемайки закона за деноминация на българския лев, ние можем да дадем окончателни доказателства за доверието към лева, което започна с увеличаването на средствата през 1998 година. Така се създава доверие в България, което неминуемо ще се превърне в икономически растеж.”
- “Това е закон, който няма претенции да размества фундаментални пластове на макроикономическите величини, нито през тази, нито през следващите години. Това е промяна на мащаб. То е едно механично действие, което няма как да има такива потресаващи последици, каквито опозицията се опитва да извади, да размаха като поредното плашило пред българския народ.”, каза финансовият министър Муравей Радев.”
(След няколко години, когато на власт в България дойде Царят, вестник “Демокрация” ще спре да излиза. Че кой умен човек ще иска да чете такива глупости?! Знаете ли, че сегашната главна редакторка на вестника – Невен Копанданова, доведена лично от Иван Костов, след дълги години на “ново търсене”, ще паркира като зам.главен редактор на вестник ”България Днес”?! Изключително червена същност, облечена в жълти дрехи. Цитати да искате само – купища.
Това, че не съм ги събрал в нарочен постинг, който да публикувам в БЛОГ.БГ, съвсем не означава, че не съм ги “подвързал” в Историята на Нова Демократична България. Откъдето изваждам и старите вече - стари ли? - истории от 1999 година, събрани в този постинг.)
Продължавам. При парите е ясно. Ако те изгубят своето качество и не могат да си го върнат, следва хиперинфлация, принудителна смяна на модела на управление на държавата, замяна на “старите пари” с нови и... стискане на палци и колани с нова надежда за успех. Освен това целият този процес е кратък – не повече от десет години. Но ако хората в една държава загубят своето качество, какво правим?
- “Как какво? - Трепем старите, поставяме нови, наши и нататък надежди за берекет”, казва “циганското мислене” и отива да отсече черешовите дървета в съседската чужда градина. Да ги отсече, защото така после е по-лесно да ги бере. Пък догодина, си вика, ще сечем други череши. И така, докато стигне до кривата круша от която нататък няма пукнато ново черешово дърво.
(Употребих “циганско мислене”, заради примера с отсечените череши. Иначе, можех да напиша “комунистическо мислене”, но тогава щях да говоря за “отсечени хора”. С черешите не е толкова грубо. Пък е същото по смисъл.)
- “Първо, не върви да трепем старите, щото това е равносилно на отсичане на черешите”, казва отговорното мислене. Именно, защото е отговорно. “Само ги отстраняваме от управлението. На тяхно място поставяме нови, наши”... и тук отговорното мислене се пляска по челото: Ами, че ние нямаме “наши нови”, които да са научени да берат череши, без да секат дървото. Всичките – „Учи, мама, да не работиш“ и „Преклонената глава, тати, сабя не я сече“.
Как се излиза от такъв партер? Трудно. В смисъла на много дълго. Толкова по-дълго, колкото народът е по-“цигански”.
- А аз какво? – Залудо пиши, залудо не стой. Може пък думите ми да хванат корен и след време да дадат плод... Човешкият ни живот е обидно кратък за възложените ни задачи! Ако това с Възлагането, е реално, значи, че Животът (който всеки пише с главна буква) е само кратък миг от Началото.
А животът си тече. Всеки ден хвърля нови факти, които затлачват старите. Ако коритото на Живота не се почиства, не се разглеждат и подреждат, сравняват и осмислят новите факти, “наводнението” не ни мърда. Говоря образно.
И изобщо не ми пука дали модераторите помпадури в БЛОГ.БГ ще ме поставят на тяхната “първа”. Или дали разни цветарки ще ме “намерят в разделите”. Да обяснявам ли защо? – Пак ще кажа като моя стар учител: “Пиши, обяснявай, пиши, обяснявай... писна ми” и ще ги оставя на физкултурника. Той дочуква боклука от сцената.
Воден тъкмо от такива аналогии си спомним, че през 1999 година умря внезапно един много известен журналист на Прехода, Мико Петров се казваше. Ако не беше го прибрал Господ, сега щеше да е на годините на Кеворк Кеворкян и Иван Гарелов. И на тяхната честота на вълната. Онази вълна, която непрекъснато генерира “количество без европейско качество”. Доказуемо - Пак се сетих за вчерашния конгрес на БСП, който отчитайки представянето на столетницата на европейските избори, предизвика само един въпрос у разумните и мислещите българи: Защо?
Запазил съм в архива последната статия на Мико Петров. Публикувана е във в.“Труд“ на 24.03.1999г,. половин месец преди да умре.
„Когато животът не е достатъчно хубав, го наричаме положение. Казват, че положението у нас било отлично. Активите били над очакваните, а пасивите - под предвидените. В тази пропаганда страстно вярват пенсионери, домакини и подрастващи. Но другите, които правят бизнес, усещат как системата продължава да им връзва ръцете и да ги души. Дали защото има международен заговор срещу горда България, или пък враговете на борда не дават на струпалия се по границата многомилиарден капитал да нахлуе в страната? Не! Виновна е, казват, мафията. Тя опорочава стотиците добри намерения! И преди няколко дни срещу нея бе нанесен тежък удар. Открити бяха два магазина от немската верига „Метро“. Атаката на софийския магазин може да се сравни само с щурма на „Смолни“, само че в „Метро“ се плаща. (Аз: Не мога да го пусна този ТАКА! Като че ли за щурма на „Смолни“, с който започна октомврийската революция, човечеството не плати?!) Още първият ден оборотът надхвърли 1 млрд.лв. Българинът крие под дюшеците от престъпниците и от банките над 2 трилиона лева. Тези пари предстои да бъдат похарчени. Разликите между цените в „Метро“ и цените в другите магазини показва келепира на мафията от всяка продажба в страната. Никой вече няма да иска да плаща тази разлика и продажбите в другите магазини ще замрат. Вероятно решението за допускане на „Метро“ у нас е било взето на най-високо равнище, срещу което няма ритане. Иначе немците щяха да бъдат вързани и пребити, както китайските търговци на борсата в Илиянци. А може би вече, от кумова срама, ще се даде шанс и на българите да си направят „Метро“ Пък в конкуренцията – каквото сабя покаже! (Пак аз: Този е формен тарикат с циганско мислене. Написал, че „в конкуренцията каквото сабя покаже“, пък ще се скъса да рита срещу конкуренцията на „Метро“. Що? Иначе бил принциципен: „Не на мафията!“, щом не е Наша. Попитах „Защо?“ и ето отговора миков. Оголен като нерв!) Мнозина биха възразили – ако държавните чиновници саботират потреблението, за да се облажват, това не би останало незабелязано от многобройните западни надзиратели! Пък и някои от тях често четат лекции в западни университети за българския преход, биха могли там да ги накастрят. Но на Запад най-много ценят политическата стабилност у нас и верността към борда. А българските чиновнически забежки са детска магария в сравнение с европейската халтура, завършила с принудителната оставка на цялата Еврокомисия.“
Ето я миковата “деноминация”: Махат се не излишните нули на българския лев, те не му пречат на “бизнеса”. Да се махат чуждите западни надзиратели, натресли на “горда България” Борда и пазарната икономика. И тогава, ех тогава...
Да допълня за Мико Петров: известен наш радиоводещ СЛЕД 10 ноември 1989 година. Намерете в Интернет биографията му. Аз да напиша по-важното: във ония важни за българската демокрация времена, той беше подгласникът на Виза Недялкова. Ще допълня за метаморфозата му от политически коментатор по радиото (1990-1992) в главен редактор на финансовия вестник ”Кеш” (1993-1998). “Либерал”... Както и че клюки го свързват с една известна високопартийна фамилия ПРЕДИ 10 ноември 1989-та. Склонен съм, много съм склонен да им вярвам. Иначе как...
Искате ли кратка справка за още “излишни нули”? Освен Мико, Виза, Барухови... Примерът е частен. Списък на Софийския клуб за либерална демокрация към дата юли 1991г. И името на Мико Петров е вътре. Както видяхте, виден “либерал”.
(Подчертаните имена са на по-популярните изявени участници в живота на България, но излезли вече от политиката към датата на написване на горната статия. Т.е. “деноминирани” още в първите 10 години, на нашия Преход. Повдигнатите в bold-шрифт имена са на лица, които лично или чрез свои наследници продължават нахално да присъстват в Живота ни. Общо 5 броя от всичко 52-ма “либерали” от род на Мико Петров. 10% са останали само с някаква следа. Разбира се, че подборката на имената е моя и разбира се, не твърдя, че е вярна.)
Антонина Желязкова, Румен Дечев, проф.Трайко Николов, Люба Гъркова, Копринка Червенкова, Кристина Тошева, Александър Николов, Анди Палиева, Светлана Шаренкова, Мария Бойкикева, Евгения Иванова, Румен Димитров, Мико Петров, Георги Фотев, Радослав Атанасов, Мая Димитрова, Тодор Петев, Вяра Ганчева, Стефан Дончев, Николай Тилкиджиев, Петър Стайков, Борис Колев, Ангел Ахрянов, Светла Колева, Галина Колева, Андрей Иванов, Свобода Недева, Диан Гладичев, Еленко Божков, Петко Симеонов, Георги Мишев, Марко Ганчев, Вили Цанков, Иван Евтимов, Петранка Евтимова, Ненчо Ненчев, Веселин Панайотов, Корнелия Божанова, Аглая Шамлиева, Тодор Шишманов, Мария Александрова, Николай Коларов, Лилия Минчева, Пиринка Хаджиева, Христо Вучков, Невяна Стефанова, Никола Вандов, Златко Стоянов, Милка Генова, Петко Абаджиев, Христо Иванов, Димитър Луджев.
Пак ще повторя – тази класификация на Имената от Софийския клуб за либерална демокрация, създаден 1991 година, е моя. Не твърдя, че е вярна и моля обидените от моите грешки да не се засягат. Да не са ставали публични личности, ако са искали да не ги обсъждат.
Тагове:
Случаите "Сергей Антонов"
Българската Ла Пасионария* Курнелия Нино...
